Кабинетът предлага приватизация на болници

Болници

Правителството одобри приватизация на болници, като предложи промени в Закона за лечебните заведения. Държавните болници няма да имат гарантирани договори с НЗОК, те са насърчени да се обединяват. С проекта се променя и механизмът за създаването и актуализирането на Националнатa здравна карта, чрез която да се определят потребностите на населението в различните общини от извънболнична и болнична медицинска помощ.

С проекта се предлага отпадането на болниците от забранителния списък в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Предлага се паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебните заведения да постъпват в централния бюджет и да се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването в съответствие със закона за държавния бюджет за съответната година, а паричните постъпления от приватизацията на общинското участие в капитала на лечебни заведения да постъпват в общинските бюджети и да се разпределят изцяло за дейности в областта на здравеопазването съгласно закона за държавния бюджет.

Променят се изискванията за съдържанието на областните здравни карти и се дава възможност на областните здравни комисии да участват в процеса на планиране на броя болнични легла. Предвижда се да бъдат идентифицирани областите с излишък и недостиг на лекари и лекари по дентална медицина, по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи”; броят легла за болнично лечение; медицински дейности по видове и по нива на компетентност; да се извърши тяхното планиране, а също и планиране на лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение. Като част от Националната здравна карта, е предвидено изработването и на Карта на спешната медицинска помощ.

НЗОК ще решава с кои болници да сключва договор според качеството и способността им да лекуват в цялост социално важните заболявания.

Предвижда се в областите, в които броят на леглата надвишава конкретните потребности, НЗОК да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Предлага се също Комисията за изработване на Националната здравна карта да извършва оценка на потребностите на населението от медицинска помощ преди издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност на новите лечебни заведения за болнична помощ. При отрицателно становище новото лечебно заведение няма да бъде включвано в Националната здравна карта до нейната актуализация и съответно няма да може да сключва договор с НЗОК. Аналогичен ред е предвиден и по отношение на осъществяването на нови медицински дейности от лечебните заведения.

С проекта се предлага от 1 януари 2017 г. наличието на положителна акредитационна оценка да е задължително условие за сключване на договор между лечебните заведения за болнична помощ и НЗОК.

Регламентира се изрично възможността лечебните заведения да създават обединения по глава 18, раздел I от Търговския закон (консорциуми) с цел сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса. Предвижда се лечебните заведения, които са включени в тези обединения, да не могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК.

Предлага се за определени в основния пакет социално значими заболявания, НЗОК да сключва договори само с лечебни заведения или техни обединения, които са осигурили комплексно лечение на тези заболявания. Целта е пациентите със социално значими заболявания да получават комплексна медицинска услуга, а НЗОК да заплаща за лекуване на заболяването, а не на отделни негови фрагменти. Това ще се постигне не само чрез вливане или сливане на лечебни заведения, но и посредством техни обединения.
В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Комисията за изработване на Националната здравна карта ще извърши преценка и изрази становище относно възможността за осигуряване на комплексно лечение на пациента във всеки един от съществуващите центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. В резултат на направената преценка комисията ще може да предложи предприемането на една от следните мерки – участие във функционално обединение на лечебни заведения, участие в консорциуми или вливане на съответния център в лечебно заведения за болнична помощ.

Предлага се създаването на нов вид лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.

Актуализацията на здравния бюджет все по-неясна (допълнена)

Болници

Ден след като политическите сили постигнаха съгласие за актуализация на бюджета на здравната каса, премиерът Пламен Орешарски охлади очакванията. НЗОК започна да търси варианти за икономии. Таван за парите на всяка болница до края на годината е една от мерките.

Орешарски заяви, че не намира основания за актуализация на държавния бюджет и на бюджета на здравната каса, но ще предложи варианти. „Много лесно се пледира да се дадат пари на касата, много трудно се отговаря на въпроса откъде да се вземат тези пари“, заяви премиерът в интервю за БНТ, в което обяви още,  че повече не би участвал в политически кампании, а ще остане икономически експерт.

„Не намирам основание, защото гледам цифри. Към края на май за пет месеца дефицитът на Касата е на равнище, което не е по-високо от същия дефицит миналата година към края на май, т.е. няма промяна в картината като сравним една година назад. Убеден съм, че касата сама може да се справи с този дефицит“, обясни той.

Според него притесненията може да идват от това, че няма работещ парламент, но не и от цифрите.

Премиерът увери, че ще изложи тези аргументи в доклад до парламента, ще предложи и варианти за актуализацията на бюджета, откъде би могло да се вземат средствата, но предупреди, че те ще са за сметка на други икономии.

По този повод лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини Орешарски, че не може да направи дори бакалските сметки. В парламента бившият премиер заяви, че не иска да коментира ”това лице Орешарски”, като посочи, че Местан, Манолова, работодатели, синдикати и здравната каса настояват за актуализация на бюджета.

Междувременно стана ясно, че Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса ще проведе извънредно заседание в четвъртък. То се свиква във връзка с полученото писмо от Министерството на здравеопазването, с искане спешно да се предостави пакет от мерки за контрол на разходите и финансовото стабилизиране на здравноосигурителната система.

Пакетът е необходим на Министерството, за да изготви мотиви и финансова обосновка за актуализация на Закона за бюджета на pдравната каса за 2014 година. На заседанието на правителството в сряда, министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева каза, че е необходимо касата да посочи ясно по какви причини е направен преразходът и по кои пера.

Председателят на НС на НЗОК Бойко Пенков коментира пред БНР, че една от причините за дефицита е, че са заложени по-малко хоспитализации годишно спрямо реалното – 1.5 милиона вместо 2 милиона. „Има застараяване на населението, има хора с хронични заболявания, които се обострят. Хората са болни. Това е нормалното обяснение. Другото е свърхпредлагането на болнични услуги във връзка с остойностяването на някои от клиничните пътеки и се търси висок оборот от болниците, за да се компенсират разходите в подценените клинични пътеки. Днес ще обсъдим мерките. Най-важните неща са точно прецизиране и контрол на хоспитализациите. Другото важно е повечето от дейностите, които влизат в болничната помощ,  да бъдат извадени в извънболничната помощ. хората отвориха болници, само и само да работят. В първите 50 болници по приходи има само три частни“, уточни Пенков.

180 млн. лева повече са изплатени на болниците за първото полугодие, сравено с миналата година, съобщи той.

По-късно стана ясно, че заседанието на НС на здравната каса не се е провело поради липса на кворум. Ако до вторник няма актуализация на бюджета на НЗОК, болниците може да затворят, предупреди БЛС. ГЕРБ заплашиха отново да напуснат парламента.

В подкрепа на актуализацията на бюджета на здравната каса се обединиха днес КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК и КРИБ, които излязоха с обща декларация. Синдикатите и работодателите настояват до края на седмицата здравният министър да внесе необходимия законопроект в правителството, а кабинетът да го одобри и внесе в парламента не по-късно от 15 юли.