Независимо дали харесваме ГЕРБ, БСП, Реформаторите, патриотите и дори ако сме гласували за ДПС, трябва да сме доволни, че репликата на Петър Москов* вкара ромския проблем най-после в дневния ред на политиците.
Сега те трябва да вземат отношение по въпроса, от който успешно бягат 25 години. Реформаторите, към които принадлежи Москов, са притиснати в ъгъла и единственият им полезен ход е да инициират дискусия и мерки за интеграцията на ромите. Тогава може би дори премиерът Бойко Борисов ще се раздели със стратегията си да бъде невидим по големите конфликтни теми. Този резултат може да е много по-важен отколкото дискусията за ксенофобията в изказването на Москов. Може да не сме съгласни с неговия изблик, но фактът е, че ромски проблем има и той е дългосрочна заплаха за икономиката на страната.
Единствената причина този въпрос да се подминава е, че сегашната ситуация е удобна за политиците, тъй като им осигурява гласове. Дори не се налага да се обосновавам защо е така, всеки го знае.
За 25 години израсна най-малко едно поколение млади цигани, повечето – с лошо образование и без трудови навици. Единственото добро, което се случва в ромските махали напоследък, е въпреки политиците. Благодарение на отварянето на границите много цигани намериха препитание в чужбина, върнаха се, купиха и ремонтираха къщи. В много градове и села на България, за които политиците се сещат само преди избори, циганските къщи са единственото, което се строи.
Другата положителна промяна е поради новите технологии. Да, ромчетата можe да бягат от училище или стоят там само до голямото междучасие, но някои от тях, особено децата на гастарбайтери вече имат таблети и смартфони. Дори да ги използват, за да търсят информация за чалга певици, това е много по-добре от нищо, защото е свързано с четене и писане.
Значи има надежда – когато циганите попаднат в друга среда. Ако тези, които заливат форумите със стереотипни представи, бяха говорили вместо това със самите цигани, щяха да знаят, че в емиграция те са в състояние да живеят и работят месеци наред, без да правят зулуми. Работят здраво и в пълна трезвеност, защото имат цел – спестяват.
Антициганското говорене на патриотични формации, разбира се, не допринася да се реши ромският въпрос, а го задълбочава. То засилва взаимната враждебност, издига още по-големи стени около гетата и слага тежкия печат на подозрението и предразсъдъка към всеки циганин. Със сигурност не е лесно да си намериш работа, ако си роден ром в България.
Но не помага и лицемерното позоваване на правата на циганите, в частност на правото на здравна помощ в Конституцията. Този подход на hands off постига същото – сегрегация, само че с по-приемливи и либерални агументи. Тези, които нарушават социалните норми (например, като бият лекарите от „Спешна помощ“), едва ли са мнозинството от ромската общност. С действията си те нанасят много по-голяма вреда на другите цигани, защото настройват останалите български граждани срещу етноса. И това е факт, който трябва да се отчита. За съжаление, ромският етнос не може сам да реши този въпрос, включително поради двуличната политика на държавните власти.
Не трябва да се позволява на политиците да избягат от циганската тема със заявлението, че това е социален, а не етнически проблем. От една страна, разбираем е опитът за политическа коректност на хора като Корман Исмаилов, който сведе въпроса до „Трябваше да каже не ромски махали, а определени райони в определени градове, примерно.“
Само че, за да се намери решение на въпроса с „определените райони“, те трябва да се дефинират. Ако Москов бе по-опитен и не толкова бързорек, щеше да направи оцветена в червено карта на „районите с висока концентрация на нападания над екипи на „Спешна помощ“ и да изиска съответни мерки за защита от МВР, без да споменава роми. По същия начин колегата му в образователното министерство може да посочи районите, в които има по-висока степен на отпадане, а социалното министерство направо трябва да си наеме специалисти по картография.
Циганският проблем обаче е комплексен – ниската грамотност води до безработица, безработицата води до нежелани практики, включително престъпност, това настройва общността срещу циганите, което още повече намалява желаещите да наемат цигани на работа или да ги образоват и така нататък. Именно защото е комплексен, този проблем не може да се реши с единични опити – например, отделни дейности на образователни фондации в „определените райони“, отделни инициатитиви за стимулиране на заетостта сред ромското население, както и финансирани от публични фондове и други донори мероприятия, които да покажат една по-захаросана представа за циганския проблем. Това са усвоявания на пари, а не промяна. Нито пък може да се реши без участието на ромската общност.
Днес по официални данни циганите са 325 хиляди (по неофициални – 600-800 хиляди). След 30-40 години обаче те ще бъдат половината от новопостъпващите на пазара на труда и ще трябва да изкарват все по-голяма част от пенсиите на тези, които сега бягат от темата. Как да го направят, ако не им помогнем да се подготвят?
* Точната реплика: „Аз в момента изразявам много силния си скепсис, че в село Врачеш, община Ботевград, отново ще пристигне екип на София област Спешна помощ, за да лекува спешно пациент, при положение, че кметът на село Врачеш не е лично там, за да осигури сигурността на лекарите. Село Врачеш има кмет и той трябва да гарантира, че екипите на Спешна помощ ще си тръгнат живи и здрави след като са си вършили работата там…Това са цигански банди, нека бъдем съвсем наясно за какво става въпрос”. Но в коментар във фейсбук по-късно той направи следната квалификация: „Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв.“ Заради това първоначалното заглавие бе променено.
