Южен поток

Какво ще стане с „Южен поток“ , след като „Газпром“ зави към Турция

„Газпром“ оповести маршрута за газопровода „Турски поток“. Голяма част от него следва морското трасе на „Южен поток„, от който Русия се отказа през декември. Възможно е проектът да не се реализира в пълния си обем.

Директорът на „Газпром“ Алексей Милер и министърът на енергетиката на Турция Танер Йълдъз са договорили маршрута и сроковете за строителство на  „Турски поток“, съобщиха от руската компания. Начална точка на тръбата ще бъде станция „Русская“ в Анапа.

Първите 660 км от газопровода следват стария маршрут на „Южен поток“ по дъното на Черно море към България, след което тръбата ще завие към европейската част на Турция (още 250 километра).

Компанията планира, че първата тръба с мощност  5,75 млрд куб. м ще достигне до Турция през декември 2016 г.

След отказа си от „Южен поток“ „Газпром“ предлага на европейските страни да купуват газ от хъб, който се планира да бъде създаден на границата на Турция и Гърция. „Южен поток“ трябваше да поеме две трети от доставките на газ, които се транзитират през Украйна. Договорът на „Газпром“ и „Нафтогаз Украйна“ изтича през 2019 г.

„Газпром“ ще строи сам морския участък, а сухопътната част – заедно с турската „Боташ“. Партньори по строителството на морското трасе на спрения проект бяха италианската  Eni (50%),  германската Wintershall и френската EDF. Стойността на трасето бе 6 млрд евро, а с отчитане на лихвите —  9,5 млрд евро.

С избора на маршрут за „Турски поток“, препокриващ се с този на „Южен поток“, „Газпром“ вероятно иска да си остави възможност да се върне към реализацията на последния, смята анализаторът от „Сбербанк CIB“ Валерий Несторов. След година-две ситуацията може да се промени и тогава нови разклонения на газопровода ще бъдат прокарани към България, а Турция ще получи още един газопровод и ще може да получава газ от Русия без транзитни страни, а сега ще позволи на „Газпром“ да укрепи позициите си на преговорите с Европа, смята експертът, цитиран от руския вестник „Ведомости“.

Но анализ на Оксфордския институт за енергийни изследвания, цитиран от Блумбърг, твърди, че има промяна в политиката на „Газпром“, който си поставя по-реалистични цели и изоставя амбициите си за европейския пазар. В статията се посочва факта, „Газпром“ се отказа да купи тръбопровода „Опал“, който преминава през територията на Германия и се отказа от сделка за обмяната на активи с Wintershall.

Инвестициите за две подводни тръби в Черно море във връзка с прекратения проект „Южен поток“ „вече до голяма степен са факт“, но текущите геополитически условия създават риск за „Газпром“, посочва Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни проучвания. През близките 4-5 години руският концерн трябва да строи газопроводите „Силата на Сибир“ на стойност 55 милиарда долара за доставки в Китай и „Турски поток“. Компанията планира да изгради и газопровод „Алтай“, чрез който също да захранва Китай, посочва „Комерсант“ цитиран от БТА.

Според събеседници на „Комерсант“ от бранша е крайно съмнително „Газпром“ да осигури за тези проекти финансиране от Запада на приемливи условия. Затова Джонатан Стърн предполага, че засега „Газпром“ ще прокара само две тръби от „Турски поток“ с капацитет 30 милиарда кубика газ, с което да задоволи нуждите на Турция и на Югоизточна Европа.

Според източник на „Ведомости“ в „Газпром“ за бъдещото морско трасе ще се използват тръби на стойност около 1 милиард евро, произведени за „Южен поток“ и вече докарани на място, което ще ускори строежа. Окончателната цена на първата тръба от „Турски поток“ ще стане ясна след около година, прогнозира друг събеседник на вестника, близък до руския концерн.

Европейската комисия ще анализира плана на „Газпром“ – икономическите му съставки и отговаря ли той на законите на ЕС, цитира „Ведомости“ неназован представител на комисията. Въпросът ще бъде обсъден в работна група на заседание в София на 9 февруари. С цел решаване на трансграничните въпроси комисията може да кани в бъдеще представители на други страни като Русия или Турция, но техни делегати не са канени на февруарската среща, уточнява представителят на ЕК.

Какво става с „Южен поток България“ при това положение остава неясно. Проектът присъства в програмата на правителството като приоритет, разбира се, с уговорката, че ще се строи, ако отговоря на европейските изисквания. Вицепремиерът Румяна Бъчварова заяви, че това е направено, тъй като няма официално уведомление от руската страна за спиране на проекта.

Този коментар бе широко отразен в руската преса, в някои случаи доста язвително.

Създава се впечатление, че проектът бе толкова удобен за София и Брюксел, че сега ги мъчи фантомна болка – боли ги ръката, която сами отразяха, коментира руският „Взгляд“. Целта на проекта е да се избавим от транзитните рискове, а България е по-рискован партньор дори от Украйна, твърди това издание.

„Ако искат да строят, какво пък: нека да строят сами, сами да търсят газ, с който да го запълнят, моля“, казва пред РИА  Сергей Правосудов от Центъра за национална енергетика.

Но не става дума само за включването на проекта в управленската програма на правителството. Има доста неща, които показват, че по една или друга причина, България не бърза да прекрати проекта. Още по-интересно е, че и „Газпром“ изглежда не бърза.

На 21 януари е имало общо събрание на „Южен поток България“ – проектната компания за сухопътното трасе, което е гласувало промяна в Съвета на директорите. На мястото на Стефан Радев е избран Борис Тодоров, който е бил в управата на „Булгаргаз“ и „Топлофикация“ при предишното управление на ГЕРБ. Имало е предложение от страна на „Газпром“ да се включи нова точка – Утвърждаване на бюджета и инвестиционната програма за 2014 г., но то е било отхвърлено от БЕХ (може би защото не е съгласувано предварително). Това поражда интересни въпроси: От една страна, българската страна очевидно не смята да зареже проекта, след като връща в проектната компания стари кадри. Какви са намеренията на руската страна е по-неясно. Възможно е просто да искат да приключат сметките. Нека не забравяме, че в края на миналата година бе взет значителен заем от „Газпром“, който стои замразен някъде. Съдейки по протокола от последното събрание, този въпрос, както и бъдещата дейност не са обсъждани.

Проектът продължава, обяви преди дни изпълнителният директор Димитър Гогов пред БНТ. Целта е да бъдат остойностени вложените средства в проекта, като се извършват дейнсти, които да доведат до окончателно получване на разрешение за строителство. Въпреки че проектът е прекратен на политическо ниво, има процедури, които не могат да бъдат спрени, уточни Гогов. Той даде като пример изкупуването на сервитутни права, започнати процедури от 37 общини.

Дали това означава, че наистина има възможност за връщане към проекта на по-късен етап или България се опитва да избегне ново арбитражно дело, както твърди премиерът Бойко Борисов? Докато чакаме отговора на този въпрос, компанията продължава да усвоява парите от заема.

Не е ясно и как плановете на премиера за строителство на газов хъб (на Паша дере или на границата с Турция) се отнасят към променените перспективи за доставки на газ. В близко бъдеще единствените две алтернативи на руския газ  – най-вече за вътрешния пазар, са газът от Азербайджан и евентуален добив на местен газ. И двете обаче не дават надежди за запазване на ролята на страната в транзита на газ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *