Бюджет 2017 – в числа и етикети

Правителството залага на големи увеличения на разходите и миши стъпки в реформите

Ако изключим голямото увеличение на парите за отбрана и сигурност , в плановете на Министерството на финансите за 2017 г. няма изненади. За пореден път, въпреки устойчивия ръст на икономиката, бе предложен бюджет с дефицит.
Ето защо първите реакции бяха познати.

Няма реформи

Чуваме това определение всяка година. Трудно е да си спомним кога са последен път сме виждали бюджет, подтикващ към реформи, а още по-трудно – кога подобни реформи не са били осуетявани (както стана с обявеното съкращаване на разходите за чиновнически заплати, ако някой си го спомня).
Проектът за 2017 г. не прави изключение с някои уговорки. Той отразява трудния компромис за пенсионната полуреформа и напълно забравя реформата в МВР.
Но в мотивите на проектобюджета се говори за „постигнат  прогрес  в  сфери  като  образование, здравеопазване,  съдебна  система,  банков  сектор  и  енергетика“. Като изключим последната област, където наистина може да се говори за напредък, в останалите прогресът е само на хартия.
Пенсионната реформа – единствената, която правителството на Бойко Борисов отчита като напълно приключила, е добър пример. Въпреки увеличението на осигурителните вноски и увеличаването на изискваната възраст за пенсиониране, трансферът от държавната хазна за НОИ догодина ще бъде 4.7 млрд. лева при 5 млрд. лева планирани за тази година. А само увеличението на осигурителната вноска носи 395 млн. лева повече през 2017 г.
Увеличението на разходите за образование, което изрично бе изведено като приоритет, е със 7%, тоест по-малко от средното увеличение на разходите в консолидираната програма.
Пропуснатите реформи включват още промяната в работата на ТЕЛК, недовършеното електронно управление и други мерки, свързани с администрацията.

Унищожаващ работни места

Критиката отново е на работодателите и е заради ръста на минималната работна заплата с почти 10%. Това ще направи трудно наемането на нискоквалифициран персонал.
Бюджетът, както стана дума, залага и ръст на осигурителната вноска с 1% през 2017 г. и още с толкова – от 2018 г.
Мярката ще повиши разходите за труд или ще доведе до закриване на нископлатени работни места. В тази посока действат и други фактори – продължаващият отлив на работна сила към страни от ЕС и договореното увеличение на заплащането в сектори като образованието, което косвено ще окаже натиск върху ниските заплати на служители, особено в провинцията.
В същото време ниските разходи за труд все още са основното предимство на страната пред чуждестранните инвеститори. Скорошно проучване, например, разкри, че дори в бързо растящята индустрия за авточасти, водещият мотив за половината инвеститори е евтиният труд.
Въпросът е дали е премината границата, при която това предимство се неутрализира. В бюджета липсват подобни разчети.
Предвиденото ниво на минималното възнаграждение е над два пъти по-високо от нивата му преди и по време на кризата. Само през последните пет години минималната работна заплата нарасна с 55%, докато средната заплата (движена до голяма степен от минималните прагове) се повиши с 37 на сто. През този петгодишен период производителността на труда (БДС на зает) се е увеличила номинално с 10 на сто.
В същото време обаче в редица сектори  ниското заплащане кара хората да търсят препитание в чужбина. Веднъж прокарана тази пътека, тя трудно ще бъде заличена. Следователно въпросът опира до бизнес средата, увеличаването на производствения капацитет и специализацията на България в международните вериги на доставки. Поставянето на дебата само на една плоскост – процентът на увеличение на минималната работна заплата, не дава решения.

Твърде големи разходи

Плановете на правителството претърпяха съществени изменения от пролетта насам. Тогава се предвиждаше разходите по консолидирания бюджет да бъдат 37,8% от БВП. Сега се залагат 39.8% от БВП* – почти колкото през 2015 г. Увеличават се разходите за субсидии, осигурителни вноски, както и капиталовите разходи (при последните спестеното през тази година се прехвърля догодина).
Обясненията на МФ оставят впечатлението, че капиталовите разходи (над 2 млрд. лева) на държавната хазна следват цикъла на еврофондовете. Може да се предполага също, че е заделен резерв за строителство на магистрали, които не се финансират от ЕС.

Особено внимание заслужават парите за отбрана и сигурност, които се увеличават с над 800 млн. лв. и ще  надхвърлят средствата за образование и здравеопазване. В бюджета за 2015 г. те бяха почти 3 млрд. лева, нараснаха на 3.3 млрд. лв. през 2016 г. , а за догодина се залагат 4 .167 млрд. лева. Не е напълно ясно защо тези разходи нарастват толкова много. Тук се включва увеличението на средствата за МО и МВР – съответно със 77 млн. лева и 107 млн. лева, както и за различни агенции – общо 26 млн. лева, като най-голямото увеличение (над 10 млн. лева) е за ДАНС. Но най-голямата сума е за превъоръжаване и тя не е планирана по бюджета на министерството на отбраната. За нея се разбира единствено от доклада към бюджета, където се споменава, че за нови изтребители и корвети ще бъдат похарчени 1.12 млрд. лева в тригодишен период, в това число 402 млн. лева през 2017 г.
Все пак е неправилно цялото увеличение да се приписва на разходите за отбрана, тъй като във функция „Отбрана и сигурност“ е и бюджетът на съдебната власт. Той нараства с 92 млн. лева или с 19.5% – едно от най-големите увеличения спрямо 2016 г.

По инерция

Стана традиция за това ръководство на МФ да планира бюджета с резерв, така че в крайна сметка да отчете преизпълнение на приходите, а понякога – и икономия на разходите.
Бюджетът за 2017 г. залага номинален ръст на приходите с 6.7%, а на разходите – с 10.8% спрямо очакваните показатели за тази година. Но ако от приходите се отнеме еднократното концесионно плащане за Летище София, отложено за началото на 2017 г., ръстът им ще е с по-малко от 5%. И това въпреки увеличаването на осигурителната вноска, акциза на цигарите и на МРЗ. Трите заедно носят допълнителни постъпления от 574 млн. лева. Ако той се елиминира, се получава ръст на приходите от 3.2% при заложен номинален ръст на икономиката от 3.9%*

Икономистите като че ли не са единодушни дали консервативното планиране на приходите  е добро или лошо. Финансовият министър Владислав Горанов употребява определението „консервативен“ в похвалния смисъл. Но колкото по-хлабав е бюджетът, толкова повече възможности за прекрояване съдържа той. Решенията за одобряване на непланирани разходи в дните преди президентските избори са само един от примерите.

Въпреки че поредното планиране на бюджет с дефицит не е изненада, това става все по-трудно защитимо, особено предвид увеличаването на данъчно-осигурителната тежест.
При заложените резерви по отношение на приходите и възможностите за икономии при разходите, МФ спокойно би могло да планира по-нисък и дори нулев дефицит.

* През октомври НСИ тихо извърши корекция на данните за БНБ за последните години. След тази корекция БВП през 2015 г. не е 86.3, а 88.5 млрд. лева, а ръстът е 3.6%, а не 3%.  А през първото полугодие на тази година е произведен БВП за 41.5 млрд. лева, съответно ръстът е над 3% при очаквани 2.6% от МФ за цялата година. Това означава, че делът на разходите в БВП през миналата година е бил 39.2% от БВП, а не 40.2%, както пише в мотивите към проектобюджета. По-важното е, че неотразяването на тази корекция води до подценяване на приходите от данъци, доколкото те зависят от икономическата активност. Още един аргумент да се твърди, че е възможен по-нисък дефицит.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>