Спазването на Третия енергиен пакет на ЕК прави „Южен поток“ неизгоден, стана ясно от изказване на министър-председателя Бойко Борисов. Едно от исканията на Европейската комисия бе резервирането на по-малък капацитет от „Южен поток“ за „Газпром“ и осигуряване на достъп на трети страни до тръбата. Предполага се, че такъв интерес биха имали фирмите, които добиват газ в Черно море, като правителството миналата седмица разреши още две концесии за проучвания.

Към момента не фигурира и не е подписан дългосрочен договор за транзита на газ по „Южен поток„. Към момента няма и завършен финансов модел по проекта, заяви премиерът Бойко Борисов, който поиска да бъде изслушан от парламента.

Той припомни хронологията на проекта, за да стигне до два варианта на финансов модел, които доказват, че проекта не е изгоден. Параметрите и сроковете в тях се различават от съобщенията отпреди една година. С Решение на Министерски съвет, взето по протокол 42 от 07.11.2012 г., Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е овластен да даде разрешение на БЕХ за приемане на окончателно инвестиционно решение. На 15.11.2012 г., на проведено Общо събрание на „Южен поток България” АД е подписан протокол, с който акционерите БЕХ и ОАО „Газпром” приемат положително Окончателно инвестиционно решение при следните технико-икономически параметри:
Технически капацитет от общо 63 млрд. куб. м. газ годишно, дължина на основната тръба приблизително 540 км. Целевият срок за откупуване на инвестицията ще бъде не по-дълъг от 15 г., считано от началото на търговската експлоатация на газопровода на българска територия. Това е срокът, в който следва да бъдат възстановени всички капиталови разходи за Проекта. Вътрешната норма на възвращаемост е 8% от собствените средства на акционерите, вложени в проекта. Базовият период за достигане необходимото ниво на вътрешната норма на възвращаемост на собствените средства е 25 години, считано от разрешението за експлоатация.
Впоследствие руската компания ООО „Газпром Експорт” е разработила и предложила на БЕХ работен вариант на дългосрочен газотранспортен договор (GTA), който не е подписан.
Според правителството представеният от „Газпром Експорт” проект не отговаря на изискванията на законодателството на Европейския съюз, установени от Директива 2009/73/ЕО. Съществените разминавания са по отношение на изискванията за достъп на трети страни, тарифа и оператор на газопровода. В този смисъл съответните клаузи могат да бъдат разглеждани от БЕХ, само ако се получи изключение по смисъла на Директива 2009/73/ЕО. Освен това, представеният проект съдържа значително небалансирани клаузи, поставящи проектната компания (в качеството й на оператор на газопровода) в съществено неблагоприятно положение спрямо другата страна по договора.
Дългосрочният газотранспортен договор съдържа също така клаузи, явяващи се изключително неблагоприятни за БЕХ, в качеството му на акционер в проектната компания:
• междинна вътрешна норма на възвращаемост от 4,25% (при заложена вътрешна норма на възвращаемост от 8% съгласно Протокол от 27 август 2012 г.);
• тарифен профил с прекомерно ниска тарифа през първите 15 години (когато БЕХ има нужда от постъпления за изплащането на заема към Газпром). Ниската тарифа през първите години на експлоатацията на газопровода би довела до малък дивидент, което от своя страна би породило невъзможност за БЕХ да прави големи вноски за погасяване на заема към Газпром ЕП Интернешънъл Б.В. В този смисъл периодът на погасяване би се удължил съществено, което ще доведе до натрупване на значителна лихва за БЕХ;
• предвиждана нулева печалба за след 25-та година на експлоатацията на газопровода. Предвижда се за периода след изплащане на инвестицията „Южен поток България” АД да генерира приход в размер на оперативни разходи + 2%, което не само че би лишило проектната компания от печалба (респективно и дивидент за БЕХ), но и би създало вероятност след този период проектната компания да работи на загуба (например при непредвидени разходи, които надхвърлят два-процентния праг над оперативните разходи).
Предложеният от ООО „Газпром Експорт” проект на Дългосрочен газотранспортен договор на практика предвижда конструкция, според която проектната компания ще генерира печалби само и единствено с цел и до момента на изплащане на инвестицията, като след това печалбата (респективно дивидента за БЕХ) ще бъде нулева”.

По отношение на Финансовя модел експертите ми докладваха, че към момента няма завършен окончателен финансов модел на проекта, тъй като настоящият вариант следва да бъде актуализиран.

Данните по настоящия вариант на Финансовия модел са следните:
А. Предположения (според работен вариант на GTA):
1. Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал – 8%
2. Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал за първите 15 години – 4.25%
3. 100% капацитет за Газпром Експорт (при условие на получено изключение за достъп на трети страни по директива 2009/73/ЕО)
4. Намаление на тарифата след 2040 г., за да покрива само разходите на проектната компания
5. Тарифата се смята пропорционално на капацитета, резервиран от Газпром
Резултати:
1. Среден размер на годишния дивидент, който ще бъде задържан от БЕХ ЕАД за периода 2023 – 2040 г. – 65 млн. евро на година (Общо 1.252 млрд. евро) До 2023 г. БЕХ няма да получава дивиденти.
2. Среден размер на годишния данък печалба за периода 2016 – 2040 г. – 31 млн. евро (Общо 831 млн. евро)
B. Предположения (при 50% запълнен капацитет на целия тръбопровод):
1. Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал – 8%
2. Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал за първите 15 години – 4.25%
3. 50% капацитет за Газпром
4. Намаление на тарифата след 2040 г., за да покрива само разходите на проектната компания
Резултати:

При така заложените параметри е практически невъзможно намирането на външно финансиране, поради:
– Невъзможност за изплащане на дълга още през първите години на проекта
– Невъзможност за разпределяне на дивидент през целия живот на проекта
Смятам, че тези факти са достатъчно красноречиви, за да спрем спекулациите по отношение на така наречените „печалби” от проекта, които страната ни е загубила, заяви Борисов. След като има стартирана процедура от Европейската комисия от 2 юни 2014 г. във връзка с избора на изпълнител по проекта, няма как българското правителство да предприеме каквито и да е действия за реализацията на Южен поток на българска територия.
Със свое писмо Европейската комисия предупреждава българските власти още на 14 август 2013 г., че би могло да има несъответствия между Междуправителственото споразумение между България и Русия от 2008 г. за създаването на газопровод за транзит на природен газ и законодателството на ЕС, регулиращо вътрешния енергиен пазар, допълни той.