Ролята на плоския данък (дискусия)

Публикуваме (с малки съкращения) встъпителните изказвания на участниците в дискусията

Справедливост, солидарност и ефективност: Ролята на плоския данък

Любомир Дацов,  член на Фискалния съвет и бивш заместник министър на финансите

Този подход, при който в публичното пространство се хвърлят отделни тези, няма никаква друга причина, освен че, както се обичам да се шегувам, партиите станаха унисекс. В един момент нещата се обърнаха и т. нар. патриотични партии започнаха да излизат на политическата сцена и да завоюват пространство. Това наложи политическите партии да започнат да наблягат на разделителните линии. Това предложение, на което станахме свидетели преди няколко седмици, беше не поради някакви икономическа необходимост, а за да могат избирателите на БСП да се ориентират.

Иначе и за данъците важи максимата „Не е важно какъв цвят е котката, а да лови мишки”. Те са създадени, за да осигурят приходи, от които зависи функционирането на държавата. Оттук нататък може да има всякакви окраски – справедливост, равнопоставеност и социална отговорност. Въпрос на майсторство е така да конструираш данъчната система, че да осигурява в добри и лоши времена относителна стабилност на приходите и предвидимост на бюджета в дългосрочен план, независимо какво е времето.

Самата теория на данъците казва, че почти няма как да съществуват неутрални данъци. Ако говорим за справедливост, защо не въведем такава система, ако някой си представя, че може да съществува. Аз лично – не.

Едно от важните неща е, че не бива да се прави социална политика чрез данъците, извън тази, която е насочена към растеж и заетост или през структурата на данъците. Тя не е ефективна. Не е добре да се опитваш да стимулираш отделни групи, като им дадеш нещо. Най-добре и с най-малки разходи се таргетират различните групи, когато политиката се прави през разходната част на бюджета.

На следващо място, ако глобализацията е реалност, то и данъчната конкуренция е реалност. Натискът за по-малки разходи и по-ниски данъци е налице в целия свят. През последните 15 години повечето от старите страни членки на ЕС, които имат традиционно високи публични разходи и оттам високи данъци, са намалили с 9% от БВП общото ниво на разходите (Изключвам влиянието на новоприсъединените страни, които традиционно имат по-ниско ниво на бюджетните разходи в БВП).

Приемаме, че предизвикателствата на Стария континент са демографията, икономическия растеж, заетостта и инвестиции. Те определят дизайна на системата и съотношението преки – косвени данъци, което е другият съществен въпрос. Едва ли някой може да отрече, че данъчната система, която съществува в България е онази система, която стимулира растежа, заетостта и привличането на инвестиции. В същото време сивият сектор е проблем за България. Когато имаме т. нар. южни практики в избягването на данъци, тогава дизайнът трябва да е максимално опростен, да имаш широка база и ниска ставка, така че да не позволява отклоняване от плащането на данък. Макар че не винаги връзката между широката база и ниските унифицирани ставки и административната тежест върху бизнеса е директна. Казвам го това, защото по стечение на обстоятелствата „Капитал” бяха публикували един обзор за данъчните системи в ЕС, основан на доклада на ЕК, който е част  процедурите по европейския семестър. Препоръката в него е да се стремим, общо взето, към българската система на данъците – ниски ставки и широка база, ниски преки данъци и висок дял на косвените данъци.

Но има и един друг факт, който показва защо е добре да имаме плосък данък. България и Чехия са двете страни в ЕС, които имат два пъти по-високи средни разходи за спазване на законодателството и около пет пъти по-високи разходи от най-лошите страни. Това обяснява някои неща, които се случват в малкия бизнес. Едновременно с това сме между първите шест държави по отношение на разходите на самата данъчна администрация за събиране на 100 евро данъци (1.5 евро при средно ниво 0.75 евро).

Данъчната система от гледна точка на структурата на данъците е ефективна и стимулираща и отговаряща на стратегията за развитие на България. Но работата на администрацията е неефективна.

И ако се върнем към избора на плоския данък, макар и според мен да е плоско да наричаш един пропорционален данък така, тъй като съм бил един от хората, които участваха заедно с Людмила (Елкова) във въвеждането му, мога да кажа, че той имаше две основни цели. Първата бе да направи този данък по-конкурентоспособен от гледна точка на привличане на инвестиции. Другата цел е, че този данък стимулира качествения труд. Нещо лошо, което се случи по време на кризата през 2009 г., е, че хората бяха освободени и нарасна безработицата сред нискоквалифицираните. Това беше политическа криза. В същото време в Германия и старите страни членки се договориха на политическо ниво със синдикатите и намалиха заплатите, за да изравнят дисбалансите, но запазиха заетостта. Безработицата изчиства дисбалансите, но има тежък социален ефект. И една от причините почти да прегрява икономиката при ниска заетост в момента е този ефект, който се получи тогава.

ДанъциАко погледнете приходите към съотношение към БВП, ще видите, че те запазиха нивата си. През 2007 г. преди въвеждане на т. нар. плосък  данък те са 2.8% от БВП, а самата 2008 г. завършваме с 2.7%, като си спомням, че нашата оценка беше за загуба на приходи вследствие на намаляване на ефективната ставка с близо 2 процентни пункта от 300 млн. лева. Оттук нататък нещата се стабилизират и вече през 2014 г., когато започна да расте заетостта, пропорционално започна да расте и данъкът, той е вече 3.1% от БВП. По-голямата ефективност и по-голямата събираемост като отношение от БВП осигуряват 18-20% ръст.

Людмила Елкова, юрист, бивш заместник министър на финансите

Искам да започна с това, че е неестествено всяка година да се правят радикални предложения за промяна на данъчните закони, без да имаме яснота какво го налага, къде се намираме и какво точно смятаме да правим като политика.

По повод тазгодишното предложение на БСП, този път то е съвсем генерално според това, което видях като законопроект. Не смятам, че някой сериозно си мисли, че това може да бъде прието. Нямам спомен да е приемано предложение на опозиция с толкова сериозен ефект. Приемат се, като жест, техни предложения, които не са много скъпи.

Няма лошо да бъде променена системата на облагане, стига да имаме представа защо го правим и докъде ще ни доведе.

Не съм привърженик на идеята, че когато данъкът стане по-висок за определени групи, неговото събиране става по-сложно. Особено пък данъкът върху доходите.

Да се върнем към 2002-2005 г., когато имахме такова прогресивно облагане, което беше с четири нива на скалата – 15%, 22% 26 29 и събираемостта беше съвсем прилична.

Но основното е, че след периода, когато финансите се стабилизираха (по времето на Иван Костов) вече се заговори за данъчна политика. Може би някои помнят, че имаше един-единствен стратегически документ за данъчната политика в периода 2003-2005 г., в който беше обяснено какво ще се прави година по година за всеки от данъците. Беше възприето като тенденция преките данъци да се намаляват и системата да се опростява. Беше заложено намаляване на корпоративния данък (първоначално данък върху печалбата и данък за общините) от 23.5% на 20% и 15%. Започна намаление на данъка за физическите лица. Много разговори се провеждаха в различни формати, кой доволен, кой недоволен, но имаше предвидимост и всеки можеше да си направи своя план.

Тогава се създаде НАП, приеха се нови данъчни закони. През 2005-2006 г.  се промени и скалата на облагане по ЗДДФЛ, като се съкратиха етажите и започна намаление на данъчната тежест. На този фон доста логично изглеждаше въвеждането на 10-процентния плосък данък, в сила от 2008 г.

Едната от легендите е, че когато въведохме този данък много облекчихме всички, като им намалихме данъка. Не, това не е вярно. Необлагаемият минимум донесе сериозен ресурс на бюджета. Частично съм съгласна, че той беше стимул за хората да са на минимална заплата, за да не плащат данък и тук се пресичаше общият интерес на работодателите, които имаха интерес да не внасят осигуровки и интересът на тези, които търсят начин да избегнат облагането. В резултат на необлагаемия минимум приходите в бюджета вече стават различни. Отпадането му не се почувства тогава, никой не взе по-малко пари, тъй като се вдигна минималната работна заплата и така се компенсира отпадането на необлагаемия минимум.

Никога не е стоял въпросът за въвеждане на необлагаем минимум при плоска ставка. Ако ще е плоско, да е плоско. Нямаме необлагаем минимум, нямаме облекчения. Дотогава имахме елемементи на семейно облагане, всякакви облекчения за дарения на този и онзи, намаления със застраховки „Живот”, всякакви случаи имаше. Това е нормално за по-високите нива на облагане, защото тогава има смисъл. Идеята беше да отпаднат облекченията и намаленията, да няма необлагаем минимум, да бъде с максимално широка база и ниска ставка. Всъщност толкова ниска ставка по онова време нямаше никъде.

