Предстоящите избори са вероятно най-непредсказуемите в близката ни история. Неяснотата е следствие не толкова на изравнените позиция между партиите. Тя се дължи на това, че изборът на партия не е избор между алтернативни политики, дори не е гласуване за личности. Избирателят е в положението на домакиня, изправена пред богат асортимент храни, за които знае, че са пълни с боклуци. В крайна сметка тя ще избере (вероятно импулсивно) по-малкото зло, но няма да е убедена, че е постъпила правилно.

От друга страна, публичният скандал между социолозите извади наяве неща от кухнята им, след които гледаме с повече подозрителност техните данни.

Разпиляването на гласовете на отвратените от политиката и съмненията за опорочаване на изборите засилват объркването. Твърде много партии са на прага на влизане в парламента, а отклоненията са по-малки от статистическата грешка (която е почти 3%). Според проучване на Алфа рисърч от началото на кампанията,  евентуална партия на протеста ще вземе 14% – процент, който показва не друго, а високия дял на хората, които активно търсят свой политически представител. Този процент е косвен индикатор за неопределеност и означава, че трябва да сме готови за всякакви изненади.
Той подсказва и друго – вероятно ще имаме необичайно голямо разпиляване на гласове под 4-процентовата бариера. Там е възможно да попаднат (почти) всички партии на протеста.
На последните избори гласуваха 60.2%, а под чертата бяха 7.9%. С 39.7% от гласувалите ГЕРБ взе 116 места в парламента – близо до мнозинство (наистина благодарение на мажоритарните места). На тези избори вероятно избирателната активност няма да е по-висока. Възможно е под чертата да останат близо 10% от гласовете – в зависимост от това дали някоя партия на протеста (добавям тук и Зелените) успее да прескочи бариерата. Стари и нови формирования, произведени в политически и корпоративни „лаборатории“, също ще допринесат за разсейването. Най-вероятно в парламента ще влязат четири или пет партии, шеста партия също може да пробие бариерата, ако надделеят гласовете срещу статуквото.

ГЕРБ води във всички проучвания и въпреки че по правило социолозите подценяват вота в отдалечените райони (БСП и ДПС), не трябва да забравяме бонуса, който очакваният победител винаги получава (според НЦИОМ конформисткият вот е 15%). Същата агенция оцени на 12% гласовете, които ще бъдат продадени.Така че засега силите изглеждат изравнени, а математическите комбинации между партиите, прескочили бариерата – неясни.

Не е напълно изключено да се сформира правителство с около 35% от гласовете. Което предпоставя три основни изхода от изборите на 12 май :

1. Правителство на ГЕРБ (вероятно с явна или неявна подкрепа на малка партия – лидерът на партията Бойко Борисов за първи път допусна явна коалиция в последните дни преди изборите )
2. Правителство на БСП+ДПС (с подкрепа на друга партия, сложна задача, ако в парламента влезят пет или шест партия)
3. Несформиране на правителство и нови избори.

Възможни са и вариации на правителства на малцинството, вариации на тема експертно правителство, както и последващи коалиционни споразумения.

Повторните избори (поне допреди скандала с подслушването) се сочеха като най-вероятен резултат. Съгласно Конституцията, новите избори трябва да са през есента. Това означава нов редовен кабинет най-рано през октомври. Този вариант до известна степен се припокрива и с един сценарий, около който има предпразливи спекулации – „презареждането“ на ГЕРБ около президента. (Според мен вярната част в този сценарий е, че монолитното единство на ГЕРБ е в миналото, кои ще бъдат новите силни хора предстои да видим.)

Двата варианта за правителство на малцинството също не изключват предсрочни избори, и то скоро – ако възникнат разногласия в следизборната коалиция, поводи за каквито ще има много, а вероятно и заинтересувани да провокират конфликти и нестабилност.

Очевидното напрежение в ГЕРБ засилва вероятността от временни решения, за тях това може да е по-малкото зло. За такъв вариант намекна и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в предизборно интервю навръх Великден („Всеки, който управлява в следващите шест месеца или година, ще е политически труп“).

Резултатът е увеличена несигурност за бизнеса, особено за големия бизнес, който разчита на обществени поръчки и големи държавни проекти.

През последните месеци черният пиар измести експертните теми. Важни въпроси изобщо не бяха сервирани на предизборната маса за дискусии. Но кратките срокове за приемане на следващия бюджет и близките програми на партиите правят по-малко вероятни големите промени в макроикономическата политика в краткосрочен план.

И така, какво означава всеки от посочените варианти за икономиката?

1. Приемане на бюджета и данъчните закони

30 октомври е датата, на която парламентът по правило получава проектите за промени в данъчните закони, бюджетът трябва да е готов до същата дата. Този срок може да се поотложи, като Министерският съвет представи мотиви за забавянето и иска разрешение от парламента. Ако нещата тотално се объркват, ще си припомним практиката от 90-те години, когато годината започваше без приет бюджет и държаватат харчеше месечно по 1/12 от разходите в предходния бюджет. Това все пак е краен сценарий. По-важният въпрос не са сроковете, а кой ще разработва бюджета.

