Правителството 2+2 е преходно

Бойко Борисов

Коалиция „Орел, рак и щука”, или труден, но необходим компромис е кабинетът, оглавен от Бойко Борисов на 7 ноември 2014 г.? Или е временно решение?

Мъчителен компромис
Следизборната кампания бе по-продължителна и интензивна от предизборната. Това е феномен, който заслужава специално внимание.
Тежките преговори трябваше не само да изгладят различията между партиите и да съгласуват идеите. Те трябваше да убедят избирателите в необходимия компромис, да ги изтощат до степен на апатия и да ги накарат да преглътнат неизбежното отстъпление от знакови предизборни обещания. Не е случайно, че коалиционното споразумения и двете декларации за подкрепа бяха подписани около час и половина след като БНБ отне лиценза на КТБ. Нямаше по-силен начин да се внуши усещане за безалтернативност и необходимост от компромис. В този случай Иван Искров и Борисов действаха в синхрон (не за първи път).

Ако се усещате изгубени сред многото обрати, блъфове и подмолни камъни в проточилата се следизборна кампания, не сте сами. Лъкатушенията откроиха съществени трансформации и дадоха няколко важни знака. Те са трохичките, оставяни по завоите, които ни показват как се озовахме в сегашната трудно предвидима (но прогнозируема) ситуация.

Да се върнем в изходна позиция – само преди 20 месеца сам Борисов предизвика нови избори след недоволството, провокирано от протести заради бедността, автократичния му стил на управление (включващ подслушване и афери като „Мишо Бирата”) и излъганите надежди за реформи. Тази вълна създаде очаквания за ляво управление, но вълната се разплиска бързо и след като се отдръпна, разкри непокътната конструкция на скрити зависимости и мрежа от интереси, които нямат общо с лява или дясна идеология. Последваха протести срещу задкулисието, които мнозина разчетоха като заявка за дясно управление (при спорадични възгласи „Не искаме връщане на ГЕРБ”).

Днес, когато новото правителство вече е факт, то бе определено като десноцентристко. В програмна декларация на новата коалиция трудно намираме обещания за последователни десни реформи. Реториката е пламенна, но много неща още са неясни.

Основният критерий за определянето на кабинета като десен, изглежда, бе одобрението на ЕНП и желанието на еврократите да сложат отметка „Решено” на възможен български проблем. Брюксел не се интересува твърде много какво ври под капака на българското проевропейско правителство, стига София да не заплашва с вето при важно гласуване в Европейския съвет, да не става говорител на руските интереси, да пази югоизточната граница на ЕС и да не дава поводи за покъртителни истории в западната преса. Спасението на давещите се е дело на самите давещи се. И те го направиха като се уловиха за сламката на компромиса.

Няколко събития бяха ключови по пътя към сегашната коалиция. Това са войната в Украйна, която консолидира общ фронт срещу Русия (заявка за проевропейско мнозинство), сигналите за противоречия между изразителите на руските интереси в България, фалитът на КТБ. Последното, освен че направи приемлив немислимия преди компромис между ДСБ и ГЕРБ, доведе до сериозно преразпределение на влияние. И не на последно място – дебнещата заплаха поради вълната от ислямски фундаментализъм.

Анти-ДПС?

Един от неясните въпроси е дали ДПС е това, което истински обедини участниците в коалицията около Борисов. Нервната реакция на лидера на движението Лютви Местан при гласуването на кабинета и жалбите му до Жозеф Дол, сигналите за освобождаване на кадри на ДПС, изказването на Йордан Цонев по време на дебатите за КТБ, което остави впечатлението, че партията губи контрол върху управлението на несъстоятелността на банката, сякаш потвърждават, че този път ДПС е извън управлението. Предстои да видим дали и докога. Но готовността, с която медиите на майката на Делян Пеевски критикуваха „рекетьорите” от Реформаторския блок, показва, че ДПС (до последния момент?) е била готова да помага на ГЕРБ.

Именно отношението към ДПС бе най-яростно защитаваният рубеж от Реформаторския блок. Точно той настоя за разговори с ПФ още когато лидерът на ЕНП Жозеф Дол поиска дясно-центристко правителство без участие на националистически партии. Единствената причина за това настояване на РБ бе, че без ПФ кабинетът трябваше да зависи от ДПС. Попитан дали са склонни на подкрепа от ДПС, ако загубят подкрепата на ПФ, Радан Кънев припомни, че България е управлявана от четири коалиции с участието на ДПС и едно правителство на малцинството, подкрепяно и свалено от ДПС.
АБВ стана другата резервна опора на правителството. Освен че не се вписва в рамките на едно дясноцентристко правителство, формацията на бившия президент има непреодолими различия с РБ по руска линия. АБВ иска да се строи АЕЦ „Белене”, РБ е категорично против.
Съществуват и други потенциални разногласия между ГЕРБ, РБ и ПФ. Но очевидно се смята, че те са преодолими, поне докато се усвои властта. ПФ например искаше одит в енергетиката и предоговаряне цените на тока. За Реформаторския блок, чийто акцент е либерализацията на цените на тока и ГЕРБ, който настоява на мерките за енергийна ефективност (много пари за усвояване) все пак е ясно, че дяволът е в детайлите.

Пирова победа

Първата реакция след обявяването на състава на новото правителство бе изненада от многото министерски кресла за представители на Реформаторския блок – седем, включително мястото на вицепремиера Меглена Кунева, от общо 21 места (1 към 2 при съотношение в мандатите 1 към 3.7). Но числата подвеждат. Две от местата на реформаторите са на министри от служебния кабинет (Христо Иванов и Данаил Митов), подкрепени от блока. Освен чрез министерски кресла, коалицията ще се реализира и чрез позиции във втория ешалон от властта (заместник-министри, областни управители, шефове на агенции) и ГЕРБ хитро остави този въпрос извън скоби. Например, позициите на шеф на ДКЕВР, на КЗК (мандатът изтича скоро), АПИ, НАП, Митниците, ДНСК и т.н. са сравними, а в някои случаи и по-важни от тази на министър на икономиката.
Изборът на Божидар Лукарски на този пост бе капан за Реформаторския блок. Човекът не е подходящ за позицията, а и тази номинация (направена неясно от кого, но радушно подкрепена от Борисов) посява семената на бъдещо разделение сред реформаторите.
Освен това РБ не само получи проблемни ресори, оставяйки на ГЕРБ министерствата с ресурс за усвояване, но и в рамките на блока най-тежките позиции бяха дадени на тези, които може би първи ще се обърнат срещу Борисов – здравния министър Петър Москов и образователния Тодор Танев. Ако в детайлната програма на правителството и особено в бюджета за 2015 г. не видим, че реформите в двата сектора са осигурени с ресурс и политическа подкрепа, това ще значи, че назначението на двамата е част от план за неутрализиране на костококите (по израза на архитекта на „България на гражданите” Даниел Вълчев).

Прероденият Борисов

Тези дни има изобилие от оптимистични анализи, които акцентират върху демонстрираната готовност за постигане на съгласие и прозрачните преговори. Действително, за първи път видяхме предварително разписан механизъм за вземане на решения и коалиционно споразумение (въпреки витиеватите му формулировки на места).
Някои твърдят дори, че това е катарзисът на Борисов, неговото прераждане като истински демократ. Не само медиите, близки до Пеевски, но и политолозите го хвалят за диалогичността и ролята му на обединител. Това наистина е нова роля, но тя се играе за колебаещите се и тъмносините, а не за твърдите фенове на ГЕРБ. За тях Борисов е лидер, докато печели. Бий, за да те уважават, както казват футболистите.

Премиерът наистина извървя дълъг път след 20 февруари 2013 г., когато подаде оставка. Зад „катарзиса“ обаче се крие добра тактика. С одобряването на правителство 2+2 Борисов блокира, поне засега, възможността за нови протести. БСП се самонеутрализира и лекува рани. Протестиращите от лятото на 2013 г. или са опитомени чрез участието на част от тях във властта или са изправени пред риск от загуба на репутация и раздори или пък са обезсърчени. ДПС няма ценности, а интереси. ББЦ и „Атака” са маргинални партии.

Но прероденият Борисов няма да издържи дълго в новото си амплоа, ако това изобщо е въпрос на личен избор. ГЕРБ разчита на номенклатура и тя трябва да получи своето (ако изключим ДПС, това е единствената партия, която успя да създаде своя номенклатура). Спонсорите също трябва да бъдат удовлетворени. Така че отстъпките пред РБ свършиха с подписването на коалиционното споразумение.

Завой надясно?

Какво означава всичко това за хората, които работят в България?
Те трябва да настроят плановете си към това, че този кабинет е преходен. Той трябва да подготви условията за по-стабилно мнозинство.
Това не означава непременно, че ни очакват избори 2 в 1 догодина или през 2016 г. (заедно с местните или заедно с президентските избори). Непреодолените противоречия обаче правят вероятен ремонт на правителството, и то още догодина.
Ключовият въпрос е колко ще издържи споразумението с Реформаторския блок. Формацията все още не е решила лидерския си проблем (гласуването преди изборите бе отложено) и ще е невероятно Борисов да не го е взел предвид, когато е изчислявал бъдещите си ходове. Дори да не се сбъднат прогнозите за отделяне на групата около Радан Кънев, по редица въпроси хората на ДСБ и представителите на гражданската квота може да гласуват срещу кабинета. ГЕРБ не могат да бъдат сигурни в пълната подкрепа на тези десетина депутати и това обяснява презастраховането с АБВ (общо ГЕРБ и трите подкрепящи формации имат 137 места в парламента).
На второ място, фактът, че новото правителство бе избрано със солидно мнозинство, не означава, че то ще се радва на също толкова гласове и за ключовите си решения. Гласуването на актуализацията на бюджета ще покаже спадаща подкрепа, още преди да са увехнали цветята по кабинетите на новите министри. За много мерки – например, в областта на енергетиката, ГЕРБ ще трябва да се договаря например с БСП или хората на Бареков, а не с реформаторите. Особено ако миньорите излязат на улицита. Пенсионната реформа (особено пенсионирането на военните), подоходната политика, монополът на здравната каса, настояването на БСП за отпадане на плоския данък, субсидиите за губещи предприятия като БДЖ, приватизацията, бъдещето на БЕХ, изборът на нов управител на БНБ или на членове на ДКЕВР – са все теми, които предполагат динамични мнозинства.
Това ще даде много по-голяма тежест на парламента в сравнение с предишния мандат на ГЕРБ, когато Борисов демонстративно отсъстваше дори при вотове на недоверие и дебатите по бюджета.
И тъй като ГЕРБ не могат да бъдат сигурни в безусловната и дълготрайна подкрепа на партньорите, те ще бъдат склонни на отстъпки, които да запазят мостовете към евентуални нови партньори. Новата коалиция ще бъде удържана заедно, докато някой от участниците не се почувства по-готов за избори от останалите. Но перспективата за нови избори не помага на битката срещу статуквото.

Прогнозите за гръцки сценарий са преувеличени

Реформаторски блок

Представители на Реформаторския блок изненадващо прогнозираха фалит на държавата на пресконференция в понеделник и това даде сигнал за медийна истерия. Поводът за твърдението на десните икономисти Мартин Димитров и Георги Ганев са влошените данни за изпълнение на бюджета към април. Също така изглежда, че те се опитват да последват политическата вълна. Въпреки това прогнозите за фалит на държавата са преувеличени. Това беше грешен ход на реформаторите, защото той може да разколебае част от последователите им, а те са по-взискателни от феновете на популистките партии.

Към твърденията на РБ се присъедини и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, чиито избиратели вероятно са привикнали към твърденията му за катастрофа на държавата. Партията обяви, че ще внесе нов вот на недоверие заради финансовата политика. Медиите поеха темата и се наложи финансовият министър Петър Чобанов да опровергава твърденията за предстоящ държавен фалит. Въпреки неговото включване остана усещането за наближаваща криза. Какви са аргументите за това и дали са основателни?

Защо РБ прогнозира фалита на държавата

Над 10 млрд. обща финансова дупка откриха в бюджета на страната експертите на Реформаторския блок, според официалното съобщение на организацията. „Това са нови, краткосрочни задължения, натрупани от НЕК, БЕХ, бюджетен дефицит, нови дългове, задлъжнялост на общините и здравеопазването, плюс 1.2 млрд дълг за Южен поток. Така за година управление на кабинета Орешарски всеки работещ българин е задлъжнял допълнително с 3000 лв. или с по една минимална работна заплата на месец, поясни Мартин Димитров.

Пред България се очертава гръцки вариант. Според Георги Ганев, българинът ще обеднява с гръцките темпове, въпреки че и сега сме много по-бедни от гърците. „Няма да растат работните заплати, няма да има нови работни места, ще се повишат данъците и таксите, драстично ще се увеличат лихвите по кредитите  и ще се вдигнат цените на енергоносителите.”

Апокалипсис по Борисов

На пресконференция на ГЕРБ бившият премиер Бойко Борисов поде темата, като заяви, че държавата е катастрофирала. Той се аргументира с това, че за четири месеца са достигнати 60% от предвидения дефицит за годината. „В дневния ред е заложено утре още 3 млрд. лева заеми да се изтеглят. Това означава, че не само сме катастрофирали, а и че някой ни натиска отгоре”, каза той. Борисов има предвид предвидения нов външен заем.

“БСП не за пръв път ни водят към национална катастрофа. Спомнете си Жан-Виденовата зима. В момента управляващите са изхарчили 60% от бюджета, а какво ще правим зимата. Сега е катастрофа, а зимата ще е бедствие. Държа да съм ви предупредил”, допълни той в характерен стил. Според него няма и пари за пенсии.

МФ се оправда с данъчния кредит и усвояването на еврофондове

„Категорично няма основание да се смята, че ни чака фалит на държавата. Фискалният резерв в края на април е 6 млрд. лева. Не такава беше ситуацията през февруари 2013 г., когато фискалният резерв беше 3,9 млрд. лв. и то след пускане на спешна извънредна емисия дълг. Тогава имаше основание да се притесняваме, но сега не е така“, заяви министърът на финансите Петър Чобанов пред БНР.

Чобанов смята, че бюджетният дефицит от 864 млн. лв. до края на април, е в рамките на планираните за годината 1.5 млрд. лв.
Голяма част от дефицита се дължи на по-доброто усвояване на еврофондовете, което вдига разходите с 514 милиона лева, разяснява министърът. „Това са средства за бизнеса, а оттам и за хората, но тези пари ще бъдат възстановени от Брюксел,“ уверява той.

Чобанов изтъква, че изпълнението на приходите за първите четири месеца на годината представлява 30.5% от годишния разчет и е с 0.1 процентни пункта по-добро от постигнатото по същото време на миналата година. Увеличението на приходите спрямо година по-рано е със 165 млн. лв. или 1.8 на сто.

Ако в началото на мандата на правителството размерът задържаният данъчен кредит е бил 350 млн. лв., а сега е само 160 млн. лева. Това е най-ниско равнище от седем години насам, каза той.

Читателят има пълно право да се чувства объркан от този пинг-понг с числа.

Наистина ли има дупка от 10 млрд. лева?

Няма. Ако експертите на РБ бяха отделили малко повече на данните и ако бяха съгласували изявата си с други експерти от блока, това число вероятно щеше да ни бъде спестено. Ето защо:

За да получат 10 млрд. лева, експертите на РБ сумират:

–          бюджетен дефицит по консолидираната програма (включва общините и здравеопазването) – 865 млн. лв. за четири месеца на 2014 г.

–          задълженията на НЕК и БЕХ – съответно около 3 млрд. лева и 1 млрд. лева към края на 2013 г.;

–          задължения на общините и дефицит на НЗОК – по 500 млн. лева;

–          новата емисия еврооблигации – 3 млрд. лева (предстои)

–          задълженията по „Южен поток” – 1.2 млрд. лева. (това са тези 620 млн. евро, с който да се осигури българският дял от 15% във финансирането; не е известно дали сумата е получена).

Няколко неща смущават.

Първо, сумирането на дефицити (паричен поток за даден период) и дългове (към определен момент) е нонсенс.

Второ, от задълженията на НЕК, чийто размер остава неясен, трябва да се приспаднат задълженията й към БЕХ, които са 854 млн. лева към края на 2013 г., според отчета на БЕХ. Общо задълженията на НЕК бяха 2.55 млрд. лева към края на 2012 г.  Към края на септември 2013 г., откогато е последният известен доклад те са 2.856 млн. лева. Възможно е да са 3 млрд. лева в края на годината. Дълговете на БЕХ за 2013 г. са 1.08 млрд. лева, включително 971 млн. лв. по облигационната емисия, с част от която бе финансирана НЕК за погасяване на заема за АЕЦ „Белене”.

Трето, общините и НЗОК са част от консолидираната бюджетна програма. Не ми стана ясно как са определени числата тук. За първите четири месеца общините имат излишък 310 млн. лева. Просрочените им задължения намаляваха миналата година, но информацията вече не се показва на сайта на МФ. Различни експерти прогнозират дефицит на НЗОК от 300 до 500 млн. лева тази година.

Четвърто, много от посочените суми не са нови задължения. НЕК например, вероятно е поела нов дълг за 500 млн. лева през миналата година, а не милиарди (поне засега). Ръстът на задълженията на БЕХ за същия период е с над 1 млрд. лева (като той съответства на увеличението на вземанията му от свързани предприятия – НЕК, мините).

Пето, по-голямата част от новата емисия, ще отиде за погасяване на стар дълг с падеж през 2015 г. (1.7 млрд. лева). С друга част ще се покрие бюджетен дефицит за тази година, а него вече го включихме в сметката.

