Еврофондовете са донесли 0.8% икономически ръст през 2016 г.

Приносът на европейските фондове към икономическия растеж е 0.8%, показват изчисления на МФ. През миналата година икономиката нарасна с 3.4%, така за разлика от предишния програмен период, когато сметките на МФ показаха почти пълна зависимост на ръста от еврофондовете, последните анализи показват, че тя е разчитала предимно на собствените си сили.

През втория за страната програмен период (2014–2020 г.) е получен достъп до средства в размер на 9.9 млрд. евро, предназначени за съфинансиране на 10 програми. В сравнение с периода 2007–2013 г., разполагаемият ресурс е по-голям с 5.2%. Към 31 декември 2016 г. изпълнението е в начална фаза, като са извършени плащания по програми на обща стойност 851 979 557 евро, в т.ч. средства от ЕС в размер на 728 681 727 евро.

Процентът на усвояване към края на годината е 7.4%.

БВПСимулациите показват, че техният ефект върху БВП към края на 2016 г. е увеличение с 0.8% спрямо сценария без евросредства.

Положителното въздействие на еврофондовете е най-изразено при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор. Към края на 2016 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС с 7.1%.
Ценовото равнище в страната се увеличава незначително (спрямо базисния сценарий), поради вливането в икономиката на средствата от ЕС, като кумулативната генерирана инфлация е едва с 0.04% по-голяма за периода, в сравнение с базисния сценарий. Очаква се обаче това влияние да расте.

Симулациите показват позитивен ефект по отношение на заетостта в размер на 1.7% в резултат на усвояването на средствата по линия на ЕСИФ и съответно редуциране с 0.8 п.п. на коефициента на безработица спрямо сценария без еврофондове. Заетостта дори би намалява, ако нямаше еврофондове.

zaetТова позволява ускоряване на растежа на доходите, като нетният ефект върху средната работна заплата към края на 2016 г. достига 0.4%.

Анализът не включва един от най-важните индикатори за ефекта от еврофондовете – производителността на труда. За разлика от наблюдаваните предимно преки ефекти върху заетостта, работната сила и безработицата, очакваното позитивно влияние върху производителността на труда е предимно косвено, пише в документа. То ще се прояви в дългосрочен план, заради повишаването на качеството на работната сила, надява се МФ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *