Независимостта на централната банка години наред бе табу, което не може да бъде нарушено при никакви обстоятелства. Тя бе постигната с цената на жестока хиперинфлация и за разлика от независимостта на съдебната система не бе смущавана от скандали от типа на „Красьо Черния”.

Но бяха необходими само няколко седмици, за да рухне увереността, че ръководството на централната банка е неподвластно на външни влияния. Изстраданата независимост на БНБ се разпада като бутафорен декор и вината за това е лична – на управителя Иван Искров, но не само негова.

На теория всичко си е на мястото. Никой не може да дава указания на БНБ, никой не може да уволни управителя както това се случва с шефовете на ДКЕВР или АЕЦ „Козлодуй”. Дори никой не може да му каже каква заплата да си гласува (факт, който възпламенява най-много въображението на критиците, а не е най-важен). Нещо повече – тъй като е единствената държавна институция, която има независим гарантиран приход, БНБ преди години получи и правото сама да определя и одобрява бюджета си. Никоя друга институция в България, включително съдът, няма такава свобода. Веднъж избран от парламента, над управителя на БНБ е само собствената му съвест.

Но се оказа, че над главата му висят още много фактори. Например, главният прокурор Сотир Цацаров, който иска да се „надскочи законът” и чиито подчинени изиграха основна роля за разпалването на банковата криза, или лидерът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който заяви, че прокуратурата може да накара БНБ да си свърши работата по КТБ.
И политици като лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който иска незабавна оставка на Искров. Допреди юнската криза мнозина бихме протестирали срещу подобна намеса в работите на централната банка. Но сега обществото сякаш е склонно да повери на най-неочаквани герои отговорността за БНБ и да подкрепи външния натиск върху нея.  Ще увеличим ли доверието в БНБ, ако ограничим независимостта й? А дали зад  благовидния мотив за назначаване на човек с по-висока репутация не дебне желание за овладяване на централната банка?

Последните изявления на Искров не помагат много. Принуден да се защитава, той все по-често изпада в противоречия. В неделното си интервю за БНТ например призова Цветан Василев да каже какво е направил с парите на вложителите. Един централен банкер не може да задава такива въпроси. Той трябва да знае какво се случва с парите на вложителите. Това му е работата.

Другата му работа е ден след ден да укрепва авторитета на централната банка, тъй че когато каже, че застава изцяло зад дадена банка, това да хване вяра. До 18 юни доверието в БНБ бе високо. Днес то е паднало толкова ниско, че БНБ не може да гарантира нищо (и изглежда затова иска от евентуалните спасители на КТБ да донесат 6.5 млрд. лева в „торба“, колкото са всичките й депозити).

Да, случаят КТБ е сложен и да се произнасят прибързани присъди не е редно. Но едно е безспорно – независимо от виновните, независимо от числата, които ще разкрие одитът и окончателното решение за КТБ, думата на управителя на БНБ вече няма тежест. Тази ерозия на доверие струва пари – днес БНБ трябва да осигури много по-голяма ликвидност, за да спаси банка, отколкото през юни.

Принципният въпрос обаче не е личността на управителя на БНБ, а какви правила и изисквания могат да възстановят доверието в нея.

По следите на загубената независимост

Управителят и подуправителите на БНБ получават достатъчно, за да не се тревожат с екзистенциални въпроси и да имат стимул да работят добре, за да бъдат преизбрани. Те губят доста, ако не получат втори или трети мандат. Защо това се оказа недостатъчна гаранция за добро управление?
Разсъждавайки по принцип за пречките пред истинската независимост на институция като БНБ, има две възможни обяснения (третото предполага подозрения, неподкрепени с факти):
– Непрозрачна процедура за подбор, която позволява изборът на управител на БНБ да стане част от политическото раздаване на постове;

– Неподходящи или липсващи критерии и недостатъчно информация за оценка (кой и как преценява дали управителите на БНБ са се справили добре)

Вината не е само на Искров, а на всички, които допуснаха той да бъде избран без изслушване, без програма, без конкуренция. По критерии, които не са ни известни и по договорки, за чието съдържание можем само да гадаем. И светец не би стоял убедително начело на БНБ в тежки моменти, ако процедурата не гарантира, че е избран най-подходящият за поста.

Не е такава международната практика. През 2011 г. кандидатът за шеф на ЕЦБ Марио Драги премина през изслушване в ресорните комисии на европарламента и в пленарна зала. Веднъж на всеки три месеца ЕЦБ се явява пред евродепутатите, за да отговаря на въпроси.
Не толкова отдавна бе сменен ръководителят на Федералния резерв. За да получи назначението, Джанет Йелън трябваше да премине през изслушвания в Конгреса. Тя продължава да се явява ежегодно на препитване в банковата комисия, без на никого да му минава през ума, че това е намеса в работата на централната банка. И ако Фед е особена централна банка, какво да кажем за Банката на Англия, която си избра нов управител (канадеца Марк Карни) след конкурс.

Управителят на БНБ беше избран чрез непрозрачна процедура и от втори път – и през 2003 г., и през 2009 г. И в двата случая изборът стана бързо, като извънредна точка в дневния ред на парламента. Нито през 2003 г., нито през 2009 г. имаше представяне на концепции, нямаше изслушване, още по-малко – конкурс.
При това Искров успя да спечели подкрепата на четири различни политически сили. Първия път ДПС забави с четири месеца избирането на управител, тъй като се опитваше да се споразумее с НДСВ за приватизацията на БТК, но накрая подкрепи. През 2009 г. Искров бе гласуван заедно с проф. Николай Неновски като подуправител през май, в последните дни на Тройната коалиция. Той обаче успя да си спечели и подкрепата на ГЕРБ след изборите, само че с друг подуправител и с прегласуване.

Това е забележително постижение в държава, в която царуват политическото интригантство и партиите рядко си сътрудничат. Какъв човек може да постигне толкова широка политическа подкрепа? Най-лесният отговор е удобен. Но историята познава много удобни хора, които бързо преминават в забвение. Иван Искров имаше качества, които му позволиха да управлява БНБ в продължение на 11 години (което го прави управителя с най-дълъг мандат след 1920 г.) Той е гъвкав, организиран, с опит, и, разбира се, с добри умения по политическо ориентиране. Оказа се недостатъчно.

Наистина Иван Искров успя да преведе БНБ през финансовата криза без сътресения, но пропусна момента да напусне поста си, за да запази репутацията на институцията. В последното си интервю пред БНТ от 21 септември той отново коментира евентуална оставка – забележете, след като си свърши работата по КТБ, каквато и да е тя. Късно е за това.

Черна кутия

Каквито и постижения да има БНБ през двата мандата на Иван Искров, един смущаващ факт не може да бъде спестен. През последните години централната банка се превърна в черна кутия. Искров изстиска докрай заложената в закона независимост на БНБ, за да я затвори за външен поглед. „Муха и банка се убиват с вестник“, обича да повтаря той, внушавайки, че прекомерната публичност е вредна. Върхът на тази политика бе опитът на БНБ за законова поправка, която заплаши със затвор журналисти и други лица, които се интересуват от състоянието на банките.

Това също не съответства на международния опит. След месец, например, ЕЦБ ще публикува резултатите от прегледа на банките. Това е чувствителна информация и тя може да предизвика пазарен трус (заради това банките ще научат предварително резултатите си, за да може да се подготвят), но ЕЦБ ще я обяви. БНБ твърди, че също е правила стрес тестове на банките, но никой не знае резултата. Централните банки по света също така публикуват протоколите си, наистина със забавяне.

Няма гаранции за добро управление, когато решенията се вземат на тъмно и публиката не знае кой каква позиция е защитавал. Твърдението, че публикуването на стрес тестовете или на протоколите от минали заседания на БНБ, на които са обсъждани проблемите на някои банки, ще доведат до паника сред вложителите, е несъстоятелно. Може да се предвиди, че това ще се случва примерно след няколко месеца или след година, когато информацията вече е изстинала и не може да напакости на банките. Само така публиката ще може да прецени дали УС на БНБ заслужава доверие, а няма да разчита на съмнителни експерти от телевизионните студиа.

Ако протоколите се публикуват, трудно ще се вземе решение с аргументи като „не мога да тръгна срещу главния прокурор“ и подуправителите няма да бъдат мъмрени, когато изразяват собствено мнение.

Принципи и тънки сметки при избора на управител

Въпросът за бъдещето на БНБ вече все по-малко е свързан със сегашния й управител. Искров не само няма да получи трети мандат, но губи шансове да довърши и втория. А ГЕРБ сякаш се опитват да наложат нов управител по същата схема, по която минаха предишните процедури – набързо, без обсъждане и може би, като част от друга договорка. „Ето тук правя и жест към Реформаторите. Гаврийски* може да се справи прекрасно”, бяха точните думи на Борисов.

„Жестът” изглежда като мечешка услуга и не е сигурно, че Гаврийски ще се съгласи. Ако Искров депозира оставка след изборите (това наистина е личен избор, никой не може да го застави), наследникът му ще довърши мандата, което означава да управлява най-много девет-десет месеца.** След това ГЕРБ спокойно може да наложи свой кандидат.  Борисов не коментира срокове, нито други хипотези.

Засега не изглежда да има договорка за оттеглянето на управителя на БНБ, вероятно този разговор се води в момента и до нас достига само ехото от него. Изявленията на Искров пред БНТ показват, че той ще постави условия за оставката си („Аз декларирам, че ще бъда тук до решаване на въпроса КТБ”; оставката е „личен въпрос, който зависи от мен” ; „Аз знам много неща, знаете, че управителят е един от добре информираните хора в Република България.”)

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, от друга страна, не се слави с последователност. Преди изборите през 2009 г., той се беше заканил да прегласува избора на Искров, наложен от Тройната коалиция, но после размисли. Не е изключено пак да размисли. Възможно е също с „номинацията” на Гаврийски Борисов да се опитва да всее разкол в РБ или – по-вероятно, да се опита да прехвърли неудобната тема в градината на реформаторите и да ги остави да се разправят с бившия партньор на Цветан Василев и кликата около него.

Но посочването на Гаврийски може би е шанс за БНБ. Бившият управител е известен с рязък характер и е в позиция да поставя условия. А най-важните условия към този момент са: конкурсна процедура за избор на управител и подуправители, отчетност и публикуване на протоколите на УС на БНБ. Именно публичността гарантира независимостта на БНБ, а не обратното.

* Светослав Гаврийски е бивш управител на БНБ до 2003 г., ползващ се с подкрепата на ДСБ, а сега е изпълнителен директор на ТБ „Алианц България”. През лятото бе коментиран като вариант за служебен премиер.

** По-интересен е постът на подуправител „Банков надзор”. Днес апелативният съд отхвърли искането за отстраняване на  Цветан Гунев. Но прокуратурата вероятно ще забави разследването срещу него до декември. Това означава фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца (отнет му е достъпът до класифицирана информация), а това по закон е основание за предсрочно освобождаване. Наследникът му на поста, който трябва да бъде предложен от управителя,  ще разполага с 4.5 години.