ИТ

Парадоксът на Солоу: Надценени ли са инвестициите в ИТ?

от автор

0 коментара Изследвания

Известният модел на Солоу-Суон (на името на американския икономист Робърт Солоу и австралийския му колега Тревър Суон) разширява границите на икономическия растеж, като прибавя към труда и капитала трети фактор – технологиите. Научно-техническият прогрес ще продължи да осигурява ръст на икономиките, макар и за сметка на намаляващо търсене на труд.

В подкрепа на това е т. нар. парадигма на технологичното прекъсване, представена от Ерик Бринджолфсън и Андрю Макафи, които твърдят, че работните места се преобразяват в резултат на информационния капитал и технологиите. Това е свързано с ръст на производителността в ИТ-интензивните сектори и намаляване на ролята на труда в производството.

Данните показват, че делът на работниците в разпределението на доходите все повече намалява или поне заплатите не растат в реално изражение през последните десетилетия, но икономиката продължава да расте.

Песимистите смятат, че икономиката продължава да експлоатира постиженията на Втората индустриална революция като двигателя с вътрешно горене, а новите технологии служат само за забавление.

Известният икономист Дерън Асемоглу, автор на „Модерният икономически растеж” и „Защо се провалят нациите” публикува ново изследване по т. нар. Парадокс на Солоу заедно с Дейвид Отър, Дейвид Дорн, Гордън Хенсън и Брендън Прайс.

Изучавайки статистиката на американските индустриални предприятия учените стигат до извода, че компютрите не допринасят за увеличаване на производителността. Няма положителна връзка между развитието на ИТ и ръста на производителността. Напротив, ИТ революцията води до съкращения и намаляване на производството.

Асемоглу и колегите му изследват ръста на производителността от 1980 до 2009 г.  в различни сектори на американската индустрия. Те установяват неочаквано, че по-ранни опити да се реши т. нар. парадокс на Солоу може да са подценили някои парадоксални характеристики на увеличенията на производителността, свързани с ИТ. Този парадокс, формулиран през 80-те, се състои в наблюдението, че инвестициите в компютри не водят да увеличаване на печалбите и производителността, но въпреки това предизвикват още повече инвестиции в компютъризацията на производството.

Според Асемоглу и компания, първо, когато фокусът е върху индустрии, използващи ИТ (вместо върху върху създаващи ИТ), доказателствата са смесени и зависят от това как се измерва ИТ-интензивността. Не е напълно доказана по-високата производителност в ИТ-интензивните индустрии след края на 90-те години, твърдят те. Второ, доколкото има по-бърз ръст на производителността на труда (ln (Y/L) в тези индустрии, това e свързано с намаляващо производство (lnY) и още по-бързо намаляваща заетост.

Асемоглу и колегите му оценяват връзката между ИТ интензивността и производителността на  труда през периода от 1980 до  2009 г. Интензивността се измерва чрез съотношението на ИТ-разходите към общите капиталови разходи, а производителността – чрез реалните доставки на един  работник. Корелацията между двете се оказва доста различна.

Използването на ИТ води до ръст на производителността в компаниите, произвеждащи компютри. Ако този сектор се изключи, то няма явна зависимост.

Налице е леко ускоряване на производителността на труда в промишлеността в края на 90-те години, но през 2001 г. този ръст се изчерпва.

От 2001 до 2009 г. няма сериозен ръст на производителността в секторите, интензивно използващи информационните технологии. Извън промишлеността влиянието е дори по-малко.

Възможно обяснение на тези неочаквани резултати е, че инвестициите в ИТ, които се състоят от осреднени данни за инвестициите в компютри от 1977 до 2007 г., не оправдават очакванията. Ако се фокусираме върху последните години, а не върху 30 години, може би е по-добре да се използват ИТ технологиите от три различни периода –  средните инвестиции през 1977 и 1982 г., 1987 и 1992 г. и 2002 и 2007 г. Този анализ също не помага. Всъщност най-силно влияние имат инвестициите от 1977/82 г. Никой от трите измерителя не предсказва относителния ръст на производителността в ИТ-интензивните индустрии през първото десетилетие на новия век.

Друг възможен проблем с показателя за инвестиции в ИТ е, че той пропуска последните иновации, като роботите, самонасочващите се превозни средства, лазери и др. Учените използват данни за внедряването на 17 съвременни технологии от Изследването на производствените технологии (SMT) на американското статистическо бюро, проведено през 1988 и 1993 г. Отраслите, произвеждащи компютъри, отново са изключени, тъй като се търси вриянието на индустриите, използващи ИТ, върху производителността.

Производителността в компаниите, използващи най-новите 17 технологии, расте сериозно през 80-те и 90-те години. Но в края на 90-те това влияние престава.

Данните показват по-високо влияние на 17-те технологии в пет сектора, поне до края на 90-те – метали, неелектрически машини, електрическо и електронно оборудване, транспортно оборудване, инструменти.

Използването на промишлените технологии е по-мощен стимул за ръста на производителността, отколкото ИТ, твърдят учените.

Коя е причината – спадащото производство или заетостта? През 90-те години се наблюдава положителна връзка между производството на един зает и използването на ИТ технологии. Секторите, които използват съвременни компютърни технологии отбелязват по-бърз ръст на производството.

Теоретично такива отрасли трябва да спечелят от технологиите, като намалят разходите за производство и, в крайна сметка, увеличат производството.

Статистиката опровергава тези хипотези – в номинално и реално изражение, производството в отраслите, използващи компютърни технологии, расте през 80-те години, а след това производството намалява.

Същото се отнася и за отраслите, които използват съвременни промишлени технологии от 1992 до 1996 г. След това те не успяват да увеличат производителността.

Заетостта пада по-бързо от производството. Тази тенденция започва през началото на 90-те години и продължава до началото на новия век. След това делът на труда се стабилизира.

Така липсата на положително влияние на ИТ инвестициите – било инвестиции в компютри или използване на съвременни промишлени технологии, върху производителността се обяснява с прекратяване на спада на заетостта в тези индустрии. Това не съответства на предположението, че ИТ са допринесли за отслабване на търсенето на труд и за създаването на работни места без работници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *