Преки чуждестранни дезинвестиции

Български и руски инвеститори са основните участници в сделките за придобиване на предприятия през тази година. Западните инвеститори остават най-активни в автомобилната промишленост, където инвестициите са предимно „на зелено” и, все още, във финансовото посредничество. Множат се случаите на чуждестранни компании, които се оттеглят от страната, продавайки бизнеса си на български компании и банки. Сред малкото примери за обратното е сделката за „Каолин”.

Българските инвеститори са доминирали на пазара на имоти през последните две години, а високият клас хотели са най-предпочитаният тип активи, показват данните на „Фортън”, обявени вчера.

„Българските купувачи са привлечени от възможността да направят изгодни сделки, като се възползват от предимства, че познават пазара, основните играчи на него и добрите си взаимоотношения с банките, което им помага да си осигурят финансиране“, коментира Михаела Лашова, изпълнителен директор на „Фортън“.

Инвестиционните сделки с недвижими имоти в България са на обща стойност 54,2 млн. евро в периода януари-август 2013 г. Обемът им вече е с 26% над този за цялата 2012 и с 49% повече от същия период на 2012 г., показват данните на консултантската компания. Делът на българските купувачи е 56%, според данни на агенцията.

За първото полугодие на годината са сключени две големи сделки с български купувачи. Едната е продажбата на столичния хотел „Хилтън“, а другата за търговския център „Мол Плевен“. Купувач на мола е фирма, свързана с Петя Славова, собственик на Инвестбанк.

За неприключилата все още покупка на хотела бизнесменът Спас Русев се очаква да плати на ирландския му собственик 24 млн. евро. През 2006 г. ирландският милиардер Шон Куин консолидира собствеността на „Хилтън”, който успява да продаде сега с малка печалба. По-рано Русев, който имаше голямо влияние върху т. нар. юпита в НДСВ, окончателно приключи и покупката на „Радисън” от британеца Хенри Гуин Джоунс. Хотелът, за разлика от „Хилтън”, бе затънал в дългове.

Това е само поредният пример за български инвеститор, който придобива дела на чуждестранен собственик в известна компания.

Наскоро стана ясно, че „Евроинс” е на път да придобие „Интерамерикан” от холандската Achmea, а финландската „Санома” обяви, че окончателно се оттегля от България, като първо продаде „Нетинфо” на Дарик, а после и бизнеса със списания на издателската фамилия Друмеви.

През август ПИБ бе избрана за купувач на МКБ Юнионбанк – сделка, наложена Европейската комисия във връзка с държавната помощ за собственика й BayernLB, която бе спасена от германската държава с наливане на солидна сума.

Банковият сектор в цяла Европа е под напрежение да оздравява активи,  да инвестира при атрактивна доходност в рискова среда и най-вече да търси капитал, за да покрие увеличените изисквания за капиталова адекватност, коментира Евгений Кънев, управляващ съдружник в Maconis LLC. „А те са моторът за сливанията и придобиванията, защото почти всички инвестиции се финансират частично с кредит. Това е и причината за отлагане или проваляне на планирани инвестиции, както и за  разширяване влиянието на сравнително добре капитализираните български банки, които обаче кредитират бизнеси, близки до тях.”

Налице е отчетлив отлив на чуждестранни инвеститори от България, макар и по различни причини, казва още Кънев, който има зад гърба си над 200 проекта за придобиванията и сливанията (M&A)

Освен поведението на банките, той посочва още четири причини за тази тенденция.

От една страна, в годините на кризата като цяло Източна Европа вече не е толкова атрактивна за инвестиции, поради увехналите перспективи за бърза конвергенция със Западна Европа. Това в голяма степен важи за рисковия капитал – основен участник в  M&A.

На следващо място, комбинацията от лоши перспективи за растеж с лошо публично управление в България допълнително срива планираната възвращаемост на редица инвестиции, направени преди кризата. Техните собственици търсят възможности за изход от българския пазар, включително в сектора на недвижимите имоти.

На четвърто място, значителните затруднения на инвеститорите на домашните им пазари водят до консолидации с продажба на активи от други пазари, примерно в телекомуникационния и банковия сектор, коментира Кънев.

На пето място, огромната задлъжнялост в българската икономика води до сливания и придобивания, основно чрез преструктуриране на дълг, като тези сделки дават възможност главно на български играчи да разширят пазарното си влияние. Самият слаб пазар обаче е неатрактивен за чужди инвеститори, посочва икономистът.

Руският бизнес също има сериозно присъствие – след като ВТБ Капитал в партньорство с „Бромак” (Корпоративна банка) придоби БТК, руснак купи и дяловете на „Макс Телеком”. Предстоящата сделка за ПОК „Доверие” също е с руско участие. Дали това също ще се превърне в тенденция – предстои да видим.

В числа

Преките чуждестранни инвестиции у нас през първото полугодие на 2013 г. са 711 млн. евро. Най-много са инвестициите в дялов капитал – 534 млн. евро (останалите са заеми от чуждите майки за дъщерни дружества и реинвестирана печалба). Инвестициите в дялов капитал включват инвестиции на зелено, покупка на имоти, приватизационни сделки (когато има такива), както и сделки по придобиване на предприятия. Когато българска компания купува дела на чуждестранна това се отчита със знак минус.
Според данните на БНБ най-голямата сделка през второто тримесечие е покупката на „Каолин” , което направи добивната промишленост в най-атрактивният сектор за чуждестранни инвестиции за периода. През първото тримесечие с най-големи инвестиции е секторът на транспорта и съобщенията (142 млн. евро през първата четвърт на 2013 г. и 24 млн. евро през втората). След отлив на чужди инвеститори през първото тримесечие недвижимите имоти привличат 63 млн. евро през второто.

Инвестиции и дезинвестиции

Най-голямата сделка от типа M&A тази година безспорно е продажбата на „Глобул”. През април „Теленор“ се споразумя с гръцката ОТЕ да купи българския мобилен оператор за 717 млн. евро. Сделката е между чуждестранни лица и не води до приток или отлив на чуждестранни инвестиции.
През април Красимир Стойчев продаде Макс Телеком на лондонски фонд за дялови инвестиции, основан от руснака Даниел Купсин (United Media Group). Както и много други сделки с руско участие, тя няма да се отчете в статистиката като такова.
През май приключи сделката за българската компания „Каолин“ АД между „Алфа финанс холдинг“ и германската Quarzwerke. Тя  придоби около 87% от акциите на „Каолин“ на цена от 4.156 лв. за акция.
През август получи разрешение от КЗК LUKErg Renew – компания с 50% участие на Лукойл, получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да закупи четири български компании, опериращи вятърни енергийни централи в село Храброво. По-рано „Лукойл” купи и вятърни турбини край Каварна.
В момента пред приключване са три или дори четири големи сделки във финансовия сектор – за МКБ „Юнионбанк”, ПОК „Доверие” (като купувачът вече обяви, че иска и „Токуда”), „Интерамерикан”.
В няколко случая придобиванията са изцяло с български адрес. Такива са сделките за „Леденика”, „Флорина”, „Металснаб”, Инвестор.бг и др.

Вижте още

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>