 

Реплика на Дацов: Тогава, когато дискутирахме колко процента да бъде (специално за корпоративния данък – б.р.), защото имахме примера на Русия, Естония и др. страни, бяхме водени от т.нар. данъчна конкуренция и привличането на чуждестранни инвестиции. Точенето на пари от България основно ставаше в посока на Кипър, след това имаше някакви английски офшорки и едва тогава идваха Карибите и др. Бяхме направили изчисления, че транзакционните разходи плюс такси, за да се изпратят пари в Кипър са между 5 и 7.5%. Тоест при 10% ставка ставаш конкурентен и това беше стимул парите да останат в България. Естествено хората, които се притесняват политически, винаги ще имат офшорки, с цел застраховка на собствеността. Затова някой се шегуваше наскоро, че всички офшорки в Панама пейпърс, Офшорлийкс и т.н. са отпреди въвеждането на плоския данък.

 

Елкова: Вече осем години съществува това облагане и това, което не разбирам е защо всяка година правим нещо, без да е ясно какво се е променило, кого таргетираме, колко хора ще засегнат промените, защо ще ги засегнат… Не чувам смислени обяснения за това.

Включително тази година с голяма изненада установих, че законопроектът на БСП не само предлага просто връщане на прогресивното облагане, но и два пъти необлагаем минимум (веднъж като намаляване на данъчната основа с МРЗ, след това го вадим от скалата като 420 лева необлагаеми, което прави 840 лева незнайно защо). Също така отделят в различни скали доходите от трудови правоотношения (за които говорих дотук) и една друга скала, която се отнася до доходи от стопанска дейност, от наем и друго възмездно предоставяне на ползване на права и имущество. Не ми е известно това да е съществувало като модел на облагане в България. Това е нещо качествено ново, то може би има смисъл, но трябва да се дискутира сериозно. Добре, таргетират определени хора. Но ще има намаление на приходите, МФ беше сметнало, че то ще е 1.2 млрд. лева (оценка на въздействието, изготвена от МФ при необлагаем минимум 420 лв. месечно – б.р.). Всичко е възможно, възможно е някак да го компенсираме, но тия разговори гтрябва да се водят сериозно. Не е приемливо просто да се внесе проектът и да кажат „Ние сега искаме на най-бедните да оставим повече”.

 

д-р Любомир Христов, ChFC, Председател на Института на дипломираните финансови консултанти, бивш главен икономист на БНБ

Искам да отбележа, че е невъзможно да се раздели въпросът за нивото на данъчното облагане от неговата структура. Не искам да засягам темата за нивото. Ако една страна иска да просперира, е добре пределните данъци да са ниски. Този въпрос е безспорен.

Искам да говоря само върху структурата. В поканата ме привлече темата за справедливостта. Не е най-важна, защото ако данъците не могат да осигурят държавните разходи, язък за справедливостта. Но е важна. Защо? Позволете да ви разкажа една кратка история. Както каза Любо (Дацов), избягването на данъци е национален спорт в много територии. Тук, на Балканите, шампиони вероятно са гърците. Затова за мен беше голяма изненада, когато преди много години чух от един грък да казва „Е на такава държава да й плащаш данъците”. Тази държава беше Канада. Той беше работил там, преди да се премести в централната банка на Гърция и току-що беше получил чек за 10 канадски долара, защото бил надплатил данък.

На мен лично пропорционалният данък ми е много изгоден. Бих предпочел 5%, още по-добре 1%, но и 10% се ядва. Затова няма да ви занимавам с моите предпочитания. А просто бих искал да изложа какви са последиците при така действащата система.

Бих говорил за данъчно-осигурителна система, тъй като всички тези плащания би следвало да се разглеждат едновременно. За да се разглеждат едновременно, би трябва да се измерят от обратната им страна, а именно каква част от брутния си доход едно лице занася вкъщи, след като се приспаднат всички плащания. От тази гледна точка данъчно-осигурителната система у нас е регресивна. Тя е регресивна поради тавана на осигурителния доход.

Едно лице, което се осигурява до  тавана на осигурителния доход, през 2016 г. носи вкъщи 78 лева от всеки 100 лева доход. Едно лице, което се осигурява на 10 000 лева (малко са такива, но все пак), носи вкъщи 87 лева. Като вземем предвид ДДС – той се начислява по друг начин, но в крайна сметка всички данъци се плащат от дохода, който също е регресивен данък, доколкото бедните харчат всичко, а богатите спестяват, общата данъчно-осигурителна система е регресивна.

За мен този резултат не е случаен, той не ме изненадва. Той е съвместим с нашето феодално-олигархично обществено устройство, в което стопанската дейност е насочена към извличане на ренти, а не към създаване на стойност, а политическата дейност се изразява в рязане и разпределяне на порции. Естествено в интерес на извличащите ренти е да връщат по-малка част под формата на данъци, защото данъците (цитирам някого, но не го помня) са такса цивилизация. С тях се  плащат публичните услуги.

