В разгара на лятото хотелите могат да се похвалят с добър сезон и вероятно ще отчетат двуцифрени ръстове. Повече чужденци дойдоха у нас след като събитията в Турция и други страни доведоха до пренасочване на туристическите потоци. Българите също пътуват повече, макар и не чак толкова много, че да се правят изводи за нараснало благосъстояние. Данните за тези пътувания са несигурни и често включват и пътувания с цел обучение или друга цел. Относително по-неясно е колко българи са предпочели лятна почивка в родината си. Наличните досега данни, както и сведенията от бранша показват повече пътувания извън сезона (предимно уикенд пътувания), за което вероятно допринасят и по-ниските цени на бензина.

Преди дни Нова тв представи свои изчисления, според които българските туристи са похарчили 1.5 млрд. лева през лятото, в това число 500 млн. лева за почивки в чужбина. Заедно с постъпленията от чужденци сумата, получена от българския туристически бизнес достига 3 млрд. лв. Телевизиите отскоро се опитват да представят данни, но при този формат обикновено детайлите остават на заден план. Така не се разбира какво точно стои зад числата.

Колко все пак са приходите на туристическия сектор? Обявените досега официални данни са в няколко разреза и покриват изцяло само един месец от лятото – юни, има частични данни и за юли.

Няма общоприето схващане за това какво включва летният сезон. Ще приемем, че става дума за трите месеца от юни до юли. Приходите от чуждестранни туристи, отчетени през тях през предходните две години, са около 54% от общите постъпления, сочат данните на БНБ.

Тук е мястото да кажем, че БНБ е единственият източник на данни за общите постъпления от туризъм, но те са само за  чуждестранните туристи и пътуванията на българи зад граница, не и за пътуванията на българи в България. За целта централната банка взема данните за броя на туристите от НСИ и ги умножава по среден разход, съгласно утвърдена методология, като допълва с данните за други преводи, които тя има.

Ето данните на НСИ за посещенията на чужденци у нас и оценката на БНБ за прихода от тях. Постъпленията през първото полугодие на 2016 г. са 1.1 млрд. евро.

туристиСпоред тези данни средно един турист харчи над 335 евро през летните месеци. Прогнозата за юли е на база данните за броя на туристите, подадени от НСИ, а прогнозата за август е екстраполация на база отчетените темпове през предходните два месеца и средният разход на турист, отчетен през миналия август.prihodi-tourist

Очакваните приходи от чуждестранни туристи през летните месеци по този начин биха били от 1755 до 1825 млн. евро.

 

А ето и данните на НСИ за посещенията на българи в чужбина и оценката на БНБ за похарчените суми за тях. почивкиОтчетените разходи за пътуване в чужбина са 558 млн. евро през първите шест месеца на 2016 г.(включително развлечения и сувенири). razhodi-touristПрогнозата ни е, че разходите на българите за пътувания зад граница само през през лятото ще са около 400 млн. евро (ръст с една пета спрямо 2015 г.). Въпреки че като цяло повече българи избраха почивка в чужбина, налице са и основания за отлагане на пътуванията за септември – поради новите линии на нискотарифни компания и струпването на почивни дни около 6 септември и 22 септември. Предполагаме, че разходите на българите са пътувания в чужбина през годината ще са около 3 млрд. лева.

За посещенията на българи в България, трябва да разчитаме на данните на НСИ и да определим сами средния разход на един турист. НСИ има доста информация от различни източници, но тя е насипна или недостатъчна.

Статистическият институт има тримесечно извадково изследване за разходите на българите за туристически пътувания в страната – лични и професионални (командировки). То включва както разходи за нощувки, така и транспорт, храна и други. Но вероятно поради извадковия характер на проучването и това, че не включват т. нар. туристически пакет  числата изглеждат подценени. То показва и много сериозно намаляване на разходите за пътувания – от 359 млн. лева през първото полугодие на миналата година до 280 млн. лева за първото полугодие на тази година. Това може да се интерпретира и като намаляване на неорганизираните пътувания, но няма повече данни, които да подкрепят това. Ще пренебрегнем това проучване, поради очевидното му противоречие с други данни, събрани от НСИ (например, платените нощувки през първото полугодие според тази анкета са 33 млн. лева, четворно по-малко от отчетените от самите места за настаняване). Според това проучване разходите за нощувки са под 20% от разходите за пътувания.

Според данните за нощувките, събирани от НСИ, през периода януари – юни 2016 г. в хотелите и другите места са настаняване са нощували 1.67 милиона български граждани. Платените от тях суми през полугодието са 128.5 млн. лева, ръст с 9%. Средната цена на нощувки на лице през първото полугодие излиза 77 лева – сравнително ниска сума поради превеса на краткосрочните пътувания. Обикновено тя се покачва през втората половина на годината. Колко е общата средна цена обаче?

Според Института за анализи и оценки в туризма средната цена на пътуване през почивните дни на българин в България е 245 лв., като се предпочитат по-кратки пътувания (за пътуванията в чужбина според тях – около 500 лева, което е близо до данните на БНБ).

Ако тези данни се екстраполират, то общите разходи на българските туристи, оставени у нас през първото полугодие са над 400 млн. лева, а за годината сумата би доближила 1 млрд. лева. Но не разполагаме с каквито и да е официални данни за периода след юни и не знаем дали тези, които отмениха резервации за Турция са останали в България, или са предпочели чужбина, така че оценките за летния сезон биха били прибързани.

Освен това в горната статистика не се включват еднодневните пътувания (без нощувки), за които няма надеждна информация. Някакъв ориентир е структурата на разходите в извадковото проучване на НСИ, за което става дума. Можем да ползваме и данните от едно изследване на разходите за почивка през 2010 г., което установи, че общите суми са над 2 млрд. лева годишно.

Въпреки тази неяснота, вероятно разходите на българите за пътувания в чужбина ще бъдат съпоставими с парите, оставени от тях в България, а няма да са двойно по-малки.