В края на март, след тримесечно обществено обсъждане, правителството предложи план за пенсионни промени през следващите 12 години. Това трябваше да бъде Пенсионната реформа. Но не е. Планът съдържа технически разчети, според които някак си се увеличават приходите и намаляват разходите на НОИ. Много от тези мерки са неизбежни – до голяма степен това важи за увеличаването на осигуровките. Но те не бяха въведени по подходящ начин.

[floated align=“left“]В числа:
Според МТСП целта на реформата е да се повишат пенсиите с 40%, а дефицитът на НОИ, който сега е 2 млрд. лева, да изчезне до 2028 г. Министерството не представи макроикономическата прогноза, стояща зад това твърдение.
Бяха предложени варианти на актюерски разчети. Според тях например мъж, който сега е на 51 години и се осигурява върху 1200 лв. с 27 г. стаж, ще се пенсионира през 2029 г. на 65-годишна възраст (това е първият набор, който се пенсионира на тази възраст). Пенсията му от НОИ ще е от порядъка на 1085 лв., плюс пенсия от УПФ. Ако си прехвърли парите в НОИ, ще получава около 1323 лв (тоест намалението е с 18%). Жена на 32 г., която сега получава 800 лв. (тоест средната работна заплата) и има 7 години стаж ще се пенсионира през 2048 г., като получава 1911 лв. пенсия. Спрямо сегашната пенсия (304 лв.) увеличението е с 529%. На пръв поглед изглежда огромно, но: 1) то отразява и увеличението на инфлацията за периода; 2) увеличението на осигурителните вноски с 4.5 пункта, вероятно и увеличението на осигурителния доход, върху който жената ще се осигурява занапред и 3) въпросните 304 лв. лева средна пенсия за трудова дейност на един пенсионер, отразява и пенсиите на хора, които не са се осигурявали или са се осигурявали върху минималната заплата, а тя преди години беше под 100 лв.
40-те процента, за които говори вицепремиерът Ивайло Калфин, са разчет за пенсиите след 11 години, който показва какво ще се случи с пенсиите по швейцарското правило при увеличаване на коефициента за година стаж на 1.5.
[/floated]Правителството засега не успява да убеди социалните партньори и обикновените данъкоплатци в необходимостта от тази промяна. За всички е ясно, че НОИ има огромен дефицит и не може да продължава така, но балансирането на обществения и индивидулния интерес предполага много по-фини настройки. В представения от кабинета план отсъстват ключови характеристики на една успешна реформа (както би се изразил премиерът Бойко Борисов – „не са уцелили ваксата“). Ще се опитам да посоча някои от тях като пропускам съзнателно голяма част от детайлите, тъй като поради необходимостта да се отчитат твърде много хипотези, уговорки, условия и други усложнения, анализите за бъдещите пенсии стават все по-трудно читаеми и това е проблем.

Липсата на обществена подкрепа и на разбиране за целите на тази реформа ще принуди правителството да направи отстъпки, които могат значително да редуцират първоначалния замисъл, прехвърляйки трудни решения на следващите поколения. Това можеше да се избегне.

Обосновка и цел
Обосновката на сегашната пенсионна реформа съдържа една-единствена ясна и конкретна цел – да се съкрати дефицитът на НОИ и растящото бреме, което пенсионната система стоварва върху държавния бюджет. Това е една изцяло фискална цел, която не среща разбиране сред работодателите и осигурените. Като се има предвид, че нито от един от сегашните или бъдещите пенсионери не познава друга пенсионна система освен разходо-покривната, това е напълно естествено. При разходо-покривната система парите идват от данъкоплатците. Ние, работещите, осигуряваме пенсиите на нашите баби, ще ви кажат експертите на НОИ. Но това става с посредничеството на бюджета и по начин, който ние не контролираме. Дали осигуряваме парите за пенсии пряко, чрез осигурителни вноски, или непряко – чрез данъка върху доходите, ДДС и т.н., не е тема на обществения дебат. Такава тема са единствено увеличаването на възрастта за пенсиониране и на осигурителните вноски с 4.5 на сто. Но те са част от по-голяма картина.

Всички възможни средства
За да убедите обществото, че трябва да приложите непопулярни мерки, трябва да демонстрирате, че проблемът не търпи отлагане и сте изчерпили всички други възможности.
Това не бе направено. От данъкоплатците бе поискано да платят сметката за неефективни решения, без да се запушат дупките, от които изтичат парите на НОИ – например, инвалидните пенсии. За някои други решения, като разтоварването на НОИ от социални плащания, също се говори от 15 години.

Справедливост
Нито една реформа не може да бъде успешна, ако мнозинството не е убедено, че тежестите са разпределени справедливо. Запазването на привилегиите при пенсиониране в определени сектори на икономиката минира всички усилия за промяна на правилата. И това правителство не смее да лиши работещите в специалните ведомства (а те не винаги са униформени) от предимството да се пенсионират по-рано и при по-високи пенсии. В още по-голяма степен това важи за инвалидните пенсии. Хората никога няма да бъдат убедени, че трябва да преглътнат по-тежки условия на осигуряване и пенсиониране, докато край тях други ползват привилегии, които обществото не смята за честни.

Поносимост
Безспорен плюс на реформата е, че тя предвижда поетапно увеличение на вноските, което ще даде възможност за адаптация. Но дали увеличаването на осигурителната тежест може да бъде понесено от бизнеса? Какви биха били ефектите за създаването на работни места/безработицата, икономическия растеж, размера на сивата икономика? В състояние ли е икономиката да осигури заетост за служители на 65-годишна възраст и кои професии са под най-голям риск? Какви са необходимите инвестиции в преквалификация и здравни грижи, за да могат възрастните хора да участват пълноценно на пазара на труда? Не знаем отговорите на тези въпроси. Помислете само за един аспект на този проблем – постепенното увеличаване на пенсионната възраст през следващите години означава, че трябва да се предложат близо 300 хиляди допълнителни работни места за възрастни хора. Правителството, работодателските организации, синдикатите и икономическата наука имат несвършена работа.

Доверие
Поводът за тази пенсионна реформа бе решение на финансовия министър Владислав Горанов, прокарано през задния вход на парламента, с което изглеждаше, че правителството се опитва да си осигури достъп до парите за втора пенсия. След силната реакция тази идея бе изоставена. Въпреки активното обсъждане на проблемите на универсалните пенсионни фондове не се стигна до решения, които да ги направят по-ефективни. Има някои обнадеждаващи сигнали, например, свързани с таксите, но това не е достатъчно. Обсъждат се още мултифондове и промяна на инвестиционните ограничения за фондовете. Последното може да крие друга промяна, която да бъде въведена внезапно – инвестициите в инфраструктурни облигации. Дали затова правителство не позволи на пенсионните фондове да се сдобият с книжа от последната емисия еврооблигации?
Наличието на многомилиарден ресурс винаги ще предизвиква подобни домогвания. Затова трябва да се гарантира на хората, че парите им няма да се окажат прахосани в грандомански проекти или за финансиране на свързани лица – с активното бездействие на КФН. Защото заплахата за посегателство срещу парите на хората не идва само от правителствата, а и от лошия надзор. Досега господин Калфин и останалите архитекти на пенсионната реформа по никакъв начин не показват да са разбрали това.

Предвидимост
„През декември хората не знаеха тази година на колко ще се пенсионират, трябва да изчезне тази непредвидимост, същевременно промяната трябва да е поносима за хората и дългосрочна, и да спазваме трайни политики“, казва вицепремиерът Ивайло Калфин. Звучи добре, но и сегашната реформа не гарантира абсолютно нищо никому. Няма гаранции, че след 12 години финансовият министър няма да внесе друг проект през задния вход на парламента, който да засегне съществено правата на осигурените.
Един от грубите примери за неспазени обещания, бе съотношението във вноската между работник и работодател, което отдавна трябваше да е изравнено.
За да са предвидими правилата на пенсиониране, имаме нужда от законадателни гаранции срещу такива внезапни промени (виж Осигурителен борд). Имаме нужда и от ясна, по-добре разписана и непроменяща се формула за изчисляване на пенсиите, която да отчита правилно вноските в НОИ и УПФ и да е застрахована от натъкмявания във вреда на осигурените.

Алтернативи
Това, което отсъстваше в дискусията, бяха алтернативни решения. Нямам предвид друг вариант на актюерски разчети. Това е техника, а не политика.
Например, не беше представен разчет за алтернативите на увеличаването на осигурителните вноски и последиците от това. За да се справим с растящи трансфери от държавния бюджет в полза на НОИ, би трябвало да избираме между съкращаване на разходите на правителството (за магистрали, отбрана или образование) или увеличаване на данъците. Това е част от по-големия дебат за структурата на данъчната система – дали е уместно да продължим да имаме една относително висока ефективна ставка по ДДС в замяна на най-ниските в ЕС преки данъци и осигуровки? Време е да поставим и този въпрос.[floated align=“right“]Как ще растат осигуровките?
От публикуваните текстове стана ясно, че вместо от 2016 г., както бе обявено първоначално, увеличаванеот на осигурителните вноски ще започне от 1 януари 2017 г. Вноската за фонд “Пенсии” ще нараства с 0.5 пункта всяка нечетна година до 2027 г. и за последен път – през 2028 г.
На четни години от 2018-а до 2026 г. с 0.2 на сто ще се увеличава вноската за фонд “Безработица”. Крайното увеличение на осигурителната тежест ще е с 4.5 пункта. В замяна се предлага да бъде да бъде премахнато предвиденото увеличение на вноската за УПФ от 5 на 7% през 2017 г.
[/floated]

Трета доверена страна
Многообразието и условностите раждат несигурност в сделките. Навремето търговците са създавали сдружения, чиято роля не е била толкова да лобират за интересите на гилдията, колкото да създадат правилата и да гарантират някакъв стандарт.
В пенсионната система тази несигурност в качествата на продукта е още по-голяма. Не само че не знаем на колко години ще се пенсионираме, но дори има постоянни спорове по числата. Предлага ни се сделка с отворен финал, чиито параметри постоянно се променят. Не можем да направим сравнение между инвестиционните алтернативи, защото всяко ново число опровергава предишните. В разгара на дискусията за пенсионните промени имаше спор между КФН и пенсионно-осигурителните компании за това какъв действително е бил доходът (забележете – за минал период, а от нас се иска да изберем този, които ще ни даде най-добър доход вбъдеще). Някои депутати от управляващата коалиция не устояха на изкушението да представят превратно сметките на КФН, за да защитят предварително определената позиция, че НОИ е по-сигурна алтернатива. От асоциацията на пенсионните фондове допуснаха грубата грешка да заявят на клиентите си, че само човек, издържал изпита за CFA, може да се оправи със сметките им.
Тази престрелка с числа бе нелепа, тя още повече увеличи недоверието на осигурените. За да не се повтаря това повече, НОИ и фондовете биха могли да спонсорират независим орган, който да извършва изчисленията и да ги представя в разбираем вид на широката публика. Това може да е и фискалният съвет, който трябва да се създаде по закон (поне ще се напълни със съдържание).

Подсладители
Дори най-неприятното лекарство се приема по-лесно, ако е подсладено. Това е техника, която брюкселските бюрократи добре познават, но нашите още не са усвоили.
В сегашния проект на пенсионна реформа не са предвидени възможности, които да позволят на най-засегнатите да понесат по-лесно промените. Такава опция би могло да бъде ранното пенсиониране или, например, намаляване на пенсионната вноска през последната година преди пенсиониране. Загубите за бюджета няма да са големи, а за хората преди пенсия, които по правило работят за по-ниски заплати, това ще е важен жест.

Допълнение: На 17 април вицепремиерът Ивайло Калфин предложи въвеждане на възраст за пенсиониране на военни и полицаи.