Политическата безтегловност като че ли натиска паузата на дискусията за спасяване на Корпоративна ТБ. Преди това имаше период на хиперактивна дискусия по реалните и имагинерни варианти за покриване на (по всичко личи) значителната капиталова дупка в банката, но тя бе удавена от жълтеещи публикации и явното отсъствие на лидерство.
Тъй като проблемът продължава да виси с пълна сила и не е нужно да се открива топлата вода, economix.bg обобщава познатите решения от световната практика. Както се вижда, обикновеното наливане на държавни пари се изплаща в редки случаи – например, по отношение на вековни институции като UBS.
Испания, която през 2012 г. бе на ръба да тласне цялата еврозона към бездната, инжектира около 60 млрд. евро. Има съмнение, че тези пари ще се възвърнат, въпреки че част от държавния дял в Bankia бе продаден тази година и банката излезе на печалба. Bankia, четвъртата по големина банка, пое по-голяма част от държавния ресурс – 22.4 млрд. евро от европейските фондове и от испанския фонд за преструктуриране на банките FROB, срещу което държавата придоби 68%. Освен това бе създадена агенция за управление на активите на преструктурираните банки.
Много от национализираните малки банки – т. нар. caja, обаче бяха продадени на загуба.
Великобритания наля 66 млрд. паунда в Royal Bank of Scotland и Lloyds през 2008 и 2009 г., като осигури и десетки милиарди долари за ликвидна подкрепа. 45.5 млрд. паунда бяха инжектирани в RBS в замяна на дял от 81%, който все е собственост на правителството. На база на цената на акциите, които се понижиха с една трета след покупката, държавата поне на хартия вече е акумулирала загуба от 16 млрд. долара. Пазарната капитализация на банката на този дял от банката е 51 млрд. долара.
Великобритания наля и 20 млрд. долара в Lloyds. През септември 2013 г. правителството продаде 6% от 39-процентния си дял. Данъкоплатците получиха малка печалба от първата продажба – 60 млн. паунда според Блумбърг. През март бе продаден по-голям дял на инвеститори от САЩ, Азия и Европа, с което делът на правителството падна под 25%, а печалбата на правителството надхвърли 180 млн. паунда.
Лондон национализира и Northern Rock и Bradford & Bingley.
Northern Rock, в която правителството наля 1.4 млрд. паунда, бе разделена на добра и лоша банка, като добрата бе продадена на Virgin Money през 2011 г. за 747 млн. паунда. По оценки на BBC на хартия загубата на държавата е между 400 и 650 млн. паунда.
Ирландия похарчи значителните 64 млрд. евро за спасяване на своите банки.
Anglo Irish, бе ликвидирана миналата година, оставяйки дългове за 29 млрд. евро.
Правителството притежава Allied Irish Banks и Permanent TSB, но експертите не очакват то да си върне 25-те милиарда евро, които наля в тях. AIB все пак очаква да излезе на печалба тази година, докато Permanent TSB прави нов план за преструктуриране. Правителството има има и 14% Bank of Ireland, след като през 2011 г. и 2013 г. продаде общо 22% (според ирландските медии с печалба).
Германия наля 18.2 млрд. евро в Commerzbank, втората по големина банка и сега притежава 17% от нея. Според Ройтерс правителството трябва да продаде дела си на цена, която надхвърля със 150% текущата цена на акциите, за да не е на загуба.
Швейцария даде 6 млрд. франка в гиганта UBS още през 2008 г., но по-късно се отърва от инвестицията с печалба. UBS предаде 39 млрд. долара от токсичните си ипотечни активи на фонд, управляват от швейцарската централна банка, като изкупи тези активи обратно миналата година.
Холандското правителство плати почти 40 млрд. евро за стабилизирането на финансовия сектор през 2008 г., като национализира ABN AMRO и инжектира кеш в ING и SNS Reaal.
Спасяването на ABN AMRO струваше 28 млрд. евро. Правителството планира първично публично предлагане на акции от банката догодина, но е малко вероятно да си върне парите. SNS Reaal бе спасена миналата година чрез наливането на 10 млрд. евро. То планира разделяне на банковия и застрахователния бизнес на институцията и продажбата им поотделно.
ING също получи 10 млрд. евро, от които е върнала 12 млрд. евро, включително лихви и дивиденти.
В Белгия KBC получи 7 млрд. евро през 2008 и 2009, половината от Фландрия, останалото от федералното правителство. Тя вече е изплатила дълга си към Брюксел и е започнала да погасява задълженията към Фландрия.
Dexia бе спасявана на два пъти (през 2008 и 2012 г.) от три страни – Франция, Белгия и Люксембург. Общата сума достигна 12 млрд. евро, като първоначалната подкрепа от 6 млрд. евро бе дадена чрез държавни гаранции, а останалите 5.5% чрез придобиване на акции. Белгия и Франция получиха 94% от банката, но не е ясно кога тя ще приключи преструктурирането си. Наблюдателите отбелязват, че новата директива за преструктуриране на банки ще ограничи продължаващата държавна подкрепа за банката.
В Португалия спасителните фондове включиха и 12 млрд. евро за рекапитализация на банките, от която сума половината отиде за Millennium BCP, Banco BPI и BANIF.
Millennium BCP получи през 2012 3 млрд. евро като конвертируеми облигации, които дават право на глас на правителството, ако то не ги изплати до пет години. Банката предвижда да върне сумата до 2016 г. BPI вече изплати част от облигациите за 1.3 млрд. евро. Държавната Caixa Geral de Depositos си осигури подкрепа за 1.65 млрд. евро.
Гърция предостави 25 млрд. евро на банките си през 2013 г. Четирите най-големи банки – Piraeus, National Bank of Greece (NBG), Alpha и Eurobank, станаха преобладаваща собственост на спасителния фонд, Hellenic Financial Stability Fund (HFSF). Делът на този фонд в Piraeus, NBG и Alpha намаля след като инвеститорите започнаха да упражняват опцията да купят повече акции от фонда по фиксирана цена. Тази пролет четирите банки увеличиха капитала си при голям интерес от чуждестранни инвеститори. През периода от март до май гръцките банки набраха 8.3 млрд. евро (сравнено с 3.1 млрд. лева при първия кръг на емисии, пласирани сред частни инвеститори миналата година), при което делът на фонда средно спадна до около 60% в сравнение с 81-95% преди това.
По време на най-коментираното оздравяване на банки – чрез подстрижка на депозити в Кипър, Bank of Cyprus и Cyprus Popular Bank, се разминаха с държавната помощ след като големите вложители платиха сметката. Спестителите, притежаващи над 100 000 евро, рискуваха 47.5 от влоговете си. Първоначално 37.5 % от големите депозити бяха конвертирани в акции, а 22.5% бяха задържани като буфер за бъдещи нужди от рекапитализация. През юли 2013 г. централната банка и финансовото министерство, решиха да разблокират 12% от този буфер, като замразени останаха 10 процента.
Здравата част от Cyprus Popular Bank (Marfin Popular Bank, Laiki) беше поета от Bank of Cyprus.
