„Южен поток“ е в историята, на дневен ред е газовият разпределител „Балкан”, заяви премиерът Бойко Борисов по време на парламентарния блиц контрол в сряда.
Той нарече новия проект „Български поток”, отбелязвайки, че последният ще отговори на изискванията на Третия енергиен пакет.
За разлика от „Южен поток”, при който тръбите са 50% руски (чрез смесеното дружество „Южен поток България”), новият проект предвижда 100% българска собственост на тръбите.
България да изгради газопреносната си мрежа със собствени средства, за да „си взимаме след това такси“, настоя премиерът.
По-рано в сряда правителството включи темата за газовия разпределител „Балкан” в дневния ред на заседанието на смесената българо-руска комисия.

Economix.bg обобщава приликите и разликите между “Южен поток” и „Български поток” или газовия разпределител „Балкан”. По повечето въпроси още няма ясен отговор, но маркирането на неяснотите също е важно.

Какви обеми?
Газопроводът „Южен поток” трябваше да пренася 63 млрд. куб. метра годишно – повече от „Северен поток” 1, но по-малко от транзита през Украйна (до 83 млрд. куб. метра).

Газовият хъб „Балкан” според плановете на премиера Бойко Борисов, ще е наполовина.
Той планира около 20 милиарда кубически метра газ от Русия (две тръби по 10 млрд. куб. метра, но капацитетът на една от четирите тръби по „Южен поток” е 15.75 млрд. куб. метра) . „Плюс интерконектора – 10 милиарда втечнен газ от Гърция (виж накрая), плюс два от Азербайджан и Туркменистан, плюс нашите три находища „Хан Аспарух“, „Терес“ и „Силистар“”, изброи Борисов пред БТВ на 4 януари.

Кой ще доставя газ?
„Южен поток“ имаше само един източник на газ – Русия.

Първоначалните планове за газовия хъб бяха по-амбициозни. През септември премиерът Бойко Борисов сподена и доставки от Иран и надежда за връзка през Сърбия с Хърватия, където също се обмисля строеж на терминал за втечнен газ.
„Твърд почитател съм на „Набуко уест“, коментира премиерът през септември по време на конференция, на която участва заместник председател на ЕК Марош Шефчович (това е съкратеният вариант на газопровода „Набуко“, който трябваше да доставя азерски газ от Каспийско море до Европа, но надделя проекта проекта TAP).

Кой ще купува газ?
Това е най-неясният момент.
Докато „Южен поток” можеше да разчита на договорите на „Газпром” с европейските потребители, за които така или иначе Русия е източник на газ, не е ясно доколко т. нар. „Български поток” е осигурен с договори. За да се случи толкова мащабен проект, страната трябва да оркестрира споразумения между европейските страни, от една страна, и Русия, Тюркменистан или Азербайджан.

Откъде ще мине?
Газопроводът „Южен поток” трябваше да доставя газ от Русия през Черно море до Варна и оттам за Западна Европа. В различни периоди газопроводът се предвиждаше да свършва в Италия или Австрия.

Газовият разпределител Балкан изглежда е широко понятие. От една страна, се предвижда той да събира газ от Русия, вероятно доставян по досегашните подводни тръби на „Южен поток” и местни източници. Това предполага да се изгради терминал във Варна. От друга страна, се предвиждат доставки от Азербайджан и Тюркменистан. Това прави приоритет интерконекторните връзки с Гърция и Турция.

Чия собственост е?
Проектът „Южен поток” бе организиран чрез поредица смесени дружества, които отговарят за съответните трасета. Всичко това бе скрепено от междуправителствено споразумение. Конкретно за България бе учредено смесено дружество „Южен поток България”, чрез което де факто се поделя собствеността на новоизградените тръби.

Според премиера Бойко Борисов „Български поток” ще е 100% български.

Колко струва?
Ориентировъчната стойност на „Южен поток“ през България (540 километра, входен терминал и компресорни станции) първоначало бе 3.1 млрд., после бе повишена на 3.5 млрд. евро. Но както еconomix.bg писа, това не е пълната цена на проекта, тя, например, не включва разходите за отчуждаване на земя. „Ведомости” прогнозира, че цената може да надхвърли 4 млрд. евро.

Превръщането на България в газов хъб за Югоизточна Европа ще изисква инвестиция в размер на 2.2 млрд. евро, заяви в началото на 2015 г. премиерът Бойко Борисов.
Не е ясно какво се включва в тази сума, например входен терминал, нови газопроводи. Отделно само интерконекторната връзка с Гърция би струвала 220 млн. евро (151 км. на българска територия), за което България се надява да получи европейско финансиране.

Кой плаща?
Южен поток трябваше да бъде финансиран предимно със заем от „Газпром”. 15% от общата сума е директен принос на БЕХ, 15% е на „Газпром”, за останалото трябваше да се търси финансиране, което да се връща от приходите на проектната компания. Българският енергиен холдинг вече получи част от този заем и не е ясно какво става с парите.

Финансирането на газовия хъб не е ясно. България се надява проектът да бъде включен в т. нар. План Юнкер.
Премиерът Бойко Борисов бавно подготвя общественото мнение за това, че газовият хъб може да бъде финансиран (изцяло или частично) от бюджета. „Като дойде това време ще вляза в парламента и ще искам да ни подкрепите да си инвестираме ние като държава и само България да си взема своите такси“, заяви той пред парламента на 13 януари.

Кой ще строи?
Строителството на „Южен поток” трябваше да се осъществи от руската “Стройтрансгаз” в консорциум с българското дружество „:Газпроект Юг”.
Руската компания е собственост на Volga Group на Генадий Тимченко (63%) и “Газпромбанк”. По-късно тя бе заменена с „Центргаз”. В “Газпром Юг”, регистрирана през ноември 2013 г., влизат българските “Промишлено строителство холдинг”, “Техноекспортстрой”, “Главболгарстрой”, “Понсстройинженеринг” и “ПСТ холдинг”. Две от тези компании медии свързаха с Делян Пеевски.
Няма яснота за газовия хъб.

Какво печели България?
Имаше доста неясноти за това кой ще спечели от „Южен поток България”, но за газовия хъб неясните моменти засега са повече.
При подписване на договора от 2014 г. тогавашният министър на икономиката Драгомир Стойнев заяви, че очакваните приходи (от транзитни такси) за периода 2013–2043-а година се равняват на приблизително 2,8 млрд. евро, които ще влязат в бюджета. В отговор на въпрос БЕХ уточни по-късно, че сумата включва и бюджетни приходи за държавата – данъчни и митнически плащания и др. Според последните известни данни, за своя дял в „Южен поток България”, БЕХ ЕАД би получавал дивидент за периода 2023 – 2040 г. – 65 млн. евро на година (Общо 1.252 млрд. евро), а други 31 млн. лева са данъци върху печалбата. – Виж повече тук и тук.

Ние ще станем основен транзитьор на газ и България ще си взима близо милиард от транзитни такси, твърди премиерът Бойко Борисов пред БТВ, без да уточни за какъв период. Той допуска, че проектът ще се изплати за две-три години, тъй като таксите няма да се делят с „Газпром”. Това е съмнително, тъй като от думите му излиза, че и капацитетът на „Български поток” ще е по-малък.

[textblock style=“1″]

Третият енергиен пакет или защо ЕК настоя за спиране на „Южен поток”

Третият енергиен пакет Европейската комисия изисква резервирането на по-малък капацитет от „Южен поток“ за „Газпром“, което означава осигуряване на достъп на трети страни до тръбата. Освен това ЕК не допуска една и съща компания да е едновременно собственик на тръбата и доставчик.
Според ЕК споразумението за „Южен поток” от 2008 г. поражда съмнение за противоречие с Общата търговска политика на Съюза, тъй като само ЕС, а не отделни страни, може да сключва международни споразумения за отваряне на своя пазар на обществени поръчки към трети страни. Споразумението посочва директно (без процедура за избор) проектната компания „Южен поток България“ като проектант, оператор и собственик на газопровода. ЕК има забележки и към начина, по който „Южен поток България“ организира търгове за възлагане на строителството.

[/textblock]

[textblock style=“1″]

Интерконекторните връзки

Интерконекторната връзка с Турция предвижда строителството на 75-километрово трасе на българска територия от компресорна станция Лозенец до Малкочлар в Турция с капацитет 3 млрд. куб. метра. Проектът е по-изостанал от този с Гърция, за който бе подписано окончателно инвестиционно споразумение.
Прогнозният бюджет за изграждане на междусистемната връзка с Гърция е около 220 млн. евро. Очаква се при влизането му в експлоатация интерконекторът да е с до 3 млрд. куб. м. годишен капацитет, който може да бъде увеличен на следващ етап. Междусистемната връзка е с дължина 182 км., от които 151 км. на българска територия и 31 км. – на гръцка. Тя се изгражда изцяло на търговска основа от смесената компания „Ай Си Джи Би“, в която равни дялове от по 50% притежават Българският енергиен холдинг и „Посейдон“

[/textblock]

Перспективите за Южен поток остават мрачни

Русия и България все още трябва да преодолеят няколко препятствия, за да върнат проекта „Южен поток”. Първо, те се нуждаят от одобрение на страните, през които ще минава тръбата, включително Сърбия, Унгария и Италия. Отношенията на Москва с тези страни са относително приятелски в момента, но получаването на тяхното одобрение и организирането на проекта ще отнеме време. Газпром, който изкупи дяловете на Eni, EDF и Wintershall в South Stream Transport BV, трябва да намери нови партньори, които да се присъединят или да финансира сам проекта. Компанията урежда и спор с италианската Saipem за задължения, след като „Газпром” канселира договора за строителство.
Второ, Русия все още трябва да получи одобрението на Турция за проекта, след като оригиналните планове на „Южен поток”, целящи заобикаляне на Украйна, минават през турски териториални води в Черно море. Единствената алтернатива на Москва ще бъде да предизвика Украйна като разшири изключителната икономическа зона на Крим – рискован ход, който Кремъл едва ли ще иска да направи, след като почти сигурно ще подтикне САЩ и Европа да увеличат санкциите срещу Русия. Така че, независимо колко се интересува България от „Южен поток”, неговите перспективи остават мрачни.
Стратфор, 14 януари 2016 г.