БЕХ е раздал 1.6 млрд. лв. заеми, в КТБ са блокирани милиони

БЕХ

Задълженията на държавните енергийни компании към БЕХ достигнаха 1.6 млрд. лева, става ясно от отчета на енергийния холдинг за 2014 г. НЕК влошава  резултата си, но АЕЦ има силен ръст на печалбата. Няколко дружества са погасили кредити към КТБ чрез цесии, а значителни суми се отчитат като блокирани вземания от банката.

В допълнение към заемите, раздадени на дъщерни дружества на стойност 1.6 млрд. лева, БЕХ има да взема и над 400 млн. лева от „Топлофикация София“. Неотдавна рейтингът на компанията бе понижен.

[floated align=“left“]Докато БЕХ не споменава нищо за цесиите, а отчита само блокирано вземане в КТБ, повече информация може да се намери в отчетите на дъщерните дружества. В отчета на „Булгаргаз“ като търговски и други вземания през 2014 г. са отразени „вземанията по договор за цесия със „Си Ен Джи Марица“ ООД (тук съдружник бе „Синектик“, което медии свързват с Цветан Василев) в размер на 12 386 хил.лв., произтичащи от подписания договор за разплащателна сметка между „Булгаргаз“ ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД.
В отчета на ТЕЦ Марица Изток 2 сумата от  21 млн. лв. се посочва като цедирани вземания на БЕХ от КТБ. ТЕЦ-ът по този начин вероятно е изчистил дълговете си към банката. (Същата сума се завъртя в медиите по данни на сдружението на Вера Ахундова, но бе посочено, че цесията е в полза на мините. Те обаче отчитат малък остатък по стар заем от КТБ, а в отчета им се споменава задължение за цесия в размер на 8 млн. лв. без пояснения).
В доклада към отчета на БЕХ за цесии не се споменава. Депозит на холдинга в КТБ е отнесен като вземане и е на стойност 14.7 млн. лв. Това вероятно е остатък.
Енергийните компании масово са преквалифицирани блокираните пари в КТБ вместо като парични средства като вземане. Но не са ги обезценили, въпреки че банката към датата на отчета е с отнет лиценз и вземането е несигурно. От отчета на „Булгартрансгаз“ става ясно, че държавните фирми не са обезценили вземанията си в КТБ на основание писмо на министъра на енергетиката от 16 март, която е препоръчала това да стане след „установяване на надеждна основа за достоверна оценка на процента на обезценка на активите“. Най-сериозен е проблемът при Булгартрансгаз, който е блокирал над 58 млн. лева в КТБ. Компанията, която единствена подробно описва отношенията си с КТБ, твърди, че 26.8 млн. лева трябва да бъде извадена от масата на несъстоятелността. Част от блокираните средства – близо 6 млн. евро са били наредени за плащане от „Булгартрансгаз“ на 19 юни – преди затваряне на банката (20 юни). Други 9.4 млн. долара са наредени от „Газпром“ след тази дата и са получени в КТБ на 23 юни и компанията твърди, че банката не е имала право да ги получи.
„Булгаргаз“ има вземания за 5 млн. лв., отделно са 12-те милиона, посочени по-горе. НЕК и ЕСО също са отчели такива вземания от КТБ – за по 5 млн. лв. [/floated]През миналата година холдингът е предоставил заеми на „Мини Марица – изток“ ЕАД в размер на 60 млн. лв., на „Булгаргаз” ЕАД в размер на 62 млн. лв. и на НЕК ЕАД в размер на 53 млн. лв. Част от задълженията на мините са преоформени неплатени дивиденти. От отчета на „Мини Марица Изток“ пък става ясно, че те са взели заем от холдинга за още 10 млн. лева тази година и са преоформили още неплатени дивиденти. Освен това са новирани и разсрочени стари задължения на НЕК ЕАД в размер на 1,2 млн. лв. и на „Булгартел“ в размер на 2,5 млн. лв. БЕХ е закупила вземания на „Булгаргаз” ЕАД от „Топлофикация София” ЕАД в размер на 120 млн. лв.
Холдингът е продал свои вземания на „Мини Марица – изток“ ЕАД в размер на 4.2 млн. евро и на ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД в размер на 21 млн. лв (виж карето)

БЕХ има печалба от 266 млн. лв. за 2014 г. и 8 млн. лв. за първото тримесечие. Приходите на холдинга са предимно от дивиденти и лихви.

НЕК има над два пъти увеличение на загубата си през 2014 г., но тази година стои по-добре, показват отчетите на компанията. Оперативният резултат се е вложил от минус 209 млн. лева на 571.7 млн. лева. Финансовият резултат е загуба от 589 млн. лева.
Компанията увеличава приходите от продажба на енергия с 20 млн. лева, но разходите и за за закупена енергия са се увеличили с 900 млн. лева. При това положение усилията за оптимизация на разходите, в това число драстичното свиване на разходите за външни услуги и признатата амортизация не са помогнали много.
Балансовото число (активите) намаляват поради отделянето на ЕСО. Въпреки разделянето на двете държавни компании задълженията на НЕК са се увеличили, основно в частта дългосрочни задължения към БЕХ. В резултат на разделянето и натрупването на нови загуби собственият капитал на НЕК намалява от 4 млрд. на 1.6 млрд. лева. Загубата за миналата година е една трета от него.

Но резултатите на НЕК за първото тримесечие са добри – печалба от 25 млн. лева или подобрение на резултата спрямо същия период на миналата година със 119 млн. лева. За това са допринесли валежите, които са увеличили производството от ВЕЦ, собственост на НЕК, както и увеличеното натоварване на американските централи (по-малко се е плащало за разполагаемост, без насреща да има произведен ток). Освен това компанията е увеличила със 107% продажбите за свободния пазар. От отчета става ясно, че и много средни фирми вече купуват енергия на свободния пазар.

ЕСО обаче е на печалба – близо 18 млн. лв. оперативна печалба и 19.6 млн. лева печалба след (приходи от) данъци. При окончателното разделяне с НЕК (прехвърляне на дейността „пренос на електрическа енергия” на ЕСО ЕАД) дружеството пое активи за 2 млрд. лева, съответно собственият капитал бе увеличен със съответния преоценъчен резерв и той вече достига 1.9 млрд. лева. Паричните средства на ЕСО са нараснали солидно – от 14 на 119 млн. лева. Отделно са 5.45 млн. лева, блокирани в КТБ.
Печалбата за първото тримесечие надхвърля тази за цялата минала година (29 млн. лева), но в отчета си ЕСО посочва, че не може да оперира свободно с финансовия си ресурс поради неясния изход на спора за временната такса достъп, наложена през 2012 г. на ВЕИ.

АЕЦ Козлодуй отчита ръст на продажбите с 12%, като само 40% от произведената енергия е продадена на регулирания пазар. Приходите от дейността са 850 млн., което е със 115 млн. лв. или 15.7% повече спрямо предходната година. Чистата печалба расте с впечатляващите 86% до 78 млн. лв. През първото тримесечие печалбата преди данъци е 63 млн. лв., въпреки че приходите почти не растат спрямо същия период на миналата година. Ядрената централа се съгласила на разсрочване на дълговете на НЕК към нея в размер на 132 млн. лева.

Резултатът на ТЕЦ „Марица Изток” 2 обаче се влошава до загуба преди данъци от 38.7 млн. лева. Миналата година дружеството беше на печалба. То е намалило продажбите си на регулирания пазар и особено продажбите на разполагаемост на НЕК и на студен резерв за ЕСО. През първото тримесечие резултатът е чиста печалба от 5.8 млн. лв.

При Мини Марица Изток, които са представили само отчет за първото тримесечие на 2015 г. прави впечатление, че вземанията му от Тецовете нарастват двойно за последните 12 месеца. Най-силно е задлъжняла „КонтурГлобал МИ 3”, чиито дългове към държавните мини са се увеличили със 110 млн. лева към 31 март 2015 г. АES МИ 1, „Мариа Изток 2“ и „Брикел“ също имат просрочени задължения към мините. Приходите на дружеството през първото тримесечие растат с 13%, а печалбата е 37 млн. лева.


БЕХ призна за нови договори по „Южен поток“

За първи път в отчета си за 2014 г. БЕХ призна за неизвестни досега договори по проекта Южен поток. Единият е договор за финансиране с Газпром, а другите два са решения за избор на инженер и застравохател, по които не са правени плащания заради спирането на проекта.

В отчета се припомня, че  ,,Стройтрансгаз консорциум” ДЗЗД е избран за цялостен изпълнител на доставките и строителството (,,Извършване на работно проектиране, доставка на оборудване и материали, строително-монтажни дейности, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на преносен газопровод „Южен поток” на територията на Република България.”)

Проведен е търг за избор на изпълнител по договор за „Инженер за управление и контрол върху дейностите по подготовка на работното проектиране, доставка на оборудване и материали, строително-монтажните дейности, обучението на персонала и въвеждането в експлоатация на преносен газопровод „Южен поток” на територията на Република България” в периода март – юни 2014 г. Проект на договор с избрания изпълнител е одобрен на Общо събрание на акционерите на дружеството, но не е подписан към 31.12.2014 г.

Подписан е договор с международен застрахователен консултант/брокер, но до края на 2014 г. не е започнало неговото изпълнение

През месец юни 2014 г. е подписан договор между БЕХ ЕАД и Gazprom EP International B.V. с оглед осигуряване на необходимия паричен ресурс за собствения капитал на българския акционер в проекта, пише още в отчета. За този заем спомена  служебният вицепремиер Екатерина Захариева, сега научаваме и кой е кредиторът.

Не са извършвани плащания по инвестиционната програма поради постъпило официално уведомително писмо от Европейската Комисия за откриване на процедура за нарушение, пише в отчета.

Надеждите за „Турски поток“ пресъхват

природен газ

Редица руски медии съобщиха, че проектът за „Турски поток“ е пред провал. Дали той е бил преходен ентусиазъм на Русия или добре преценена амбиция?, пита се междувременно англоезичното електронно издание „Джърнъл ъв Търкиш уикли“ (JTW).

„Турски поток“ изникна като алтернативен маршрут за пренос на руски газ към Европа, след като руската страна обяви миналата година, че се отказва от проекта за газопровода „Южен поток“. Авторът на материала посочва, че новият проект фигурира на официалния сайт на „Газпром“ като „временен“, а „Южен поток“ също продължава да присъства на интернет страницата.

„Дали това е просто защото сайтът не е осъвременен остава неясно, но е очевидно, че целият процес е обект на нарастващи спекулации“, отбелязва авторът.

В лицето на Турция Москва откри „регионално сляпо петно“, от което да се възползва, тъй като страната все още не е член на Европейския съюз и не е отворила главата за енергетика в рамките на преговорите си за членство. По този начин, отбелязва изданието, Русия действа в две насоки: първо, породи нов дебат в ЕС, понеже решението за отказ от „Южен поток“ директно ще засегне България като страна член, и второ, което се отнася до Украйна, Русия обяви, че няма да пренася газ през тази страна след 2019 г. „Изявленията на Русия може да се сметнат за перчене с мускули в енергийната политика от страна на Кремъл. Като газов доставчик Русия направи този ход в отговор на политиките за либерализация на Европа и (ако Европа все още иска да купува руски газ) демонстрация на продължаващите й усилия тя да определя правилата на играта“, пише JTW.

Изданието напомня думите на Алексей Милер, генералния директор на „Газпром“, който заяви: „ЕС и Европейската комисия просто предоставиха на Турция „газовото кранче“. Смятам, че Турция може да го използва в диалога си с Европа. А ние получихме нов стратегически партньор в газовия бизнес“. Според JTW обаче засега не е ясно колко силна би могла да е Турция в тази нова картина.

Пазарлъците между Русия и Турция все още продължават, посочва изданието, като същевременно напомня за постигнатото предварително споразумение по голям енергиен пакет по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Будапеща миналия месец.

Напомня се и изказване на Путин след срещата му с унгарския премиер Виктор Орбан, когато руският държавен глава заяви, че се водят преговори с европейските партньори, но че Москва няма намерение да се откаже от сътрудничеството с Турция „не само защото това не би било почтено поведение“, но и защото Русия може да се окаже в „глупава ситуация“. „В крайна сметка ЕС може да откаже днес, да се съгласи утре, а после да си вземе думите обратно вдругиден“, посочи Путин.

Предвижда се „Турски поток“ да се състои от четири тръбопровода с общ капацитет 63 милиарда куб.м. На първи етап целта е една от тези тръби да бъде завършена през 2017 г. Така, посоката на този газов поток от 14 млрд.куб.м., обичайно транспортиран през Украйна, ще бъде пренасочена директно към Турция, пише изданието. Според експерти тръбите, останали във Варна от проекта „Южен поток“, са в готовност да бъдат натоварени на шлепове и използвани, за да бъде завършен бързо този първи етап.

Това би помогнало и да се смекчат финансовите загуби за Русия след отказа от „Южен поток“. В пълна политическа неяснота обаче е следващата стъпка. Има значителни съмнения в каква посока ще поеме процеса по-нататък. От една страна продължаващите преговори между Запада и Русия ще бъдат решаващи за определянето на маршрута на тръбопровода, след като той мине през Турция, а от друга примирието в Украйна, се движи по ръба, се изтъква в статията.

Според турската медия проектът „Турски поток“ представлява привлекателна възможност за Турция да смъкне цената, която плаща за газа и „която е доста над плащаната в Европа, например в Унгария“. Турция успя да получи шестпроцентово понижаване на цената, но дори и с тази отстъпка изчисленията показват, че Анкара плаща по 390 долара за хиляда куб.м. газ, посочва JTW и напомня, че през 2009 г. Русия намали цената на газа за Унгария от 500 на 260 долара за същото количество газ. Същевременно известен от всички факт е, че Русия се опитва да засили позициите си на турския пазар, един от най-бързо развиващите се в Европа, пише още изданието.

По-рано руски медии коментираха, че проектът е пред провал заради отстъпката в цената на газа. Според „Комерсант“, „Газпром“ и турската компания „Боташ“ не могат да решат към кой компонент от формулата за цената трябва да се прилага отстъпката от 10,25 процента. „Газпром“ иска то да се отнася за договорната цена, а „Боташ“ – за базовата. Вторият вариант е по-изгоден за „Боташ“, макар че сега, по изчисления на „Комерсант“, разликата при двата варианта е само няколко долара на хиляда кубически метра газ. При очаквания ръст на цената на петрола обаче ефектът ще стане значителен.

Тези спорове поставят под съмнение и реализацията на по-мащабните политически договорености между Москва и Анкара за строителството на . Турция задържа издаването на разрешение за неговото начало, пише вестникът.

Преговорите между „Газпром“ и „Боташ“ са под заплаха от провал, писа и „Хюриет“.

„Газпром“ е заинтересуван строежът да започне по-бързо. Наетите за „Южен поток“ кораби, които да полагат тръбите по дъното на Черно море, вече четвърти месец чакат във Варна и компанията плаща престоя им.

Но за да започне да действа по новия газопровод, „Газпром“ трябва да получи от Анкара разрешение за проектните работи в турските териториални води, за да се положи морската част от тръбопровода, отбелязва руският вестник, цитиран от БТА. Искане за получаване на това право бе отправено в края на януари, но разрешение още не е получено.

Друг московски вестник – „Ведомости“, съобщава, че на 17 март се е състоял телефонен разговор между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Не се съобщава обаче дали двамата са успели да намерят компромис по спорния въпрос за газовата отстъпка. „Ведомости“ също отбелязва, че преговорите за „Турски поток“ са пред провал, защото двете страни не могат да се споразумеят как да се начислява отстъпката в цената на газа, който Турция ще получава.

Турски официални лица отказват да коментират подробно бъдещето на проекта, а предпочитат вместо това да говорят за газопровода ТАНАП, идващ от Азербайджан. Изграждането на тази тръба започна официално и за целта в Турция преди дни пристигна заместник-председателят на Еврокомисията Марош Шефчович, който отговаря за енергийния съюз в ЕС. Според проекта за изграждането на този газопровод Турция трябва да стане ключова страна, през която в Югоизточна Европа ще дойде газ от каспийския регион. Говорейки за „Турски поток“, Шевчович изтъкна, че проектът е недоработен и добави, че решение за него „не може да бъде прието без консултации с потребителите, с Еврокомисията“.