Слабостта на инвестициите е предупреждение

Делът на инвестициите в БВП е на най-ниско ниво от кризисната 1996 г., стана ясно при първата публична изява на Фискалния съвет.  Нивото на съвкупните инвестиции спрямо БВП е достигнало 15-16% през първото тримесечие на 2016 г., според съвета. Спад в подобни мащаби е безспорно предизвикателство към дългосрочния потенциал на икономиката, която и бездруго е засегната от отлив на квалифицирана работна сила.
Изкушаващо е обяснението на този спад да приключи със слабото възстановяване на световната икономика от кризата или с неблагоприятната бизнес среда. Но детайлите разкриват и неблагоприятните ефекти на недобре прицелените държавни намеси в икономиката.

Глобален контекст
Въпреки че слабото възстановяване на световната икономика от кризата през 2008 г. вече е клише, 2015-та бе силна година за чуждестранните инвестиции, тъй като спадащата доходност провокира търсене на възвращаемост навън. В световен мащаб ПЧИ нараснаха с 25% през 2015 г. до 1 730 млрд. долара, което е най-високото им ниво след кризата. По данни на ОИСР през миналата година притокът на преки чуждестранни инвестиции в страните от организацията се повиши още повече – с 86% спрямо 2014 – от 572 млрд. до 1 063 млрд. долара, а изходящите капиталови потоци от развитите страни са се увеличили с 35% – до 1 183 млрд. долара.
Отчасти това се дължеше на ръста на презграничните сливания и придобивания. Но много от сделките бяха свързани с вътрешнокорпоративно преструктуриране и не са производителни инвестиции.
По данни на Dealogic сливанията и придобиванията (M&A ) в световен мащаб достигнаха рекордните 4.38 трилиона долара (+27%), като в технологичния сектор техният обем се удвои. Делът на трансграничните придобивания също се увеличи, достигайки 31% от всички, тоест по-голяма част от компаниите са сключвали сделки с цел международна експанзия.
В същото време емисиите на капиталовия пазар (вкл. първоначално набиране на капитал, IPO) и на дълговия пазар през 2015 г. намаляха – съответно с 3 и 4%, тоест бумът на сделките не бе свързан с увеличена пазарна активност.
Тази година, според обявените сделки до началото на август, не обещава повторение на рекордите. Сливанията и придобиванията от началото на 2016 г. са с 20% по-малко, показват междинните данни. Очевидно нестабилността на пазарите оказва влияние.
Кои бяха водещите мотиви за бума на M&A през миналата година и защо България с малки изключения не се възползва от него? Тогава усещането за възстановяване на икономиката, особено в САЩ накара корпорациите, препълнени с пари, да търсят възможности да компенсират слабия си органичен ръст чрез придобивания. През последното тримесечие на 2015 г. публичните компании с капитализация над 1 млрд. долара бяха натрупали кешови резерви от 6 трилиона долара, показват данни на Factset. Това превърна мениджмънта им в своеобразна мишена на активисти инвеститори и ги накара да търсят сделки – ако не за подобряване на текущите резултати, то, за да избегнат натиска. Евтиният капитал и нерядко данъчни мотиви (включително бягството към Ирландия чрез придобивания на компании) също допринесоха за този бум.
Но ситуацията се обърна в началото на тази година, която започна със срив на пазарите и бе помрачена от събития като Брекзит и растящата геополитическа несигурност. Неясните перспективи за цените на суровините са друг фактор, който задържа големите сделки.
Ако за намаляването на инвестициите през 2016 г. може да се намери оправдание с международното положение, то фактът, че България пропусна бума на сделките през 2015 г. се нуждае от повече обяснения.

