Защо намаляват инвестициите

През седмицата статистиката поднесе нови доказателства за намаляваща инвестиционна активност. А в същото време новините от компаниите сякаш свидетелстват за възходяща фаза на икономиката. Защо е това разминаване? Част от причините са свързани с методологията, но други са трайни.

Нови данни за спад на инвестициите

По данни от изследването на разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2016 г., те са с 1.6% по-малко в сравнение с 2015, съобщи НСИ преди дни. Плановете на промишлените предприятия през 2017 г. са за свиване на инвестициите със 7.4% спрямо направените през предходната година. Нужно е да се има предвид, че тези анкети показват очаквания за спад от 2014 г. насам, като НСИ не предоставя данни, от които да могат да се направят изводи за това доколко са релевантни.
Друга особеност на това проучване е, че засяга само промишлеността и не включва публичните инвестиции, включително в самите предприятия (например, мощности, изградени за сметка на еврофондове).

Разходите за придобиване само на ДМА в цялата икономика за миналата година показват по-различна отраслова динамика с водеща роля на промишлеността, но спад в строителството.
DMA

В същото време БНБ съобщи за ново намаление на ПЧИ през първите два месеца. Трябва да се има предвид, че данните са предварителни и е възможно да бъдат ревизирани към повишение.
По-конкретно, преките чуждестранни инвестиции в страната за януари – февруари 2017 г. достигат 102.4 млн. евро, като са по-ниски с 59.3 млн. евро (36.7%) спрямо януари – февруари 2016 г. (161.7 млн. евро). През февруари 2017 г. те нарастват с 45 млн. евро, при увеличение със 133.6 млн. евро за февруари 2016 г. Разликата идва от неразпределената печалба, като през тази година са отчетени нулеви постъпления по това перо.
През миналата година ПЧИ също бяха по-слаби от предходната година, като намаляха до 701 млн. евро или повече от три пъти. За този рязък спад допринесе базов ефект – инвестицията на „Лукойл“ в предходната, 2015 година. При това само 72 млн. евро от ПЧИ през миналата година са били в преработващата промишленост, по-малко отколкото във финансовия сектор. Основният дял на инвестициите през 2016 г. (близо 40%) са вложенията в строителство и търговия.

Нови сделки и инвестиции

Данните контрастират на като цяло позитивните сигнали за икономиката, която е във възходяща фаза. Както вече сме писали, една от причините за изоставане на частните инвестиции е ефектът на еврофондовете.

Горните методологически особености като че ли не обясняват напълно и противоречието между отчетения от БНБ спад на ПЧИ през миналата година и данните на Българската агенция за инвестиции, според която са сертифицирани двойно повече инвестиционни проекти в сравнение с 2015 г. Ефектът от това ще се проявява напред във времето.

В същото време има очевидно раздвижване на сливанията и придобиванията, което по правило се асоциира с активизиране на инвестициите.
Фондове от ЮАР ще инвестират около 500 млн. евро в покупката на три мола, съобщи „Капитал“ в началото на месеца. Очаква се продажба на Нова тв (за над 100 млн. евро) и активите на ЧЕЗ у нас (за поне 350 млн. евро) – и двете вероятно с български инвеститор.

Тези сделки, когато приключат, вероятно няма да бъдат отразени като преки чуждестранни инвестиции (не и в този размер), освен ако схемата не включва увеличение на капитала или подобно. Това е така, тъй като ПЧИ включват инвестиции в дялов капитал, неразпределена печалби и заемите, които местните дружества получават от компаниите-майки. Като дялов капитал се водят и инвестициите в недвижими имоти. Позицията включва и обратните инвестиции.
Продажбите на дялове и акции на български собственик обаче е възможно да се отразят във финансовата сметка на платежния баланс.

Сливанията и придобиванията не създават винаги нова инвестиция. Такъв тип сделки (например, приватизацията) имат положителен ефект върху инвестициите, ако се съпровождат с допълнителни вложения от новия собственик или се асоциират с положителна промяна на бизнес климата.

Дългосрочни фактори

Съществуват и други, по-трайни причини за съкращаване на обема на инвестициите, такъв, какъвто го улавят статистиките.

Забавянето на капиталовите инвестиции е характерно за повечето страни след кризата, но е особено отчетливо в България*. Освен на предпазливостта на корпорациите и товара на дълговите кризи, има поне още два фактора, които влияят.

На първо място, това е относителното поевтиняване на капиталовите стоки. Така например относителната стойност на инвестиционните стоки (изчислена като съотношение между дефлатора на инвестициите и дефлатора на потреблението) от 1965 до 2015 г. се е понижила тройно.** През последните години за това допринесе и поевтиняването на недвижимите имоти, но тенденцията е дълготрайна.
Такива данни не са налични за България. Но индексът на цените на вноса на машини и оборудване се понижава през повечето години след кризата.
ДМА цени

На второ място, промяната на технологиите и начините, по които компаниите взаимодействат помежду си и с клиентите води до нови бизнес модели, които намаляват капиталоемкостта на икономиката. Значителна част от добавената стойност се създава в офиси, които не изискват огромни инвестиции във физически капитал, а в подобряване на бизнес процесите и технологиите.

Забележително, че делът на инвестициите в имоти в развитите страни е по-малък съпоставим от инвестициите в R&D, софтуер и други нематериални активи.

Развитието на споделената икономика (услуги от типа на Airbnb) и кръговата икономика също намаляват необходимостта от значителни нови инвестиции във физически активи, тъй като допринасят за по-пълно използване на съществуващи ресурси.

* OECD (2017), Investment (GFCF) (indicator). doi: 10.1787/b6793677-en
** DiCecio, Riccardo, Relative Price of Investment Goods [PIRIC], retrieved from FRED, Federal Reserve Bank of St. Louis; https://fred.stlouisfed.org/series/PIRIC, 2017.

Още по същата тема

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *