След 17 май, когато в Гърция бе даден старт на Трансадриатическия газопровод, който ще пренася азерски газ до Италия, събитията в газовата сфера започнаха да се развиват бързо. Гърция и Русия вероятно ще обсъждат възобновяване на Южен поток. България и Гърция обсъждат проекта за интерконектора и строителството на терминал за природен газ на Черно море, може би не при Варна. А в София комисарят по климата и енергетиката Мигел Канете заяви: ЕК ще подкрепи всички усилия на българското правителство да бъде разработен този Европейски газов хъб на територията на България.

Всичко това говори за определено раздвижване в газовата сфера, но на повърхността все още не се случва нищо.

Погледите са са насочени към Гърция, където на двудневно посещение на 27 и 28 май ще бъде руският президент Владимир Путин.
Много руски медии видяха в това възможност за съживяване на „Южен поток“. Гърция се застъпва за реанизация в една или друга форма на проекта за „Южен поток“, заяви помощникът на президента Юрий Ушаков, цитиран от «Интерфакс». По думите му газопроводът ще премине по дъното на Черно море, „след това по територия на една от приморските страни, очевидно България и по-натък към Гърция, а след това Италия“.
Той напомни, че между „Газпром“, гръцката DEPA и френско-италианската Edison има меморандум потози въпрос. Необходими са преговори с редица страни и Европейската комисия, допълни помощникът на президента на Русия.

А в петък руският министър на енергетиката Александър Новак заяви, че планираният от Русия газопровод по дъното на Черно море за Гърция и Италия може да премине през Турция или България. Така страната ни за втори път е посочена поименно, което може би е опит да се осигури втори съюзник в ЕС.

Москва разчиташе на големия интерес на правителството към т. нар. хъб (газоразпределителен център) и съпътстващата го инфраструктура. Каква точно е идеята на София не е ясно, но от различн изказванията на Борисов и вицепремиера Томислав Дончев става ясно, че те разчитат на интерконекторите, включително този с Гърция и довеждане на морския газопровод от страна на „Газпром“ до българска граница (виж тук и тук). Оттам нататък хипотезите се множат.

Според Дойче веле разговорите между Путин и гръцкия премиер Алексис Ципрас, за които предварителната информация е, че ще включват проекти в енергетиката и транспорта, крият в себе си сензация.
Основният руско-гръцки проект е газопроводът ITGI Poseidon с мощност 16 млрд. куб. метра. „Газпром“ се договори през февруари с гръцките и италиански партьнори за проучване на неговото строителство. Тръбата тръгва от североизточна Гърция и достига южна Италия. Основният проблем е, че досега не е ясно как в нея ще постъпи руски газ.

Този въпрос зависи от възраждането на „Южен поток“. Теоретично има възможност да се достави руски газ до Гърция и чрез Турция, но това предполага възраждане на „Турски поток“, което е нереалистично след свалянето на руския самолет над Сирия. Въпреки санкциите, Русия продължава преговорите с ЕС в сферата на енергетиката. В ползата на възраждането на „Южен поток“ е и това, че работата по проектирането вече е свършена и дори са доставени тръбите във Варна. Освен това за „Газпром“ е важно да оправдае вече готовия газопровод от Западен Сибир до курорта Анапа в Краснодарския край..

За целта Русия трябва да отстъпи, а президентът Путин косвено да признае, че решението му от 1 декември 2014 г., с което лично обяви край на „Южен поток“ е грешка. По-трудното ще бъде да реши спорните въпроси – като достъпа на трети страни до тръбата. Но, както припомня DW, при подписването на „Посейдон“ руската страна даде знак, че ще съблюдава изискванията на ЕК.
Този нов проект може да има друго име, но в общи линии ще следва старите маршрути на „Южен поток“ – с разклонения към Унгария и към Гърция.

Ако се включи и терминал за регазификация на Черно море, то и София ще може да твърди, че е изпълнена мечтата на премиера Бойко Борисов за газов хъб с много разклонения. Или по думите на Борисов: „Когато можем да си търгуваме газа с гърци, турци, румънци, македонци и изобщо в целия регион, и нашите тръби са достъпни до всеки, който иска да превози газ. Това отговаря ли на Третия либерализационен пакет, отговаря ли на разбирането на Брюксел? Отговаря.“

Но много повече зависи от Путин и Европейската комисия, отколкото от Борисов.
Според руската редакция на Дойче веле има няколко фактора, които могат да накарат Путин да предприеме такава стъпка. На първо място, продължаващата неопределеност със запълването на Poseidon. На второ място, на 17 май бе даден стартът на Трансадриатическия газопровод (TAP). Чрез него азербайджанският газ, заобикаляйки Русия ще достига от Турция, през Гърция до Италия. Poseidon бе алтернатива на TAP, макар капацитетът на последния да е отностелно неголям  – първоначално 10 млрд. куб. метра газ годишно.
На трето място, перспективите на Северен поток – 2, който Москва започна да форсира след отмяната на „Южен поток“ са неясни. В Брюксел се съпротивляват на нова тръба към Прибалтика, по която теоретично може да се снабдява и Италия, но може да подкрепят газопровод на Черно море. И на четвърто място, идва време за решаване на въпроса за транзита през Украйна. Сегашният договор с Киев изтича през 2019 г. и възможно решение е Русия и ЕС да договорят съвместно участние в модернизацията на газопреносната система на страната, според DW. Одобрението на Киев може да се окаже ключово и ако Русия се споразумее с Европейската комисия за морски газопровод до България – той трябва да мине или през турски или през украински води.

Остава отворен обаче най-големият въпрос – по какъв начин Москва и ЕК ще договорят проект, който да е рентабилен. Нека да припомним, че една от основните версии за спиране на „Южен поток“ бе, че той става неизгоден, ако се прави по правилата на ЕК, което означава, че „Газпром“ не би могъл да има за себе си целия капацитет. Има обаче и друга версия – проектът стана неизгоден, тъй като разходите за прокарването му (меко казано), започваха да натежават твърде много.

TAP и TANAP

TAP e продължение на Трансанадолския газопровод (TANAP), който трябва да доставя азерски газ до Европа през Турция. Церемонията, дала началото на TAP в крайната точка на TANAP събра много държавни ръководители. От българска страна участваше вицепремиерът Томислав Дончев.

Двата проекта са основата на Южния газов коридор, който Турция се опитва да развие като алтернатива на „Газпром“. Сега този проект излиза на преден план със заявката да включи и други страни от региона – амбиция, която има и политически измерения.
Този проект засилва ролята на Турция, която се използва от изгодното си географско положение и от факта, че маршрутът през нейната територия е по-евтин. В геополитически план развитието на такъв проект променя баланса на силите и намалява влиянието на Русия върху зависимите от внос на газ страни, за сметка на Турция.
Ако Путин не действа сега, то страните-вносителки ще могат да се обърнат към Азербайджан, Туркменистан, дори кюрдите в Северен Ирак.