Турски поток – пресечната точка на две кризи

Ще успее ли Русия да посе разногласия в ЕС чрез газа? Дали Гърция ще може да избегне дефолт чрез сделка с Русия. Москва отрича, но гръцки източници твърдят, че страната може да получи авансово до 5 млрд. евро, допускайки руския проект „Турски поток”. Отговорът ще стане ясен в близките дни

Кеш срещу тръби

Тази седмица е критична за Гърция. Страната не успя да постигне отсрочка на плащанията си към МВФ и изтича срокът за представяне на коригиран план за реформи. От одобрението му зависи дали Атина ще получи финансиране от ЕС и МВФ. Без него страната няма да може да посрещне плащанията по дълга си, както и няма да има с какво да плаща на държавни служители. Смята се, че тя ще бъде принудена да им плаща с разписки, което е вид паралелна валута.

Прес-секретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга информациите за договорено авансово плащане към Гърция на стойност 3-5 млрд. евро. Според Spiegel, който се позова на член на СИРИЗА, Русия и Гърция ще подпишат споразумение, според което Атина може да получи тази сума като предплата за строителството на газопровода. Според Кремъл такава помощ не е искана при посещението на Алексис Ципрас в Москва.

Руският „Комерсант” също написа, че Гърция иска аванс за преминаването на „Турски поток” през нейна територия, като се позова на министъра на енергетиката Панайотис Лафазанис. Този аванс е за сметка на бъдещите транзитни такси. Подобен механизъм се предлагаше за българския участък „Южен поток” и според разчетите, транзитните плащания може да са достатъчни за обслужване на кредит от 25 млрд. долара. Но Москва не е проявила интерес към това предложение, твърди деловият вестник.
Лафазанис заяви това е пред радио „Параполитика”, като добавя, че меморандумът може да бъде подписан тази седмица, но преговорите продължават. Дължинатат на гръцкия участък е 450 километра, а неговата стойност – 2 млрд. евро.
По-рано Атина настояваше за отстъпка от цената на газа, изменения в условието take-or-pay (тоест условието да се плаща за заявени количества, независимо дали са използвани) и участие на руски компании в усвояванеот на гръцкия шелф.
Изчисленията на Комерсант показват, че ако се изхожда от доставките на гръцко-македонската граница (45 млрд. куб. м.), владелецът на гръцкия участък ще може да получава по около 700 млн. долара транзитни плащания годишно (след катосе натовари на 85%). Доходите на Атина ще зависят от това какъв ще е делът й в газопровода. Ако е 50%, теоретично тя може да поеме кредит до 25 млрд. долара (на база такущата лихва по 15-годишните гръцки облигации от 11%).
Според източник от Еврокомисията с тези заявления Атина всъщност се опитва да постигне политически отстъпки преди срещата на финансовите министри на 24 април.

Клин в енергийния съюз

Москва разчита на разединение между европейските страни, някои от които ще загубят преференциите си, ако се стигне до общ енергиен пазар. Тук Германия може да се окаже в губеща позиция.
На енергийна конференция в Берлин в началото на седмицата Алексей Милер, шефът на руския газов гигант Газпром.предупреди страните от Европейския съюз, които работят за общоевропейски енергиен съюз, че създаването на орган, който да купува газ за цяла Европа на единна цена ще означава, че мнозина от тях ще трябва да плащат повече, а не по-малко, пише сп. „Икономист“, цитирано от БТА.
„Единната цена не е най-ниската цена. Тя очевидно ще бъде най-високата цена“, каза Милер. Всъщност няма нищо очевидно около не твърде завоалираната заплаха на Милер. По принцип, колкото по-голям е клиентът, толкова по-голяма е отстъпката, а единен европейски купувач за руския газ може да очаква да договори доста прилична цена. Страхът на Европа от евентуално спиране на руските доставки значително намаля през последната година. Ако Милер си въобразява, че ще може да убеди единен европейски орган да купува по най-високата цена, плащана от отделна европейска страна, то той може би се е надишал с твърде много от изпаренията на компанията си. В същото време обаче той е прав, че някои европейски страни, които в момента се радват на благоприятни условия, включително Германия, могат да очакват повишение на цената на газа, ако бъде въведена единна система за купуване на газ. Газпром и руското правителство използват този аргумент, за да убедят европейските страни да не приемат идеята за силен централизиран енергиен съюз.
Тази стратегия постигна някои успехи, най-новият – с малко помощ от Турция. На 7 април Волкан Бозгър, турският министър за Европейския съюз, се срещна в Будапеща с министрите на външните работи на Унгария, Гърция, Сърбия и Македония, за да обсъдят енергийната сигурност.
Голяма част от дневния ред бе свързаната с предложения от Газпром проект „Турски поток“, който ще пренася газ до гръцко-турската граница и оттам към Европа. Сътрудничеството на четирите европейски страни за „Турски поток“ може да означава отдръпване от енергийния съюз и насочване към Москва. „Турски поток“ бе обявен за първи път от Милер през декември, малко след посещението на Владимир Путин в Турция, при което той неочаквано обяви спирането на предишния проект на Газпром, „Южен поток“, оставяйки европейските си поддръжници на сухо. „Южен поток“ трябваше да пренася газ от Русия през Черно море директно до България.
Европейската комисия обаче настояваше проектът да бъде променен, тъй като Газпром щеше да притежава едновременно газопровода и газа, течащ по него, което противоречи на европейските правила. Отменяйки проекта, Русия загуби голяма част от надеждността си и може да срещне трудности в убеждаването на останалите да вземат насериозно предложенията й за нови газопроводи.
Въпреки това унгарският премиер Виктор Орбан, който е сред най-големите симпатизанти на Путин в Европа, побърза да даде сигнал, че подкрепя „Турски поток“. Когато Путин посети Будапеща през февруари, Орбан заяви, че всеки който си мисли, че Европа би могла да има енергийна сигурност без руските изкопаеми горива, „гони призраци“. Гръцкият премиер от радикалната левица Алексис Ципрас е също толкова положително настроен. При посещението си в Москва той се опита да осигури, че гръцката част на тръбопровода, няма да се казва „Турски поток“.
„Гърция и Унгария са най-силно проруски настроените страни в Европейския съюз и Русия се опитва да се възползва от това“, казва Петер Креко от Political Capital, мозъчен тръст с централа в Будапеща. Някои от тези прокремъски увертюри са от същия тип гръмки заплахи като заплахите, които Милер обича да размахва.
Пътуването на Ципрас до голяма степен бе политически еквилибристика в угода на неговите избиратели, гневни на ЕС.
При все това европейският енергиен съюз се очертава по-слаб, отколкото можеше да бъде. Задвижващата го личност е Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, който на предишния си пост като премиер на Полша бе решен да направи Варшава независима от руските енергийни доставки. Туск даде идеята да се създаде единен колективен купувач на руски газ в реч, която произнесе през април 2014 година.

Предпазливи стъпки

Когато Европейският съвет публикува първоначалното си изложение за енергийния съюз на 19 март тази година, идеята вече не бе толкова смела. Документът призовава страните да създадат регионални групи за съвместна търговия с енергия, но участието няма да бъде задължително. Призовава се към по-силно развитие на трансграничната енергийна инфраструктура, без обаче да се уточнява дали фондовете на ЕС ще бъдат на разположение за тази цел. Говори се много за диверсификация на енергийните източници, но малко от приказките са конкретни.
Страните, чиито представители миналата седмица се срещнаха в Будапеща, по подобен начин поставиха ударение върху диверсификацията на енергийните източници, но в техния случай, доста странно, изглежда ставаше дума за увеличаване на доставките от Русия.
Икономическата привлекателност на сделка с Русия за малките страни, силно зависими от нейния газ, са очевидни. За по-големите играчи – Брюксел и Москва – въпросите са колкото икономически, толкова и геополитически. ЕС иска да се освободи от зависимостта си от руския газ, която го парализира в справянето с руската агресия в Украйна. Русия е в подобна позиция – Газпром зависи от украинските газопроводи, за да доставя газ до европейските си клиенти и техните скъпоценни евро. Милер се надява скоро да приключи с това. Той обяви в Берлин, че изтичането на действащия договор през 2019 година, Газпром се надява да спре да доставя газ за Европа през Украйна и вместо това да използва „Турски поток“. Или поне се надява да използва заплахата с „Турски поток“, за да се опита да постигне по-добра сделка.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>