Няма лесен изход от калпавата концесия за „Софийска вода“

Вода

Столичният общински съвет трябва да се произнесе за евентуален референдум за „Софийска вода“ отново. Това постанови тричленен състав на Административен съд – София-град, който се е произнесъл по казуса на 1 август. Но дори референдум не може да спре продължаващото поскъпване на водата и лошите практики на концесионера.

Делото бе образувано по жалба на общински съветници от БСП срещу решение на Столичния общински съвет от 6 декември 2012 г. Тогава общинският съвет отхвърли предложение на петнайсет депутати от БСП и Ангел Джамбазки от ВМРО за референдум с въпрос „Съгласни ли сте да бъде прекратен концесионният договор между Столичната община и „Софийска вода“ АД“.

Социалистите твърдят, че договорът не се изпълнява. Средно за годините на концесията акционерът – френската компания „Веолия вода“ (с над 77% собственост в „Софийска вода“) се е ангажирал да поддържа средната цена на кубик вода до 0.43 лв., твърдяха от БСП. Друг аргумент е по-бавното намаляване на загубите по мрежата, спрямо предвиденото в концесионния договор.

От общината се противопоставят на искането за прекратяване на договора с аргумента за големи неустойки.

Според председателя на Българската асоциация по водите Иван Иванов, цитиран от БНР, има начин с изкупуване на акциите от страна на Столична община да се премине в управление във ВиК.

Договорът е абсолютно неизгоден, но общината няма как едностранно да го прекрати, защото той ще стане обект на международен арбитраж, твърдят и кметът Йорданка Фъндъкова, и председателят на СОС Елен Герджиков. Става въпрос за капиталови компенсации, които са спрямо капиталовите вложения, изчислени към момента на подписването на договора. Към онзи момент те са били изчислени на 330 млн. долара, а с преизчисленията за тези 12-13 години компенсациите ще възлизат на над 400 млн. лева, а биха могли да достигнат и до 1 млрд. лева, обясни Герджиков пред „Фокус“. По думите му, вместо да се излагат по този начин на риск финансите на столицата, по-добре е да се предприеме стратегия по ревизиране на договора и изискване от концесионера да си върши работа, а именно да увеличи инвестициите, без да вдига цената на водата.

Ключовият момент е дали прекратяването се налага поради виновно неизпълнение на договора за концесии. До този момент той няма отговор. Договорът допуска да бъде развален, ако не са изпълнени някои от изискванията му, например за качеството на водата и инвестициите.
Въпросът за цената на водата е неясен, въпреки твърденията на БСП. Противоречива е и информацията за изпълнението на други клаузи в договора.

От 1 юли 2012 г. водата поскъпна с близо 5% до 1.76 лв. с ДДС за един кубик. В доклада на ДКЕВР от миналата година се говори за общи загуби при доставките тна питейна вода от 58.82%.

Извършените инвестиции до момента, според информацията в сайта на регистъра на концесиите са 391 млн. лева. От доклада на работната група към общината обаче става ясно, че изпълнението на бизнес плана на концесионера към 2011 г. е било 149 млн. лв.

„Действително установихме неизпълнение на планирани инвестиции, малък спад на загубите и понижаване на качеството на услугите“, заяви в края на 2012 г пред capital.bg зам.-председателят на Столичния общински съвет Николай Стойнев, който оглавяваше работната група по концесията. Сега от „Софийска вода” припомнят доклада на тази работна група на СОС, съставена от представителите на всички партии, който подчертава, че няма основания за прекратяване на концесионния договор.

Концесията на „Софийска вода“ е подписана в края на 1999 г., по времето на управлението на Стефан Софиянски, за срок от 25 години с опция за удължаване с още 10 години. (вижте извадки от договора и отчета за изпълнението му). В средата на 2010 г. мажоритарният собственик в „Софийска вода“ беше сменен, като британската United Utilities продаде на Veolia Water, която сега държи 77.1% от „Софийска вода“, а останалите са на общината.

В изявление, последвало решението на съда, от „Софийска вода“ припомниха, че договорът не може да се развали чрез референдум. Те видяха в искането на социалистите поредна атака срещу чуждестранните инвеститори у нас.

[textblock style=“1″]Досие

„Интернешънъл Уотър“ спечели в края на 1999 т. концесията. В офертата си тя обеща цена от 0,405 лв. за куб. м вода през първата година и осреднена цена от 0,435 лв. за куб. м през целия период на концесията. Освен това бе предвидено през първите пет години загубите на вода да паднат от 60% на 30%.

През 2004 г. „Интернешънъл Уотър“ продаде бизнеса си на „Юнайтед Ютилитис“, а през 2007 г. към компанията се присъедини Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

През 2008 г. бе договорен анекс, с който отпаднаха някои от скандалните клаузи, а гарантираната печалба на инвеститора бе намалена от 21% на 17%.

През 2010 г. „Юнайтед Ютилитис“ бе заменена от „Веолиа”.

В началото на тази година работна група към Столичния общински съвет предложи ревизия на концесията, в това число преразглеждане на клаузите при прекратяване на Договора за концесия, възможност за по-големи санкции при неизпълнение и нарушаване на договора за концесия, преразглеждане на определението за „инвестиция”, намаляване на нормата на печалба от сегашните 17%[/textblock]