бум

Мински и преосмислянето на капитализма

by author page

0 comments Капитализмът сега

Пол Мейсън, Гардиън

Ако имаме късмет, тази година икономиката може да прескочи трапа. Има много призиви да се промени начина на преподаване в университетите. Има дори филм, в който звезда от Монти Пайтън говори на куклата на Хайман Мински.
Документалният филм на Тери Джоунс Boom Bust Boom излезе през март. Използвайки мъпет шоу Джоунс се опитва да популяризира работата а Мински, починалия през 1996 г. икономист, чието име завинаги бе свързано с краха на Леман Брадърс. Ужасените инвеститори го нарекоха момент на Мински.
Мински гениално показа, че усложненият от финансите капитализъм е вътрешно нестабилен. При условията на стабилност, фирмите, банките и домакинства в течението на времето биха се придвижили от позиция, при която техните доходи изплащат дълговете им към положение, при което могат само да посрещнат лихвените плащания. Накрая, когато нестабилността расте, централните банки отговарят като увеличат предлагането на пари, хората заемат, за да плащат лихвите. Цените на акциите, жилищата и стоките достигат небесата. Бумът стана неизбежен.
Това предвиждане бе осмивано преди да се сбъдне. Праволинейните икономисти бяха убедени, че капитализмът се стреми към равновесие и всички шокове са външни. Икономическата мисъл бе сведена до конструиране на абстрактни модели, които перфектно описваха системата в 95% от времето, но се разпадаха при критични събития. След кризата, която заплашва някои страни със стагнация, продължаваща десетилетия – идеите на Мински бяха признати. Но неговите последователи се изправиха пред проблем. Основното течение в икономиката имаше модел, докато радикалите нямаха. Основната теория бе достатъчно добра, за да служи на бизнеса, финансовите министерства и централните банки – доколкото са подготвени да я игнорират, когато се изправят пред криза.
Днес икономистите се опитват да избутат икономиката обратно в състояние, с което моделите могат да се справят, използвайки мерки, които според тяхната теория не са необходими – количествени облекчения, национализация на банки, частичен дефолт по дългове и девалвация на валути.
Радикалните последователи на Мински нямат пълен алтернативен модел на капитализма. Някои са създали компютърни програми, които показват как се случват финансовите кризи. Те, както признава холандският професор по финанси Тео Кокен, са приблизително прави, вместо да са изцяло погрешни. Решението на Кокен е да се концентрира върху това защо възприемаме грешно риска. Поведенческите икономисти имаха паметни дни след 2008 г., идентифицирайки проблемите за човешкия мозък, когато е изправен пред комплексни рискове: свръхопростяване, свръхувереност, или уклон към потвърждаване, когато игнорираме фактите, които противоречат на нашите вярвания. Но добавяйки поведенчески аспекти към модела на Мински за финансовата мания, няма да получим теория на капитализма.
Паралелите с физиката са очевидни. След пробива на Айнщайн имаме две конкуриращи се и несъвместими версии на физичните закони. Самият Айнщайн не е бил доволен от това, търсейки от 20-те години теория на всичко. Това е цел, заслужаваща похвала, и в икономиката. Защитниците на ортодоксалната икономика и привържениците на Мински задават един и същи въпрос „Какво е нормалното състояние на капитализма?”. Единият отговор е „стабилно”, другият – „нестабилно”. Но това е грешен въпрос. Правилният въпрос е: Къде сме ние в дългосрочната дъга на капиталистическото развитие? В близост до началото, средата или края? Но този въпрос отива в сърцето на мрака.
За правоверните икономисти, тяхната увереност в равновесието и абстрактните модели винаги се е основавала на вярването, че капитализмът е вечна система – социално устройство, което най-добре отразява човешката природа. Последователите на Мински, както всички последователи на Дж. М. Кейнс, предполагат, че едно по-добро разбиране на финансовите мании може да стабилизира вътрешно нестабилната система. Но дори физиците, които изучават вселената, съществуваща вече 13 млрд. години, са готови да допуснат – наистина, обсебени от модели, нейната смърт.
Преследването на теория е задължително в икономиката. Свещеният граал не е някаква нова ортодоксална икономика, съшита надве-натри от Мински и остатъци от мейнстрийм икономиката, така че банкерите да могат да продължат да конструират модели, които да изгладят проблемите, създадени от начина, по който мислим. Целта трябва да бъде моделирането на сегашната криза в рамките на разбиране за съдбата на капитализма.
Най-фундаменталният въпрос в областта на икономиката все още се отнася до кризата от 2008 г.. Беше ли това събитие последното от цяла поредица от удари, необходими, за да се развие третата технологична революция? Или е това доказателство, че способността на капитализма да се адаптира към технологията е в застой, или дори е приключила? Това е сянката, която икономистите трябва да прескочат.
Със съкращения

[textblock style=“2″]Син на белоруски емигранти-меншевики, Хайман Мински влезе в заглавията на популярната преса, включително в България, до голяма степен благодарение на една статия в Ню Йоркър след кризата от 2007 г., озаглавена именно „Момент на Мински“ (така се означава внезапният срив в цените на активите). Според икономиста ключовият механизъм, който тласка икономиката към кризи е натрупването на дългове. В добри времена инвеститорите поемат повече риск, докато постъпленията, които техните активи генерират станат недостатъчни, за да изплащат планината от дългове, които те са поели, за да купят жилищата или ценните книжа. Кредиторите свиват заемите и това води до срив в стойността на активите. Мински разграничава три типа длъжници. Първите той нарича хаджирани заематели, които могат да посрещнат вноските по дълга с текущите си постъпления. Вторият тип са спекулативните заематели, които могат да посрещнат плащанията на лихви, но трябва постоянно да ролват дълга, за да изплащат първоначалния дълг. Третата група той нарича Понзи длъжници – те не могат да платят нито лихвите, нито главницата, а разчитата, че активът, който ще придобият ще поскъпва, за да могат да рефинансират дълга си. Според Мински финансовота структура на капиталистическата икономика става все по-уязвима в период на просперитет. Колкото по-дълго продължават добрите времена, толкова по-крехка става тя. Тогава икономиките все повече се оказват впримчени в спекулативни или Понзи схеми. Това е в основата на неговата Хипотеза за финансова нестабилност, формулирана през 1992 г.[/textblock]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *