Бисер Манолов

Отговор на статията „12 въпроса към новите реформатори„, насочена към четири десни партии и Зелените, които в момента водят преговори за създаване на реформаторски блок

Тъй като преговорите са в много начална фаза, за да бъдат публикувани категорични съвместни позиции по широк спектър проблеми, бих искал да отговоря от мое лично име, като член на икономическия екип на „България на гражданите“

Как да се хванат ромите на работа? Как да се накарат циганчета да се научат да четат и пишат?
Единственият познат стимул за приобщаване на социално зависими групи към активния работен пазар е обвързването на получаваните социални плащания с изисквания за образование, преквалификация и работа. Като дясна партия, ДБГ поддържа тази визия и ще я следва, ако поеме законодателната и/или изпълнителната власт.
Ще оставите ли ВМЗ-Сопот и БДЖ-Товарни превози да фалират? Как ще постъпите, ако техните 11 000 служители протестират пред паралмента? Ако решението е под условие, кое е условието?
Безнадеждно губещи държавни фирми трябва да бъдат приватизирани. ВМЗ-Сопот, БДЖ-Товарни превози не правят изключение. Третирането на държавна фирма по различен начин създава неравнопоставеност и морален риск, които бяха и една от основните причини за колапса на американския ипотечен пазар през 2008. Моето лично мнение е, че политиците изобщо не бива да правят бизнес с пари на данъкоплатеца, тъй като стимулът да се приватизират печалбите и споделят загубите е прекалено голям.
Ако трябва да избирате кой да понесе загубите в енергетиката, кого ще посочите. Как ще вземете това решение?
Трябва да се проведат преговори за предоговаряне на някои договори, сключени от предишни правителства, които се доказаха като неизгодни за България. При пълен отказ от частните компании да предоговорят условията, загубите не бива да бъдат прехвърляни на държавните фирми, а чрез социални програми да бъдат компенсирани потребителите на електроенергия с ниски доходи.
Какво ще правите, ако Атомстройекспорт спечели делото за 872 млн. евро след една година? На какъв компромис сте склонни, за да не се случи това?
Въпреки че в международното право не съществува принудително влизане в сила, България би трябвало да се придържа към нормалните световни и европейски практики при арбитражни процедури. Все пак, трябва да се има предвид, че проектът Белене може да бъде изпълнен и без държавни гаранции от частен инвеститор и тогава Атомстройекспорт вероятно ще оттегли иска си.
Ще ограничите ли правото на банките да променят едностранно лихвите по кредитите? Как?
Да. Ще работим за балансиране на правата и отговорностите в кредитните отношения. Освен законодателни промени ще въведем и финансов омбудсман.
Трябва ли да се наложат по-силни регулации на пенсионните фондове?
Задължително ще работим за спасяване на пенсионното осигуряване чрез плавна смяна на модела, така че ще има нови регулации. Да се квалифицират като силни и слаби е подвеждащо, тъй като всяка регулация би трябвало да е силна. Друг е въпросът колко обхватна да е тя.
Как да се намали разликата в заплащането за една и съща работа и условията за живот в София и, да речем, гр. Дунавци, Видинско?
Ако достигнем до икономическия базис на цената на труда, то ще забележим, че тя не е по-различна от всяка друга цена – определя се от търсенето и предлагането. Ето защо, единственият начин да бъдат повишени широокообхватно доходите във всеки регион е да бъде увеличена заетостта. Последното се постига с по-добра бизнес среда.
Ако се отвори дупка от, например, 1 милиард лева в бюджета, как ще постъпите? Ще увеличите ли бюджетния дефицит до допустимия таван или ще съкратите разходи? Кои разходи?
Ако дупката е циклична, тоест, последствие от рецесия и явно няма да бъде преодоляна за една година, то ще съкратим разходите и ще балансираме бюджета. Ако дупката е следствие на някакво еднократно събитие като природно бедствие, ще увеличим дефицита до допустимия таван, за да се справим със социалните последствия и отстраним проблема, и на следващата година ще балансираме бюджета.
Прави ли са българските производители, които негодуват срещу големите търговски вериги? Прави ли са българските зеленчукопроизводители, които протестират срещу вноса и прекупвачите? Какво може да се направи?
Търговските вериги използват липсата на възможности на българските производители за вертикална интеграция, за да наложат сериозни изисквания. Правилният подход е българските производители да се обединят в асоциации и да използват своята по-голяма тежест, за да договорят по-изгодни условия. Общата Селскостопанска Политика в Европа е сериозно дисбалансирана от десетилетия в ущърб на новите членки и единственият начин за корекция е активна политика на европейско ниво.
Има ли картел на пазара на горива?
По този въпрос може да се произнесе единствено независимият регулатор. Неслучайно се нарича независим и идеята е да го направим наистина независим – както от политическа, така и от корпоративна намеса.
Трябва ли да има доплащане от пациентите за лекарски екипи в болниците? По какви критерии? Трябва ли да се закриват болници в малки градове? Трябва ли да има санкции за лекари, които изписват ненужни лекарства (от определена марка) и как да се противодейства на това?
Идеите ни за реформа в здравеопазването включват демонополизация на НЗОК, така че на много от тези въпроси ще бъде даден отговор чрез естествена реакция на системата вследствие на разбиване на монопола на НЗОК. Ще преместим фокуса от болнично лечение върху превенция, така, както е в скандинавските държави, което е не само по-евтино, но и по-ефективно. Трябва да има санкции за лекари, които влизат в нерегламентирани договорки с фармацевтични фирми.
Кой от следните лицензионни режима трябва да отпадне – за търговия със спиртни напитки, за зоологическа градина, за международен превоз на пътници, за летище, за авиационен учебен център, за туроператорска дейност, виза за проектиране, за търговия с наркотични вещества, за внос и продажба на продукти за растителна защита, лицензите по Закона за енергетиката (и други). Как да се определи това?
Трябва да отпаднат всички лицензионни режими, които при оценка на въздействието се докажат като ненужни и не са следствие на европейски изисквания. Както не трябва да се въвеждат лицензионни режими без оценка на въздействие, така и не трябва да се премахват без такава. Ето защо, би било наивно да се даде отговор първосигнално кой трябва да отпадне. Личното ми мнение е, че гражданите и бизнесът при наличие на функционираща съдебна система и законно финансирани медии са в състояние да се саморегулират достатъчно добре и лицензионните режими е възможно да се сведат до брой равен на пръстите на двете ръце. Но това ще е перфектно положение достижимо след доста години правилни реформи в съдебната система.