Участието на България във веригите на стойност – широко, но не високо

БНБ изследва мястото на България в световните вериги за създаване на стойност, отчитайки силното представяне на износа на страната между 2000 г.и 2015 г. и нарастването на пазарния й дял в световната търговия и в търговията на ЕС.

Интересът към участието на страните в световните вериги за създаване на стойност (СВСС) се засилва с все по-голямата фрагментация на производствените процеси и все по-голямото движение на междинни продукти между държавите. Тези вериги включват всички дейности, в които дадена фирма участва на вътрешния или външния пазар, за да произведе продукт за крайно потребление. Страните и компаниите все по-често се специализират в специфични дейности, като например монтаж, логистика или изследователска дейност, отколкото в цели отрасли.

Сложността на СВСС варира в зависимост от характеристиките на даден продукт и разходите при разделянето на производствения процес на етапи в различни държави. Всяка страна участва до някаква степен в СВСС, тъй като използва вносни стоки за междинно потребление в своя износ, а част от изнесените от страната стоки се използват като междинни продукти в трети страни.

Това е ключово за производителността, тъй като позволява специализация в тези части от производствената верига, в които дадената страна или фирма е най-ефективна. Освен това е основен канал за трансфер на технологии и знания.

За изследването са използвани данни за производството и разпространението на добавена стойност, базирани на международни таблици „ресурс–използване“ (OECD Global Value Chains Indicators database и OECD TiVA database). България е разгледана на фона на референтна група,която включва няколко типа икономики според различната им специализация в СВСС.

Избраната референтна група се състои от:другите нови страни – членки на ЕС (НСЧ);основни търговски партньори на България и същевременно пример за развити икономики (ЕС); страни – износителки на природни ресурси (Русия); големи развити икономики (САЩ); големи развиващи се икономики (Китай), и технологично развити икономики с ограничени природни ресурси (Япония).

Основният показател за нивото на интегрираност на дадена държава в СВСС е т.нар. индекс за участие в СВСС (participation index). Индексът за участие в СВСС измерва както дела на внесената чуждестранна добавена стойност в износа на една държава (участие назад по веригата), така и вътрешната добавена стойност на страната в износа на останалите държави като дял от общия износ на страната (участие напред по веригата).

Общият индекс за участие в СВСС на България е по-висок от този на останалите страни от референтната група,което се дължи главно на високата степен на участие на страната назад по веригата.

Като малка отворена икономика България използва в по-голяма степен чуждестранни продукти за междинно потребление в своя износ, отколкото големи икономики, като САЩ и ЕС, както и в сравнение с Русия. Това би могло да има и благоприятно влияние за страната, сочи БНБ. Проучвания показват, че увеличение на чуждестранната добавена стойност води до последващо увеличение на добавената стойност, създадена в страната, и че чуждестранната добавена стойност в износа на една страна е предпоставка за увеличаване на производителността чрез обмена на нови технологии и знания.Резултатът на България и близък до останалите НСЧ) както по отношение на интензивност на участието, така и по отношение на структурата на участие (доминиращо участие назад по веригата). За периода 2000–2008 г. всички държави от избраната референтна група регистрират увеличение на участието си в СВСС, с изключение на Русия. Това свидетелства за увеличение във вертикалната специализация на производството. Нарастването на участието в СВСС е най-силно изразено за България и би могло да бъде свързано с предприсъединителния период на България в ЕС. Кризата води до забавяне на интеграцията в СВСС, но към 2011 г. има признаци на възстановяване. Участието на България в СВСС през 2011 г. е по-слабо в сравнение с 2008 г.Въпреки това се наблюдава увеличение на участието на страната напред по веригата, което показва, че България все повече се интегрира като страна, изнасяща продукти, участващи в износа на останалите държави. Към 2011 г. България все още е с най-високо ниво на индекса за участие в СВСС в сравнение с останалите държави – знак високата степен на интегрираност.

gr1Разбивката на индекса по отрасли показва, че България участва в СВСС най-активно по линия на промишленото производство и най-вече като вносител на чуждестранни продукти за междинно потребление (назад по веригата). Към 2011 г. индексът за участие на България има най-големи стойности за неблагородни метали, химически продукти и машини и оборудване.

