Очаквахме, че заради изборите и последвалата ги политическа криза, тази година приемането на бюджета ще се спъне.

Не зная дали забелязахте, но бюджетът мина от гладко по-гладко. И доста бързо – само за месец. Миналогодишният бюджет бе приет на 2 декември (ден по-късно от сегашния), но без обсъждането му да е прекъсвано от избори, а този за 2015 г. – на 17 декември.

Много се изписа и изговори по темата. Бързащите към избори агитираха да се остави държавата на 1/12 от разходите, аз дори съветвах да се търси резервен вариант. Оказа се, че нямало никаква опасност.

Създалата се политическа несигурност накара опозицията да се надигне и тя видя в бюджета шанс за слава. БСП се опита да прокара кардинална промяна в данъчната система – отмяна на плоския данък, на едно четене и без обществено обсъждане. Но бързо свиха знамената, което изглежда е знак, че наистина се готвят за лява вълна.

После Патриотичният фронт заплаши да „взриви“ – според драматичните репортажи от мястото на събитието – бюджета с предложението си за 300 лв. минимална пенсия. То припламна и угасна дори почти толкова бързо, колкото надеждите на националистическите формации, че ще могат да съставят правителство с подкрепата на ГЕРБ, което да прокара поправката за домашната ракия и други важни въпроси. (Не го коментирах, защото би било немислимо точно това предложение да се приеме – макар да уважавам опитите да търсят решения за пенсиите. Но има какво да се каже по въпроса за пенсионната политика, по-скоро липсата на такава и ще го направим скоро).

Все пак се оказа, че няма опасност от взривяване на бюджета. Но това предложение и съпровождащата го врява някак консолидира здравите сили в парламента.

Най-големият абсурд бе драмата с парите за БАН и Софийския университет, заради които БСП смята да сезира Конституционният съд. (След допълнително заседание на бюджетна комисия парламентът прегласува увеличението с 10 млн. лева и всички текстове от приходите и разходите, за което ден по-рано изглеждаше, че има съгласие.).  Да, има какво да се желае от БАН и особено от университетите, където има множество сигнали за застояли практики и нефективност. Но нищо не пречеше тези 10 млн. лева да се дадат целево. Вместо това мнозинството положи умилителни усилия за запазване на правата линия. Иронията, че това се случи само ден след като правителството с едно драсване на химикалката насочи 1 млрд. лева от бюджетния излишък, за да плати санирането на частни жилища – без тази сума да е предвидена в закона за тази година.

Резултатът е един инерционен бюджет, в който няма реформи и никакви значими политики, освен тези, които развързват ръцете на управляващите да захранват каналите си на влияние. Въпреки драмите на второ четене минаха само редакционни поправки. (Не е вярно, че се залага нов дълг, въпреки обещанията на финансовия министър – това са редовните емисии ДЦК, които фигурираха и в първоначалния проект.)

Направих си труда да сравня с бюджета за 2016 г. и се вижда, че тогава на второ четене бяха разместени доста разходи и се отхвърлиха важни предложения на правителството, но най-сериозната промяна беше по орязването на обезщетенията при освобождаване на военни, полицаи и други служители от системата на сигурност. Това всъщност беше отстъпление, което бе последвано от неизпълнени обещания. Аналогът на това в тазгодишния бюджет са 18 служителя в Агенцията за вписвания. Останаха непокътнати дори субсидиите на политическите партии (11 лева на глас), въпреки предварителните заявления.

Накратко – парламентът стана продължение на волята на правителството и неговия министър на финансите. А както показва прецедентът с одобрения от правителството милиард за саниране, обезличаването на ролятата на Народното събрание не свършва дотук. Ще кажа отново – ако правителството може да насочва милиарди от излишъка, за да изпълни ангажименти, които то самоволно, без оторизация от депутатите е поело, то законът за държавния бюджет е една обикновена чернова.

Каквото и да е била целта на ПФ с предложението за пенсиите и останалите „драми“, фактът е, че те изиграха ролята на димна завеса и консолидираха здравите сили около неотложната задача за „запазване на стабилността в държавата“. Интересно би било политическите анализатори да обяснят дали това бе случайно и дали ситуацията няма да се повтори на техен терен.