Но данъците са такса цивилизация, когато ни интересува дългият срок. Ако ще извличаме ренти ни интересува да бръкнем в джоба тук, сега и веднага.

Въпреки че казах, че няма да изказвам предпочитания, все пак ако ми е разрешено едно: За мен критерият за справедливостта е даден в Евангелието от Лука, където се казва „И комуто е дадено повече, от него и повече ще се изисква”. Или ако евангелието ви е много далече – Уорън Бъфет, който казва: „Аз искам да плащам такъв процент данъци, каквито плаща и моята секретарка”. За мен справедливи данъци са тези, които имат еднаква тежест върху доходите на всички.

Което означава, че подоходното облагане трябва да бъде прогресивно, за да компенсира регресията, която имаме поради тавана, който аз не оспорвам.

 Дацов:

Има много данъчни системи, които, за да изчистят този ефект върху потреблението. И преките, и косвените данъци облагат потоци. Това, за което ти (Христов) говориш, е данъчна система, базирана на облагането на богатство (stock). В повечето държави се въвеждат по-високи данъци върху собствеността, защото те позволяват да се таксува богатството. Между другото, едната от забележките към България и от МВФ и ЕК са много ниските данъци върху имуществото. Но те не отчитат, че в България почти всеки притежава собственост. Представете си, ако се вдигнат навсякъде данъците до размерите, които са в други европейски държави, това означава да плащаме от три до пет пъти по-високи данъци минимум. Средната ставка трябва да се увеличи около 10 пъти. Представете си какво недоволство ще бъде.

Доц. д-р Виктор Йоцов, катедра „Финанси“ на УНСС, бивш представител на България в МВФ

Винаги, когато съм говорил публично, съм призовавал за такава по-задълбочена дискусия. Естествено, не сме се събрали да обсъждаме предложението на БСП. Въпросът е много по-дълбок. Първо, каква икономика сме, каква данъчна система искаме да направим и колко да преразпределя държавата. В този важен списък въпроси поставям много назад дали да е прогресивно облагането или пропорционално. В момента 37 страни в света имат така наречения плосък данък. (Изобщо не е правилно да го наричаме плосък. Ако идеята е била да преведем flat tax на Хол и Рябушка, то няма нищо общо.) От тях 20 са от Централна и Източна Европа, на практика всички бивши социалистически страни, на практика всички с изключение на Полша. Останалите са от Карибите, Латинска Америка и няма нито една развита страна. Това е факт, който трябва да ни накара да се замислим.

Той беше въведен на две вълни. Първи бяха Естония, Литва и Латвия през 1994-1996 г. Само че те го въведоха по друг начин – взеха високата ставка от предишните си етажи и за да не се засегнат тези с най-ниски доходи, се удвои, дори на места се утрои необлагаемият минимум. Естония го въведе с 33%, после спадна. Литва беше с 25-27% и отново със силно вдигане на необлагаемия минимум. Стриктно погледнато, щом има необлагаем минимум, това не е пропорционален данък.

Това, което направихме ние през 2008 г., беше накрая на втората вълна. Тя започна през 2001 г. с Русия и Украйна. Те имаха толкова сложна система с много изключения и когато го въведоха, изчистиха много от тези изключения. Това им даде възможност да постигнат резултати.

Тогава бях далеч от България (Виктор Йоцов беше представител в МВФ –б.р.), но не останах с впечатление, че това е много обмислен ход.

Има нещо друго. Тъй като плоският данък дойде с драстично намаляване на ставката, ние ги асоциираме. Като започнем да говорим за плоския данък, веднага си представяме ниските данъци и започваме да говорим колко е добре.

Аз затова казах „Стига с тоя плосък данък, хайде да го направим 30%, да видим дали ще го защитавате”.

Всъщност тук говорим за предимствата на ниските данъци, които са безспорни.

Относно резултатите. Да говорим за крива на Лафер (връзката между ниските данъци и повишаването на приходите в резултат на увеличена събираемост), това са измишльотини. Няма такова нещо.

Аз се чудя как Владислав Горанов се е подписал под тази оценка на въздействието (на предложението на БСП за промени в ЗДДФЛ през 2015 г. – б.р.), в която има една една табличка, озаглавена Анализ на данните. Какъв анализ, като са показани само числа.

Какво виждаме от тези цифри? Увеличението на приходите през 2007 г. е било с близо 500  млн. лева. Когато пропорционалният данък се въвежда през 2008 г. има увеличение, но то е със 100 млн. лева. Питам се, ако не беше променена базата, колко щеше да бъде увеличението. Според мен поне 600 млн. лева. Можем ли да преценим, ако сме правили анализ, колко от това увеличение е дошло от прогресивността на данъка и колко се дължи на това, че по-ниската ставка е привлякла повече хора.