Различни показатели
Има най-малко три показателя, въз основа на които се правят изводи за инвестиционната активност в България
– преките чуждестранни инвестиции, които включват инвестиции в капитал и задълженията на дружествата, контролирани от чуждестранни компании, към тези компании-майки;
– разходите за придобиване на ДМА, които очевидно включват и вътрешните инвестиции, но не обхващат всички активи и изключват инвестиции на компаниите от финансовия сектор, голяма част от ИТ бизнеса, както и държавните инвестиции;
– инвестициите (Бруто образуване на основен капитал) като част от използвания БВП.
Това са различни разрези, които разкриват отделните аспекти на инвестиционната активност.
Те сочат спад на инвестициите след 2009 г. и стабилизиране на относително ниски нива.
ПЧИ се повишиха през 2015 г. спрямо предходната година, но това бе заради начина, по който бе отчетена инвестицията на „Лукойл“ в нови мощности в Бургас. Повишението на чуждестранните вложения през миналата година бледнее на фона на факта, че спрямо БВП те са седем пъти по-ниски през 2009-2015 г. в сравнение с бума преди кризата. За това допринася тенденцията от последните години чуждестранни инвеститори да напускат страната, често продавайки бизнеса на местни играчи, които се оправят по-добре с тукашните институции и бизнес среда. Освен това обемът на ПЧИ – особено в първите години след кризата бе силно повлиян от връщането на заеми към компаниите-майки.
Разходите за придобиване на ДМА са по-груб показател (освен споменатите особености, не елиминира повторното броене). Този измерител показа по-голяма устойчивост след кризата. В него не са включени публичните инвестиции. Друго възможно обяснение е намаляването на дела на индустрията, която е по-капиталоемка, в БВП.

Inv

БВП и инвестиции
Фокусът на Фискалния съвет е върху последния показател, извлечен от тримесечните данни на БВП по елементи на използване – Бруто образуване на основен капитал. В най-общи линии, той показва каква част от доходите в икономиката (БВП) e използвана за инвестиции, вместо за потребление.
inv2016След 2010 г. този дял на инвестициите в БВП стагнира и дори намалява през 2016 г. Това съвпада с намалението на дела на брутния опериращ излишък/смесен доход след 2011 г. – друг разрез на БВП, който показва как произведеното се разпределя между наетите работници и предприемачите. Макар че тези данни не са достатъчно ясни сами по себе си (те включват и доходи на самонаети и на фермери), те ни насочват към едно от обясненията за спада на инвестиционната активност.

Печалби и кредити
При намаляване на чуждестранните инвестиции, печалбите и заемите са единственият източник за финансиране на покупките на активи и/или бизнес.
Публикувана неотдавна справка на НАП показа 6% спад на печалбите на финансовите и нефинансовите предприятия през 2014 г.

Изчисления въз основа на данни на НСИ само за нефинансовите предприятия показват сериозно понижение на печалбата от дейността след кризата.
Но предварителните резултати за 2015 г. предполагат увеличение на положителния финансов резултат на компаниите. При равни други условия (добри пазарни перспективи и бизнес климат) това би допринесло за ръст на инвестициите.
Кредитите, особено след изключването на КТБ от статистиката, стагнират след приключването на имотния бум. Това се дължи на опита на компаниите да изплатят предкризисните си задължения и нежелание за поемане на риск.

Еврофондове и държавни инвестиции
Колкото по-малко рискуват собствените си или взети назаем пари, толкова повече предприемачите се стремят да получат достъп до почти безплатното финансиране по линия на еврофондовете.

Вместо да разработват проекти за инвестиции, много компании се занимават с писане на предложения по линия на еврофондовете. Има компании и НПО организации, създадени специално за тази цел. Въпреки представата, че еврофондовете идват даром (това не е така заради задължителното съфинансиране от бюджета), уклонът в тази посока отклонява внимание и ресурси. Това следва да се разглежда през призмата на задълбочаващия се проблем с кадрите.

Изместването на частните инвестиции не би било толкова проблематично, ако европейските програми финансираха реални потребности на бизнеса или местните общности, ако те покриваха разходи, които така или иначе трябваше да бъдат направени. Но с изключение на отделни схеми като технологичната модернизация на предприятията, внедряване на ИСО 2000, строеж на пътища, ремонт на ВиК мрежи и изграждане на сметища, голяма част от тези проекти за зле преценени, не създават дългосрочен потенциал и насърчават причудлива активност в сфери, които в най-добрия случай са маловажни.

Резултатът е, че през 2015 г. почти 44% от инвестициите са за сметка на бюджета и гравитират около дейности като пътно строителство, където са съсредоточени еврофондовете. Това има два неблагоприятни ефекта – изтласкване на частните инвестиции и изкривяване на стимулите.

Приватизация и цени на активите
Не работят два от основните канала на инвестицииите – приватизация и капиталов пазар. Единствено третият – пазарът на недвижими имоти, дава признаци на живот и ако тенденцията на ръст на цените се задълбочи, може да даде тласък поне на по-спекулативно настроените инвестиции в активи.

Обикновено развитието на капиталовия пазар и приватизацията се разглежда от гледна точка на асортимента от активи. Макар че надеждите за активизиране на борсата чрез приватизация на държавни дялове в големи компании, също имат основание, не по-малко важна е ролята й за оценката на активите. Отсъствието на развит и добре функциониращ капиталов пазар, който да потвърждава оценките на бизнеса по прозрачен и обективен начин е един от факторите, които придават допълнителна тежест на установения местен бизнес в сравнение с чуждестранните компании или новопоявили се вътрешни конкуренти.

Същото важи и за пазара на имоти, който през последните месеци преживява подем с не много ясни измерения. Решението на НСИ да спре да публикува редовната си справка за цените на жилищата остави пазара без ориентир и подхрани въображението на агенциите за недвижими имоти, чиито комисиони зависят от цените.
Трудно се прави сериозен бизнес там, където няма ясни оценки. Липсата на прозрачност увеличи както рисковете за инвеститорите, така и разходите за проучване на пазара.

Перспективи и отраслов профил
Структурата на привлечените чуждестранни инвестиции по сектори показва смазваща преднина на инвестициите в имоти и търговски обекти. До голяма степен това е резултат на стадното поведение на инвеститорите, които репликират едни и същи модели – апартхотели, молове, фотоволтаици и т.н. Кризата сложи на край на тези модни тенденции.

Инвестициите през следващите години бяха насочени по-скоро към консолидация на пазарни дялове и маркиране на територии в основни сектори като комуналните услуги, телекомуникациите и големите търговски вериги. Предвид слабия потенциал на вътрешния пазар тези инвестиции скоро спряха да растат.

През последните години се развиха няколко инвестиционни оазиса – сектори, които успяват въпреки несъвършенствата на бизнес средата. Общото между тях е, че успяват (поне засега) да намерят кадри, ориентирани са навън и успяват да изградят екосистема, независимо от грижите на държавата. Такива са производствата на авточасти, аутсорсингът на услуги и ИТ секторът. Но вече са налице първите признаци за изчерпване на тази вълна. Както признаха едни от авторите на стратегически документи – AT Kearney, България отстъпва като аутсорсирнг дестинация, тъй като нископлатените работни места, на които разчиташе, падат първа жертва на автоматизацията.

На пръв поглед държавният апарат опитва да „адресира тези предизвикателства“ (казано на неговия език). Той си дава вид, че подпомага инвеститорите чрез стратегии, сертификати, маркетинг, определя приоритетни сектори и т. н. Компаниите, които развиват инвестиционни проекти, обикновено са ухажвани от Българската агенция за инвестиции, да минат под нейния патронаж. Това рядко носи промяна.
Всички по-сериозни анализи по въпроса за приоритетите сочат едни и същи недостатъци – липса на вертикална интеграция, упадък на звената за приложни изследвания в предприятията, слаба комерсиализация на иновациите, доколкото ги има, недостиг на кадри със специфични умения. В много сектори, които са подходяща цел за привличане на големи капиталовложения пречат и т. нар. vested interests (вградени интереси на участниците) и растящата зависимост на бизнеса от политиците.

България не разполага с много време за реакция. След 2020 г. възможностите за финансиране на мащабни проекти (магистрали и пр.) по линия на еврофондовете ще бъдат силно ограничени. Дотогава страната трябва да се позиционира като инвестиционна дестинация, да върне авторитета на институциите и да възстанови върховенството на закона.

Разширена версия на статия за в. СЕГА. Актуализирана с последните данни на НСИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *