Няколко дни опашки пред банковите клонове бяха достатъчни, за да обърнат общественото мнение спрямо кредитните институции и да се превърнат те в свещени крави.

Българската народна банка изпрати предложение за допълнение в Наказателния кодекс до председателя на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев. Депутатът се отзова светкавично и вероятно до дни списъкът на престъпленията ще се обогати със следния текст:

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Допълнението към Наказателния кодекс цели криминализирането на заблуждаващите сведения и злонамерените слухове по отношение на банките, обяснява БНБ. (Въпреки че то още не е прието, БНБ вече нарича атаката срещу банките „криминална”.)

Безспорно, доверието в банковата система е изключително важно и последиците от банкова паника водят до непоправими щети за икономиката. Но депутатите ще допуснат голяма грешка, ако приемат този текст.

Първо, и в момента съществува извънредна мярка, предпазваща банките от медиите. Това е текстът на чл. 152а от закона за банките и той гласи:

Чл. 152а Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.
(3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:
1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.;
2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.

Уверявам ви, че това е достатъчно силна предпазна мярка. Начинът на прилагането й в практиката ме кара да се отнасям с ужас към предложението за нов текст в Наказателния кодекс. Някои банкови PR мениджъри сега охотно използват чл. 152а, за да убеждават медиите, че за банки се пише или добро или нищо. Случвало се е да искат да се премахне част от текст, свързан с обир в банков клон, понеже уронва „доброто име на банката”. Доста е трудно в една голяма медийна организация да се приложат такива вътрешни правила, които да гарантират точно събразяване с чл. 152а, без излишно презастраховане и без въвеждане на цензура. Затова не е изненадващо, че при последната паника повечето медии просто забраниха да се публикуват мнения.

Освен това Наказателният кодекс съдържа достатъчно други текстове, които позволяват да се преследва разпространяването на клевети, както и организирани атаки срещу финансовата система (включително за диверсия). Нямаме нужда от този текст, който ще се превърне в инструмент за ограничаване на свободата на словото и противоречи на чл. 39 и чл. 40 от Конституцията.

Йордан Цонев твърди, че такива мерки съществуват в законодателството на САЩ и ЕС. Добре ще е депутатът да посочи примери, защото са известни само дела срещу вестници в САЩ в началото на 20 век на основание клевета. Има известна разлика.

Второ, текстът е толкова труден за прилагане на практика, че ще върже ръцете на медиите. Той не предвижда да се докаже недобросъвестност или че лицето, което разпространява информация, е било наясно, че тя е неверна и ще предизвика паника. Проверката на верността на фактите, когато става дума за банки, по принцип е трудно нещо и лесно може да бъде осуетена от надзорните органи. (Ако търсят реципрочност, депутатите трябва да добавят за баланс и текст, който задължава БНБ или КФН да отговарят на въпроси, свързани със стабилността на системата). Нещо повече, в сегашната му редакция текстът допуска да се преследва и публикуването на вярна информация.

Трето, подобен текст може да служи за репресия срещу добросъвестните лица, но няма да възпре недобросъвестните. Лош знак беше, че ДАНС и МВР насочиха цялата си репресивна мощ срещу няколко души, разпространявали слухове и имейли, но не и срещу медиите на Делян Пеевски, които целенасочено предизвикаха паника по отношение на КТБ. Не бяха порицани и депутатите Антон Кутев и Бойко Борисов, които също имаха своя принос за всяване на паника

Четвърто, българската банкова система се е срастнала силно с икономиката, често чрез заобикаляне на забраната банки да контролират нефинансови предприятия (което само по себе си е предпоставка за нестабилност). Текстът, така както е предложен, може да възпре и публикации за големи предприятия, свързани с банки. Той на практика ще убие опитите за разследваща журналистика.

Пето, подобни забрани в комбинация с имплицитната държавна гаранция за акционерите и вложителите на някои банки ще заличат разликите между добри и лоши кредитни институции. Когато държавата е готова да покрива вложителите, те престават да се интересуват дали влагат парите си в здрава банка, премахвайки по този начин най-силния натиск върху банковия мениджмънт за добро управление. Когато държавата е готова да мобилизира ресурси и на всичко отгоре плаши със затвор съмняващите се, това отваря широко вратата за поемане на прекомерни рискове.
Извънредната защита уврежда конкуренцията между банките и така влошава качеството на финансовите услуги.

Шесто и най-важно. Доверието в банковия сектор не се създава чрез забрани, а чрез надзорни мерки. Разпространяването на слухове е едната страна на монетата, липсата на публичност е другата. Ако не съществуваше забраната на чл. 152а и други корпоративни зависимости, които ограничаваха публикациите срещу определени банки, те нямаше да натрупват проблеми и мощ, за да се стигне до ужаса от фалит на системно значими банки. Липсата на публичност отлага и увеличава проблемите. Няма да имаме по-здрава банкова система, ако я превърнем в черна кутия.

Да, банка (и муха) може да се убие с вестник. Но за да се поддържа тя жива, е нужен надзор, а не затвор.