Стабилни ли са финансите на държавата?

През последните месеци наистина има влошаване на някои финансови показатели. Това е резултат и на политическо решение – правителството се отказа от политиката на строги икономии и се зарече да оставя повече пари в бизнеса.

Най-меродавният показател е дългът на държавата. За 12 месеца – от април 2013 до април 2014 г. той се повиши с 860 млн. евро. Спрямо БВП държавният нарасна от 16.9% до 18.6%. Това все още е много нисък показател (особено в сравнение с Гърция).

Бюджетният дефицит през първите четири месеца на годината, макар и да се формира от някои еднократни фактори, показва напрежение в изпълнението на приходите. Отчасти това се дължи на дефлацията. Други обективни фактори са дивидентите от държавните фирми и вноската на БНБ. По-лошо – не изглежда през май да е имало подобрение в бюджета, защото депозитът на правителството в БНБ (това е основната част от фискалния резерв) намаля с 220 млн. лева.

МФ не е право да се успокоява с това, че е налице ръст на приходите с 1.8% спрямо миналата година. Година по-рано ръстът на приходите бе с 8.8% на годишна база, а събраната сума – почти същия процент от плана, както е сега. Въпреки това се наложи този план (тоест законът за бюджета) да се актуализира.

Освен това Петър Чобанов се опита да използва фискалния резерв като аргумент, без да каже, че от началото на тази година е променен обхватът му. Можем само да се досещаме и защо сравнява април с февруари.

Все пак  държавата не е заплашена от фалит.

Големите рискове са в други сфери – енергетиката и еврофондовете. И в момента еврофондовете допринасят за дефицита. Ако Брюксел не възобнови спрените плащания и се наложи бюджетът да поеме сумите за своя сметка, това ще наложи корекция на бюджета, по-голяма от миналогодишната.

Състоянието на енергетиката също е тревожно. Последното решение на ДКЕВР показа, че комисията се опитва да съкрати разходи на производителите с над 1 млрд. лева, за да не допусне ръст на цените и да компенсира ЕРП за зелената енергия, която досега не им признаваше. Ако сметките на ДКЕВР не излязат, НЕК пак ще поеме недостига. Компанията и бездруго е в тежко положение.

***

Факт е, че се натрупват финансови проблеми и те косвено засягат и бюджета. Но правилната диагноза е част от решението. Парадоксалният резултат от становището на представители на Реформаторския блок е, че то прави мечешка услуга на опозицията. Финансовият министър Петър Чобанов вече се опита да обърне нещата в своя полза, като в интервю за БТВ предваритено оправда вероятното понижение на кредитния рейтинг с говоренето на ГЕРБ и реформаторите. Освен това, насочвайки вниманието към несъществуващи проблеми, експертите на РБ го отклоняват от по-важни теми като антимонополното законодателство, обществените поръчки, пенсионната и здравната реформа.

Апокалиптичният сценарий щеше бързо да бъде забравен при други условия. Това няма да се случи сега по три причини. На първо място, политическата нестабилност, предизвикана от изборните резултати и (както става все по-очевидно) – от „Южен поток”. Втората причина е очакваното понижение на кредитния рейтинг на страната. В такава среда всички кризисни прогнози попадат в добра почва. И третата причина предсказанията на Реформаторския блок да намерят толкова много слушатели е наивната идея на правителството да скрие отчета на НЕК. Сега всеки, дори хора, които не правят разлика между милиони и милиарди, знаят, че нещо с компанията не е наред.

Ако ГЕРБ наистина се готвят да вземат властта на очертаващите се предсрочни избори, те също си правят лоша услуга. Подклаждането на излишни страхове работи срещу икономиката защото кара фирмите да отлагат разходи или плаши чуждестранните инвеститори. Поради лаговете, това ще се усети след няколко месеца, а ГЕРБ (ако мечтите на Борисов се сбъднат) трябва да се бори с последиците.

Недобра практика, наложила се сред българските политици особено през последните години, е, че когато са в опозиция, те не се опитват да коригират грешките на управляващите, не преговорят, не предлагат*, а се надяват на катастрофи, които да им върнат властта. Това води до влошаване на качеството на управлението и отблъсква голяма част от избирателите. При създаването си Реформаторският блок опита да подходи различно, предлагайки алтернативи по редица важни въпроси. Сега прави крачка назад.

  • * С малки изключения, например, предложението на Делян Добрев за рекапитализиране на държавните компании от енергийния сектор, на което правителството не обърна внимание по време на дебатите по вота на недоверие.