Любо Дацов предпочете да ги гледа тези цифри не номинално, а като дял от БВП. Там промените, естествено, не са много големи. Но така или иначе за мен не е коректно да говорим, че има ефект на Лафер.

Искам да придам малко повече академичност. Въпросът е дали прогресивното облагане може да осигури оптимална данъчна структура. Ако трябва да се прави модел, дали тази връзка ще бъде линейна или нелинейна. Ако е пропорционално, връзката ще бъде линейна. По-нататък това се свежда до изработването на такава целева функция, с която да се оцени какво е равенството. Тук на практика отговор няма. В различни общества целевата функция, или по-просто казано, отношението на хората към неравенството е различно. Има общества, в които това е много важно. Тъй като тук очевидно става въпрос не за фискалната функция, за която говореше Любомир Дацов. Аз съм съгласен, че котката трябва да лови мишки, но след като ги е хванала, нека да говорим малко и за справедливост. Очевидно нямаме такава настройка.

danuk3Има ли връзка с неравенството въвеждането на пропорционалния данък. Аз си направих труда да видя как се е развивал коефициента Джини. Ами той е бил 30-31%, сега вече сме 37% и продължава да расте. Не съм склонен да твърдя, че това се дължи изцяло на пропорционалния данък. Очевидно не. Но трябва да признаем, че това е един от начините да смекчим последиците.

Твърди се, че пропорционалното облагане създавало повече мотивация за работа. Отново не е ясно дали говорим за ниските данъци или за пропорционалното облагане. Много съм се интересувал и не съм намерил такова изследване, което да обоснове, че пропорционалният данък създава по-добра мотивация.

Това, което е безспорно е ефектът върху събираемост, че е по-удобен и по-лесен за администриране. Но както и Людмила Елкова каза, не може да наблягаме толкова на това.

Има основание да се смята, че автоматичните стабилизатори са малко по-силни при това облагане (прогресивните данъци теоретично са такъв стабилизатор, тъй като които пречат на чистите доходи да спаднат със същия процент като брутните доходи, ако при криза се стигне до намаление на заплатите – б.р.). Поне такива изследвания прочетох. В България, която е малка отворена икономика, стабилизаторите и фискалните мултипликатори по принцип са малко слабички.

Тоест няма основание да смятаме, че пропорционалното облагане е по-добро и остава само мантрата за предимствата на ниските данъци. Тук съм съгласен с Любомир Христов, тъй като косвените данъци по принцип са регресивни. Ако поддържаме и подоходни данъци, които са регресивни заради тавана на осигурителния доход, цялата система става регресивна.

Данните на НАП към януари 2016 г. са стряскащи. С доходи под минималната работна заплата са 23% и те плащат само 5% от данъка. Твърди се, че щяло да има много загуби за бюджета. Ами като се върнат на бедните тези пари, според мои груби сметки са 500-600 млн. лева, те веднага ще се влеят в потреблението, няма да се спестят. Първо, ще постъпи ДДС върху тях, второ, ще се завърти малко машината. Кой е изчислявал този истински икономически ефект, а не грубия? Добре, губим ги тези пари, но те се връщат пак.

Елкова: Освен това тази оценка (на МФ – б.р.) е направена при някакъв супер нереалистичен сценарий, според който до 2000 лв. не се плаща нито лев данък.

Йоцов: БСП бяха направили един калкулатор и го бяха качили на сайта си, за да видят хората с ниски и средни доходи, че няма да плащат повече, ако се въведе тази система. С натрупване 79% от населението получават до 1000 лева. Кривата на Лоренц, която ни дава коефициента Джини, е съсипваща. Ние сме на второ място в Европа по неравенство.

Привършвам с един призив. През 1997 г. държавата в лицето на БНБ се отказа от активна (парична) политика. Сега отново ли искаме да правим това? Нямаме парична политика, хайде да нямаме и фискална. Приехме един закон за публичните финанси, които казва, че няма да имаме дефицит и дори разходите няма да надвишават 40%. Защо приехме такива ограничения? Едно към едно преписахме фискалния пакт (споразумение за бюджетна дисциплина, което налага ограничения на структурния дефицит и други мерки, подписано през 2012 г. от 25 страни в ЕС – б.р.)

1 коментар

  1. Дискусията е интересна, но не е балансиран съставът на участниците. Трябва да се чуе и мнението на защитниците на плоския данък

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *