Демокрацията помага на икономическия ръст

управление

Много анализатори смятат, че демокрацията е неутрален или дори отрицателен фактор за растежа. Но изследване на Дарън Асемоглу, Джеймс Робинсън (съавтори на „Защо се провалят нациите“), Суреш Найду и Паскал Рестрепо показва, че демокрацията има силен ефект върху растежа. Страна, която прави преход от не-демокрация към демокрация, постига около 20% по-висок БВП на глава от населението през следващите три десетилетия.

Това противоречи на предишни публикации. Според Робърт Баро например, „повечето политически права нямат ефект върху растежа… Първият урок е, че демокрацията не е ключ към икономическия растеж. Нещо повече, по повод на възхода на Китай коментаторът на New York Times Том Фридман пише:

„Еднопартийната недемокрация със сигурност има своите пречки. Но когато тя се води от приемливо просветена група от хора, както е в Китай днес, тя може също така да има големи предимства. Това, че една партия може просто да наложи трудни политически, но критично важни политики, необходими за движението на обеществото към 21 век…”

Новото изследване предизвиква това схващане, като обобщава данните за страни от 1960 до 2010 г. Главният извод – за 20% по-висок БВП на човек от населението за период от 30 години, означава, че възходът на демокрацията през последните 50 години (с около 30 процентни пункта) е донесъл около 6% по-висок БВП в световен мащаб, казват авторите.

Измерването на влиянието на демокрацията не е лесно. Първо, съществуващите индекси обикновено са обект за значителни грешки, които води до фалшиви промени в индексите по страни, дори ако демократичните институции не се променят наистина. Второ, демократизацията се предшества от временен спад на БВП. Затова е необходима достоверна оценка на влиянието на демокрацията върху бъдещия БВП е необходима. Трето, промените в демокрацията може да са свързани с други промени или реакции на текущи или бъдещи икономически условия, което поражда притеснения за пропуски.

В изследването се използва друго проучване от 2008 г. на Илиас Папайоану и Грегориос Сиурунис, озаглавено „Демокрацията и растежът”. Това по-старо проучване предполага, че като цяло демократизацията допринася с 1% за годишния ръст на БВП на глава от населението. Анализът на динамиката показва, че докато при прехода ръстът е слаб, в средносрочен и дългосрочен период той се стабилизира на високо ниво. Това подкрепя идеята на Фридрих фон Хайек, че плодовете на демокрацията се проявяват в дългосрочен план.

Асемоглу и компания на тази база развиват индекс на демокрацията, изчистен от фалшиви промени в оценките. Основен източник са данните на Freedom House и Polity и други източници. Така се прави оценка на 184 демокрации по скалата от 0 до 1.

Използвани са още данни за БВП по съпоставими цени от 2000 г., инвестициите, търговията, училищно образование, детска смъртност от World Development Indicators, обща факторна производителност от Penn World Tables, данъчни приходи (Hendrix, 2010) и др. Важна особеност е, че авторите оценяват експлицитната динамика на БВП (log), използвайки различни статистически методи за корекция на лаговете и други ефекти.

демокрация и растежВероятността от демократизиране се предвижда на основа на четиригодишния БВП и след това даннинте се преоценяват с цел съпоставяне. Както се вижда на графиката, няма разлика в годините преди демократизацията, но голямата разлика в последващите години показва, че увеличаването на БВП не е изкуствено предизвикана промяна в годините преди политическия преход.

Специално внимание е отделено на корекцията на отклонения, предизвикани от пропуснати фактори. Вдъхновени от работата на Самюел Хънтингтън върху вълните на демокрацията, авторите са развили инструмент, основан на регионалните вълни на демокрацията. Предполага се, че има демокрацията се пренася в други страни от региона, но няма директно влияние върху растежа в тези страни.

Въпросът, който възниква в резултат е свързан с разпространеното схващане, че демокрацията не е добро решение за бедните страни. Отново в New York Times Дейвид Брукс, защитавайки военния преврат в Египет, например, пише, че страната няма рецепта за демократичен преходи и дори й липсват „основни ментални съставни части”. Ричард Поснър се съгласява с това и в блога, който поддържаха с покойния Гари Бекер, написа: „Диктаторският режим често е оптимален за най-бедните страни. Такива страни имат прости икономики, но също и отъствие на културните и институционални предварителни условия за демокрацията”.

Асемоглу и компания обаче твърдят, че няма доказателства, че демокрацията е добра само за богатите страни. „Макар да откриваме, че демократизацията е свързана с по-голямо нарастване на БВП в страни с по-високо ниво на средно образование, няма доказателство, че демокрацията е лоша в страните с нисък доход и дори в икономика с ниско образователно ниво.”

Какво допринася най-много за растежа?

Гражданските права изглежда са най-важни. Също така се откриват положителни ефекти върху икономическите реформи, частните инвестиции, размера и капацитета на правителството и ограничаването на социалните конфликти. Заедно с предишно изследване на същия екип, което отхвърля ефекта на демокрацията върху неравенството, тези резултати показват, че взаимодействието между демократичните институции и разпределението на доходите е по-сложно, отколкото се е предполагало досега.