За определяне на начина, по който дадена страна е интегрирана в СВСС, както и на потенциалните ползи от участието й, е необходимо да се изследва степента на фрагментираност на СВСС, в които страната участва. Индикаторът на ОИСР „дължина на СВСС“ показва броя на производствените етапи на веригите, в които дадена страна участва до достигане на продукт за крайно потребление. Индикаторът „дължина на СВСС“ може да бъде разделен на вътрешна част, при която междинните продукти за получаване на крайни продукти или услуги са местно производство, и външна част, при която междинните продукти са чуждестранно производство. Индексът приема най-ниската си стойност, която е 1, когато не се използват междинни продукти за производството на крайни продукти и услуги или когато всички произведени стоки и услуги достигат директно до крайния потребител. Колкото по-висока е стойността на индекса, толкова по-голяма е фрагментираността на веригите за производство,в които държавата участва.

За България средната дължина на световните вериги за създаване на стойност, в които страната участва, е една от най-високите в референтната група, което е свързано с факта, че България има високо ниво на участие в СВСС, най-вече в сектори с високо ниво на фрагментираност на производството. Индикаторът показва, че както в България, така и в останалите държави от избраната референтна група междинните продукти, с които всяка от страните участва, са предимно местно производство (доминираща вътрешна част на СВСС). Същевременно България и НСЧ са страните с най-голяма външна част на СВСС, тъй като имат ограничена възможност самостоятелно да поддържат по-голям брой етапи в СВСС.

Относителната важност на междинните продукти, чуждестранно производство, за участието на България в СВСС може да се обясни с по-голямото участие на страната в СВСС назад по веригата. В България средната дължина (фрагментираност)на веригите, в които участва, се е увеличила за периода 2000–2009 г., за разлика от други икономики, като САЩ, Япония и ЕС. Това значително увеличение на индекса за България се дължи на нарастващата важност на сектора на промишленото производство за износа на страната, тъй като този сектор се характеризира с висока фрагментираност на производствените процеси.gr2

В зависимост от това, дали една страна произвежда суровини, участващи в началото или в края на производствения процес, би могло да се определи нейното положение в СВСС.Това може да се установи с индекс, показващ отдалечеността от крайното търсене. Този индекс измерва колко етапа на производство остават, преди стоките и услугите да достигнат крайния си потребител, и е индикативен за специализацията по отношение на производството на отделните икономики. Страни, които са се специализирали в производството на суровини,се намират в началото на веригата и съответно имат по-високи стойности на индекса за отдалеченост от крайното търсене. Страните в крайната част на веригата се намират по-близо до крайните потребители и индексът им се характеризира с по-ниски стойности.Индексът „разстояние до крайното търсене“ показва, че България има висока степен на отдалеченост от крайното потребление, подобно на НСЧ. Това е индикация, че България се е специализирала в по-голяма степен в производството на ресурси, използвани в началната част на световните вериги за създаване на стойност.

Ниският дял на вътрешната добавена стойност в износа на страната в сравнение с чуждестранната добавена стойност, както и сравнително голямата отдалеченост от крайния потребител поставят въпроса, дали България успява да извлече достатъчно икономически ползи от активното си участие в СВСС. Съпоставката на произведената вътрешна добавена стойност в износа с БВП на държавата предполага, че икономическите ползи за България би следвало да са по-големи, отколкото при другите страни от референтната група, тъй като за България това съотношение е най-високо.Това може да се обясни с относителната важност на външната търговия за отделните държави – в България вътрешната добавена стойност в износа е сравнително малка, но обемът на износа на страната спрямо размера на икономиката е по-голям от този на останалите страни от референтната група. Все пак увеличението на износа в резултат от по-активното участие на България в СВСС е стимулирало създаването на вътрешна добавена стойност, което от своя страна е повишило инвестициите и търсенето на работна ръка в страната, заключава БНБ.

Заглавието е на economix.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *