Правителството 2+2 е преходно

Коалиция „Орел, рак и щука”, или труден, но необходим компромис е кабинетът, оглавен от Бойко Борисов на 7 ноември 2014 г.? Или е временно решение?

Мъчителен компромис
Следизборната кампания бе по-продължителна и интензивна от предизборната. Това е феномен, който заслужава специално внимание.
Тежките преговори трябваше не само да изгладят различията между партиите и да съгласуват идеите. Те трябваше да убедят избирателите в необходимия компромис, да ги изтощат до степен на апатия и да ги накарат да преглътнат неизбежното отстъпление от знакови предизборни обещания. Не е случайно, че коалиционното споразумения и двете декларации за подкрепа бяха подписани около час и половина след като БНБ отне лиценза на КТБ. Нямаше по-силен начин да се внуши усещане за безалтернативност и необходимост от компромис. В този случай Иван Искров и Борисов действаха в синхрон (не за първи път).

Ако се усещате изгубени сред многото обрати, блъфове и подмолни камъни в проточилата се следизборна кампания, не сте сами. Лъкатушенията откроиха съществени трансформации и дадоха няколко важни знака. Те са трохичките, оставяни по завоите, които ни показват как се озовахме в сегашната трудно предвидима (но прогнозируема) ситуация.

Да се върнем в изходна позиция – само преди 20 месеца сам Борисов предизвика нови избори след недоволството, провокирано от протести заради бедността, автократичния му стил на управление (включващ подслушване и афери като „Мишо Бирата”) и излъганите надежди за реформи. Тази вълна създаде очаквания за ляво управление, но вълната се разплиска бързо и след като се отдръпна, разкри непокътната конструкция на скрити зависимости и мрежа от интереси, които нямат общо с лява или дясна идеология. Последваха протести срещу задкулисието, които мнозина разчетоха като заявка за дясно управление (при спорадични възгласи „Не искаме връщане на ГЕРБ”).

Днес, когато новото правителство вече е факт, то бе определено като десноцентристко. В програмна декларация на новата коалиция трудно намираме обещания за последователни десни реформи. Реториката е пламенна, но много неща още са неясни.

Основният критерий за определянето на кабинета като десен, изглежда, бе одобрението на ЕНП и желанието на еврократите да сложат отметка „Решено” на възможен български проблем. Брюксел не се интересува твърде много какво ври под капака на българското проевропейско правителство, стига София да не заплашва с вето при важно гласуване в Европейския съвет, да не става говорител на руските интереси, да пази югоизточната граница на ЕС и да не дава поводи за покъртителни истории в западната преса. Спасението на давещите се е дело на самите давещи се. И те го направиха като се уловиха за сламката на компромиса.

Няколко събития бяха ключови по пътя към сегашната коалиция. Това са войната в Украйна, която консолидира общ фронт срещу Русия (заявка за проевропейско мнозинство), сигналите за противоречия между изразителите на руските интереси в България, фалитът на КТБ. Последното, освен че направи приемлив немислимия преди компромис между ДСБ и ГЕРБ, доведе до сериозно преразпределение на влияние. И не на последно място – дебнещата заплаха поради вълната от ислямски фундаментализъм.

Анти-ДПС?

Един от неясните въпроси е дали ДПС е това, което истински обедини участниците в коалицията около Борисов. Нервната реакция на лидера на движението Лютви Местан при гласуването на кабинета и жалбите му до Жозеф Дол, сигналите за освобождаване на кадри на ДПС, изказването на Йордан Цонев по време на дебатите за КТБ, което остави впечатлението, че партията губи контрол върху управлението на несъстоятелността на банката, сякаш потвърждават, че този път ДПС е извън управлението. Предстои да видим дали и докога. Но готовността, с която медиите на майката на Делян Пеевски критикуваха „рекетьорите” от Реформаторския блок, показва, че ДПС (до последния момент?) е била готова да помага на ГЕРБ.

Именно отношението към ДПС бе най-яростно защитаваният рубеж от Реформаторския блок. Точно той настоя за разговори с ПФ още когато лидерът на ЕНП Жозеф Дол поиска дясно-центристко правителство без участие на националистически партии. Единствената причина за това настояване на РБ бе, че без ПФ кабинетът трябваше да зависи от ДПС. Попитан дали са склонни на подкрепа от ДПС, ако загубят подкрепата на ПФ, Радан Кънев припомни, че България е управлявана от четири коалиции с участието на ДПС и едно правителство на малцинството, подкрепяно и свалено от ДПС.
АБВ стана другата резервна опора на правителството. Освен че не се вписва в рамките на едно дясноцентристко правителство, формацията на бившия президент има непреодолими различия с РБ по руска линия. АБВ иска да се строи АЕЦ „Белене”, РБ е категорично против.
Съществуват и други потенциални разногласия между ГЕРБ, РБ и ПФ. Но очевидно се смята, че те са преодолими, поне докато се усвои властта. ПФ например искаше одит в енергетиката и предоговаряне цените на тока. За Реформаторския блок, чийто акцент е либерализацията на цените на тока и ГЕРБ, който настоява на мерките за енергийна ефективност (много пари за усвояване) все пак е ясно, че дяволът е в детайлите.

Пирова победа

Първата реакция след обявяването на състава на новото правителство бе изненада от многото министерски кресла за представители на Реформаторския блок – седем, включително мястото на вицепремиера Меглена Кунева, от общо 21 места (1 към 2 при съотношение в мандатите 1 към 3.7). Но числата подвеждат. Две от местата на реформаторите са на министри от служебния кабинет (Христо Иванов и Данаил Митов), подкрепени от блока. Освен чрез министерски кресла, коалицията ще се реализира и чрез позиции във втория ешалон от властта (заместник-министри, областни управители, шефове на агенции) и ГЕРБ хитро остави този въпрос извън скоби. Например, позициите на шеф на ДКЕВР, на КЗК (мандатът изтича скоро), АПИ, НАП, Митниците, ДНСК и т.н. са сравними, а в някои случаи и по-важни от тази на министър на икономиката.
Изборът на Божидар Лукарски на този пост бе капан за Реформаторския блок. Човекът не е подходящ за позицията, а и тази номинация (направена неясно от кого, но радушно подкрепена от Борисов) посява семената на бъдещо разделение сред реформаторите.
Освен това РБ не само получи проблемни ресори, оставяйки на ГЕРБ министерствата с ресурс за усвояване, но и в рамките на блока най-тежките позиции бяха дадени на тези, които може би първи ще се обърнат срещу Борисов – здравния министър Петър Москов и образователния Тодор Танев. Ако в детайлната програма на правителството и особено в бюджета за 2015 г. не видим, че реформите в двата сектора са осигурени с ресурс и политическа подкрепа, това ще значи, че назначението на двамата е част от план за неутрализиране на костококите (по израза на архитекта на „България на гражданите” Даниел Вълчев).

Прероденият Борисов

Тези дни има изобилие от оптимистични анализи, които акцентират върху демонстрираната готовност за постигане на съгласие и прозрачните преговори. Действително, за първи път видяхме предварително разписан механизъм за вземане на решения и коалиционно споразумение (въпреки витиеватите му формулировки на места).
Някои твърдят дори, че това е катарзисът на Борисов, неговото прераждане като истински демократ. Не само медиите, близки до Пеевски, но и политолозите го хвалят за диалогичността и ролята му на обединител. Това наистина е нова роля, но тя се играе за колебаещите се и тъмносините, а не за твърдите фенове на ГЕРБ. За тях Борисов е лидер, докато печели. Бий, за да те уважават, както казват футболистите.

Премиерът наистина извървя дълъг път след 20 февруари 2013 г., когато подаде оставка. Зад „катарзиса“ обаче се крие добра тактика. С одобряването на правителство 2+2 Борисов блокира, поне засега, възможността за нови протести. БСП се самонеутрализира и лекува рани. Протестиращите от лятото на 2013 г. или са опитомени чрез участието на част от тях във властта или са изправени пред риск от загуба на репутация и раздори или пък са обезсърчени. ДПС няма ценности, а интереси. ББЦ и „Атака” са маргинални партии.

Но прероденият Борисов няма да издържи дълго в новото си амплоа, ако това изобщо е въпрос на личен избор. ГЕРБ разчита на номенклатура и тя трябва да получи своето (ако изключим ДПС, това е единствената партия, която успя да създаде своя номенклатура). Спонсорите също трябва да бъдат удовлетворени. Така че отстъпките пред РБ свършиха с подписването на коалиционното споразумение.

Завой надясно?

Какво означава всичко това за хората, които работят в България?
Те трябва да настроят плановете си към това, че този кабинет е преходен. Той трябва да подготви условията за по-стабилно мнозинство.
Това не означава непременно, че ни очакват избори 2 в 1 догодина или през 2016 г. (заедно с местните или заедно с президентските избори). Непреодолените противоречия обаче правят вероятен ремонт на правителството, и то още догодина.
Ключовият въпрос е колко ще издържи споразумението с Реформаторския блок. Формацията все още не е решила лидерския си проблем (гласуването преди изборите бе отложено) и ще е невероятно Борисов да не го е взел предвид, когато е изчислявал бъдещите си ходове. Дори да не се сбъднат прогнозите за отделяне на групата около Радан Кънев, по редица въпроси хората на ДСБ и представителите на гражданската квота може да гласуват срещу кабинета. ГЕРБ не могат да бъдат сигурни в пълната подкрепа на тези десетина депутати и това обяснява презастраховането с АБВ (общо ГЕРБ и трите подкрепящи формации имат 137 места в парламента).
На второ място, фактът, че новото правителство бе избрано със солидно мнозинство, не означава, че то ще се радва на също толкова гласове и за ключовите си решения. Гласуването на актуализацията на бюджета ще покаже спадаща подкрепа, още преди да са увехнали цветята по кабинетите на новите министри. За много мерки – например, в областта на енергетиката, ГЕРБ ще трябва да се договаря например с БСП или хората на Бареков, а не с реформаторите. Особено ако миньорите излязат на улицита. Пенсионната реформа (особено пенсионирането на военните), подоходната политика, монополът на здравната каса, настояването на БСП за отпадане на плоския данък, субсидиите за губещи предприятия като БДЖ, приватизацията, бъдещето на БЕХ, изборът на нов управител на БНБ или на членове на ДКЕВР – са все теми, които предполагат динамични мнозинства.
Това ще даде много по-голяма тежест на парламента в сравнение с предишния мандат на ГЕРБ, когато Борисов демонстративно отсъстваше дори при вотове на недоверие и дебатите по бюджета.
И тъй като ГЕРБ не могат да бъдат сигурни в безусловната и дълготрайна подкрепа на партньорите, те ще бъдат склонни на отстъпки, които да запазят мостовете към евентуални нови партньори. Новата коалиция ще бъде удържана заедно, докато някой от участниците не се почувства по-готов за избори от останалите. Но перспективата за нови избори не помага на битката срещу статуквото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *