Бизнес тема: Еврофондове, публични програми и интелигентен растеж

евро

Еconomix.bg ще организира на 6 юни конференцията Бизнес тема: Еврофондове, публични програми и интелигентен растеж. Конференцията се провежда с подкрепата на Асоциация на индустриалния капитал в България и в партньорство със списание Мениджър и вестник СЕГА.

Logo_aikb_bg_Форумът е ориентиран към представители на бизнеса и банките. Ще бъдат разгледани стратегията за интелигентна специализация и критериите за оценка на проектите и новите финансови инструменти.

Програмата включва лекции и два дискусионни панела. Те ще представят ролята на индустриалната политика през призмата на локализацията и специализацията (вертикална продуктова верига) и ролята на публично-частните партньорства за повишаване на конкурентните предимства на страната и увеличаване на производствата с висока добавена стойност.

Представителите на бизнеса ще научат повече възможностите на новите схеми.

Ще изчезнат ли грантовете през новия програмен период? Как предприятията могат да се възползват от новите финансови инструменти?

Това са само част от въпросите, на които участниците ще намерят отговор. Сред лекторите са представители на администрацията, консултанти и финансисти. Форумът е достъпен след регистрация.

Бизнес тема: Има ли живот преди фалита?

Съдия

Стоимен Чакалов, Адвокат

Малко преди настъпването на хипарския празник July Morning, в екзотиката на българския правен мир ще започнат да се прилагат разпоредбите на така нареченото „Стабилизационно производство“. Същите бяха обнародвани в края на миналата година (30.12.2016 г.), но влизането им в сила бе отложено за срок от 6 (шест месеца). Съвременният аналог на действалия някога у нас предпазен конкордат е разработен по европейски модел и поне на теория би следвало да доведе до намаляване на милиардната междуфирмена задлъжнялост. Въпросът дали изцяло новото производство може да промени бизнес (а и правната) култура на длъжниците у нас и да ги стимулира към доброволно уреждане на отношенията с кредиторите си остава уравнение с много неизвестни.

От първоначалния анализ на текстовете на новата Част пета от Търговския закон се налага изводът, че стабилизационното производство се явява своеобразен законодателен хибрид. Гласуваните без много обсъждане от Нарадното събрание текстове представляват микс от законодателната уредба относно началната фаза на производството по несъстоятелност и предвидената възможност за оздравяване предприятието на длъжника, въпреки изпадането му в неплатежоспособност.

Занапред последният (а на хартия – и кредиторите му) ще получат още една възможност да докажат, че съществува живот и преди фактическия фалит, когато обикновено длъжникът се е освободил от атрактивните си активи. За чакащите в изготвения от синдика списък обикновено не остава нищо – дори и след евентуално успешно провеждане на отменителни искове.

Сега шансът за „добороволно“ уреждане на задълженията се изнася в момент, когато събираемостта не е безвъзвратно закъсняла. Тънката разделителна линия между двете производства е дали един търговец е в неплатежоспособност или в „непосредствена опасност“ от настъпването й. Именно при последната хипотеза е допустимо да се инициира производство по стабилизация. Според даденото от законодателя определение – „непосредствена опасност“ е налице, когато търговецът с оглед на предстоящи през следващите 6 (шест) месеца падежи, ще се окаже в невъзможност да изпълни свои изискуеми парични задължения. Тоест за разлика от несъстоятелността, при която действат няколко презумпции и се изследват коефициенти за ликвидност и финансова автономия, началото на „конкордата“ е обвързано с бъдещо (не)сигурно събитие. Последното, без съмнение, ще доведе до разнородна съдебна практика на окръжните съдилища, а вероятно и до тълкувателната намеса на ВКС.

Освен че производството по стабилизация е мислимо, когато длъжникът все още демонстрира виталност, друга съществена разлика с несъстоятелността е, че стабилизацията може да се поиска единствено от него, но не и от кредитор. Изискванията, на които следва да отговаря молбата, са многобройни и налагат съдействие от адвокат и финансови консултанти. Част от необходимите приложения включват списък на всички кредитори и длъжници на търговеца, финансов отчет към месеца, предхождащ този преди подаване на молбата, годишен финансов отчет, опис на активите и пасивите и др. Разбира се, съществен момент е и представянето на подробен план за уреждане на задълженията. Съдържанието му е „копирано“ от това на оздравителния план в производството по несъстоятелност.

Има и някои съществени разлики, които от гледна точка на родната бизнес действителност обричат стабилизационното производство да си остане само добро пожелание. Така например, в случай че планът предвижда частично опрощаване на задълженията на търговеца, то удовлетворяването на всеки кредитор следва да е в размер не по-малко от 50 на сто от вземането. За разлика от оздравителното производство, където степента на удовлетворяване на вземанията на кредиторите следва да е еднаква, но за всеки отделен клас.

Още по-сложно стои въпросът с евентуалното преобразуване вземанията на обезпечените кредитори. За тях планът следва да предвижда удовлетворяване в размер на пазарната стойност на учредените им обезпечения и не по-малко от 50 на сто. Остава въпросът за свободата на договаряне и поемането на риска и от самия обезпечен кредитор. Изключение от тези „рестрикции“ е предвидено само за кредиторите, които са свързани с длъжника лица.

Макар и да не е записано изрично, при разсрочването или отсрочването на публични вземания приложение следва да намерят и ограниченията на ДОПК. Следователно, всяко едно производство по стабилизация става заложник на интересите на фиска и държавата. А практиката сочи, че почти няма изпълнително дело при ЧСИ, по което държавата да не е присъединен взискател.

Освен минимално допустимия размер, под който не могат да се редуцират вземанията на кредиторите, сравнително кратък е и максималният срок за разсрочване на задълженията – три години. Същият може и да е достатъчен за погасяването на малки суми, но не и за задължения в по-големи размери, каквито обикновено са вземанията на банки, финансови институции и др.

В случай че търговецът все пак успее да се вмести в тази тясна законодателна матрица в предложения от него план, следва допускането му от съда и гласуването от кредиторите. Всичко това трябва да приключи в рамките на 4 месеца, в които длъжникът ще продължава дейността си под зоркия поглед на „доверено лице“ (на практика временен синдик).

На този етап от производството, законодателят отново е прибегнал да миксиране на разпоредбите от ТЗ относно изготвянето на списъка с кредиторите на длъжника и класовете, в които те гласуват плана пред съда. Водеща роля в изготвянето на окончателния списък с кредиторите се пада именно на така нареченото доверено лице, което следва да бъде юрист (не и икономист) от списъка на синдиците, воден от Министерство на правосъдието.

Изрично е предвидено, че приетият от кредиторите и утвърден с решение на съда план по стабилизация е задължителен за търговеца и за кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за утвърждаване на плана. Включително за онези, които не са взели участие в производството или са гласували „против“.

Планът не поражда действие обаче за кредитор, който не е включен в списъка и за тези, чиито вземания възникнат след датата на решението на съда за откриване производството по стабилизация. Всичко това може да доведе до изостряне апетитите на отделните кредитори. Една от най-важните последици от откриването на производството по несъстоятелност е спирането на всички изпълнителни дела, както и тези по ЗОЗ срещу имуществото на търговеца. Недопустимо е също така образуването на нови и вписването на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ. Няма изрично уточнение обаче, че това се отнася само до кредиторите с преобразувани вземания, съгласно плана, както е логично да бъде. Неясно е какво се случва с вземанията на кредиторите, за които по една или друга причина планът няма действие или изискуемостта им настъпи след началото на производството?

От друга страна, кредитор който не получи пълно или частично изпълнение, съгласно предвиденото в плана, може да поиска издаване на изпълнителен лист. В този случай действието на плана по отношение на този кредитор отпада с обратно действие и последният може да събере вземането си по предвидения в ГПК ред. Тоест няма пречки в даден момент един от кредиторите да осребри жизненоважни за длъжника активи, необходими му за продължаване на дейността и погасяването задълженията към останалите кредитори.

Това са само част от законодателните въпросителни, които навеждат на мисълта, че отговорът на въпроса съществува ли живот преди фалита е по-скоро…. отрицателен.

За тези, които търсят повече информация по темата, Economix.bg организира семинар за промените в Търговския закон и ЗОЗ  на 23 март, от 10 часа. Таксата за участие е 98 лева.