Защо капиталът тече „нагоре“?

комунизъм
Даниел Грос, VoxEU

Преди почти четвърт век, Робърт Лукас поставя прост въпрос: Защо капиталът тече от бедните към богатите страни?* Той остава валиден и днес предвид факта, че по-бедните страни са предразположени към излишъци по текущата сметка (изнасят капитал), а по-богатите (най-вече САЩ) – към дефицити. Таблицата по-долу показва, че световната финансова криза не промени този модел

Капиталови потоциАз твърдя, че посоката на капиталовите потоци има икономически смисъл, с оглед  поведението на спестяванията. Но истинската загадка е защо нивата на спестяване са високи в бедните страни и ниски в богатите.

Отправна точка за анализа е простият модел на ръст, познат на всички икономисти от работата на Робърт Солоу през 50-години. Всяка национална икономика е по концепция отделно производствено отношение, където трудът и капиталът се комбинират да произведат БВП и това се свързва чрез технологиите или „общата факторна производителност”.

Както е добре известно, съотношението капитал-производство е достатъчна статистика за относителната възвращаемост на капитала. Този прост резултат има силни приложения:

Съотношението производство-капитал е достатъчна статистика за възвращаемостта на капитала между страни, които имат подобни функционални връзки между капитал, труд и производство;

Важният акцент е, че при едно кръстосано сравнение по страни, възвращаемостта на капитала може да бъде свързана не със съотношението капитал-труд, а със съотношението капитал-производство.

Една страна с по-ниско съотношение производство-капитал би имала по-ниска възвращаемост и обратното. Тези отношения се смятат лесно, така че е ясен изводът за относителната възвращаемост на капитала.

Защо от бедните към богатите?

Въпросът на Робърт Лукас от 1990 г. има прост отговор. Капиталът трябва да тече от страни с високо съотношение капитал-производство към такива, в които то е ниско и не е задължително последните да са бедни.

Естественото сравнение по този показател е Китай и САЩ. Китай все още има много по-ниско съотношение капитал-труд (според много източници 1 към 20). Но от това не следва, че възвращаемостта на капитала е висока, тъй като общата факторна производителност в Китай е много по-ниска.

Затова човек трябва да се съсредоточи върху отношението капитал-производство (К/П), ако иска да предскаже капиталовите потоци, не върху дохода на човек на населението или отношението капитал-труд.

Еволюцията на това отношение зависи от нормата на инвестиции (% от БВП) към темпа на растеж и амортизационната норма. Повече инвестиции увеличават отношението, но по-висок ръст (или по-високи амортизации) увеличават знаменателя и понижават съотношението капитал към производство.

Връщайки се към въпроса на Лукас, човек трябва да проследи комбинацията от растеж и нормата на инвестиции, за да намери отговор на въпроса защо капиталът тече „нагоре”, тоест към богатите страни.

Понякога изненадващо се оказва, че отношението капитал-производство на тези две широки групи не се различава толкова и развиващите се икономики са на път да надминат развитите, ако темповете се запазят.

За напредналите икономики (по дефиницията на МВФ) инвестиционната норма е около 20% от БВП и реалният ръст около 2%. Това предполага стабилно отношение от около 2.5, ако, следвайки литературата, се предполага, че нормата на амортизация е 6% – 2.5= 0.2/(0.02+0.06).

За нововъзникващите икономики (възникващи и развити икономики по дефиницията на МВФ) инвестиционната норма е около 30%, а ръстът – около 6% (среден темп до 2018 г.) Това води до стабилно отношение от 2.5, тъй като 0.30/(0.06+0.06)=2.5

По-прецизната калкулация за периода 2010-2018 г. е представена в таблицата по-горе.

Ключовият момент е, че към 2018 г. инвестициите в развиващите се страни ще достигнат почти една трета от БВП. Това предполага малко по-високо съотношение при тях, отколкото при по-богатите. Днешните съотношения са много близки.

Но фактът, че двете групи държави имат сходно отношение капитал-производство не означава, че и БВП на глава от населението трябва да е близък.

Възвращаемостта на капитала също трябва да бъде изравнена.

Вторият акцент означава, че не би трябвало да има нужда от големи капиталови потоци между двете групи.

Освен това, с оглед на сегашните темпове на растеж и инвестиционните норми, съотношението К/П трябва да е ниско в напредналите икономики.Има важни разлики на съотношенията К/П в рамките на двете групи.

Най-важното изключение при развиващите се страни е Китай. Тя има високо съотношение К/П (почти 3), въпреки че е бедна. Затова не е изненада, че Китай е износител на капитал. Други страни като Индия са вносители на капитал (през повечето време имат дефицити по текущата сметка).

По-малки разлики има и сред напредналите страни:

Япония и Германия имат съотношение К/П над средното, а в САЩ то е под средното.

Това съответства на продължаващия дефицит по текущата сметка на САЩ и излишъците в Германия и Япония. Така че капиталовите пазари са ефективни в смисъл, че насочват капитала там, където има най-висока възвращаемост.

Истинската загадка

Тя не е къде отиват инвестициите, а много по-високата норма на спестяване в развиващите се страни, която им позволява да финансират развитието си. Когато Лукас е писал ползотворния си труд през 1990 г. инвестиционната ставка в развиващите се икономики е била много по-ниска отколкото е днес и те са имали постоянни дефицити по текущата сметка, тоест инвестициите са надхвърляли спестяванията им.

По онова време загадката е била защо не е имало повече инвестиции в бедните на капитал страни. Днес инвестиционната норма в развиващите се страни е по-висока с повече от 10 процентни пункта спрямо БВП в сравнение с развитите икономики. Ако тяхната норма на спестяване бе останала непроменена, развиващите се страни биха се изправили пред много големи дефицити по текущата сметка и биха внасяли много капитал. Но спестяванията им се увеличиха много повече от инвестиции и затова реалната загадка вече е „Защо бедните спестяват толкова много?”

Lucas, Robert (1990). „Why doesn’t Capital Flow from Rich to Poor Countries?“, The American Economic Review 80 (2): 92–96.