Ако ГЕРБ сформира правителство, най-вероятно ще видим продължение на досегашната политика. След Дянков, финансовата политика на партията ще се определя от Менда Стоянова, Владислав Горанов и сегашния шеф на НАП Красимир Стефанов. Въпреки кратките срокове за разработка вероятно ще видим корекции в данъчните закони, но по-скоро процедурни, и отмяна на данъка върху депозитите. Предвид разкаянието на водещи фигури в ГЕРБ за прекомерно затягане на коланите, сега те сигурно ще заложат по-висок дефицит (до тавана от 2% спрямо БВП) и може би повече средства за социални програми, включително индексации на всички или някои пенсии. По-сериозни реформи можем да очакваме, ако ГЕРБ се обедини с „България на гражданите“ (ако партията на Меглена  Кунева прескочи бариерата), където има по-добри експерти от тези на ГЕРБ. Ако партньорът е „Атака“, ГЕРБ ще се изправи пред класическото противоречие между желания и възможности. Не изключвам мерки, неподкрепени с ресурс.

Ако правителството е с мандата на БСП, възловият въпрос е за запазването на плоския данък, който партията побърза да отхвърли. Много е вероятно плоският данък да остане и БСП да потърси друга форма на солидарност с бедните – например, чрез възраждане на идеите за данък Лукс или ново вдигане на тавана на осигурителния доход. Проблемът е, че плоският данък върви в комплект с необлагаем минимум. Вероятен компромис е само някои доходи, несвързани с трудова дейност да се облагат с повишена ставка, например доходи от наеми, или от управление и контрол.  Ставката от 10% за корпоративния данък ще остане – заявката на Пламен Орешарски за това беше повече от категорична. Дискусията за плоския данък тепърва предстои и може да се окаже изпитание за Сергей Станишев. Партньорът в евентуална коалиция също може да наклони везните в полза на едното или другото крило.

При лансирания вече вариант за правителство начело с Пламен Орешарски е малко вероятно да видим експерименти с бюджета. По-вероятно той ще търси нисък бюджетен дефицит и ще заложи много буфери и разходи под условие.

Третият сценарий – повторни избори, означа фактическата работа по новия бюджет да се разработва от екипа на Росен Плевнелиев, тоест от Калин Христов. При първия си сблъсък с необходимостта да преразпределя средства Христов не показа склонност към резки движения, вероятно ще се стреми към това и в бъдеще. В този случай вероятно ще има актуализации през 2014 г., ако следващото редовно правителство иска да наложи свои приоритети. Това означава консервативна политика до октомври и неясен сценарий след това.

2. Еврофондове

Това е критичен въпрос, тъй като в момента се договаря какво ще получи България през следващия програмен период и какви оперативни програми ще има. Засега този проблем отсъства от политическите послания (може би заради неразбираемостта му), което оставя в отговорност на експертите да решават за разпределението на средствата. А те, ако се съди по откъслечната информация за това, което се дискутира в работните групи, по-вероятно ще заложат на изпитани рецепти, което означава, че няма да има регионални програми (но може да има отделна мярка за бедния Северозапад), държавните ведомства и общините ще продължат да допълват бюджетите си с пари от ЕС, а единствената новост ще е програмата за наука и иновации.

Доста неясно е дали  ще продължи наливането на пари от ЕС в магистрали (вероятно не в същия мащаб), от което ще зависи бъдещето на този доскоро приоритетен сектор.

Разплащанията по еврофондовете (и то за значителната сума от 2 млрд. лева) са до голяма степен във властта на служебното правителство. Макар че малко от тези пари ще стигнат до бизнеса и хората, вливането на подобен ресурс в икономиката може да създаде растеж и да облекчи ситуацията на пазара на труда.

3. Политика на доходите

Много неясна, вероятно и предизборните програми няма да внесат яснота. Работата е там, че е трудно да се предвидят ресурсите на държавата и на бизнеса. Според преобладаващите прогнози икономиката ще нарасне символично тази година.

По-вероятно ще видим закърпване на дупки, отколкото последователна политика на доходите. При правителство на ГЕРБ вероятно ще има  известни увеличения на социалните плащания (добавки за отглеждане на дете, обезщетения за майчинство, енергийни помощи) и традиционното вече повишаване на осигурителните прагове и минималната работна заплата. БСП ще увеличи пенсиите, редица обезщетения, както и минималната заплата, която по график трябва да нарасне със 140 лв. за четири години. В предизборната си програма левицата даде знак за компенсация на бедните и чрез достъпа по услуги – включително евтин ток до определен лимит, намаляване на таксите при личния лекар и подобни. Много е вероятно БСП да наблегне на тази линия, особено ако се откаже от левите си идеи по отношение на подоходния данък.

4. Приватизация и структурни реформи

Който и да дойде на власт, ще трябва да се справи с горещите картофи БДЖ, ВМЗ-Сопот, както и с губещите държавни дружества.

ГЕРБ досега решаваше социални проблеми чрез отлагане и чрез договорки с банки (с обещания за подкрепа по други проекти). Това може и да сработи временно при ВМЗ, но не и за мастодонти за БДЖ. БСП по принцип не е склонна да закрива работни места и е по-вероятно да търси предоговяране на заемите с кредиторите.

Тъй като приватизацията на големи държавни предприятия ще има сериозен социален отзвук, приемането на решителни мерки ще зависи и от степента на подкрепа на правителството.

При продължително безвластие, проблемите в БДЖ и енергетиката може да се изострят.

5. Черните дупки в енергетиката

Доскоро един от най-печелившите сектори в икономиката, енергетиката се изправя пред трудна дилема. Следващият кабинет трябва да реши как да се справи с излишъка на мощности, да отреже ли преференциите на ВЕИ, които заплашват със съдебни дела и да въведе прозрачни правила за ценообразуването. Промяната на договорите за ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и ТЕЦ „Марица изток“ 3 също е в дневния ред.

Дали следващото ще предприеме решителни действия ще зависи не толкова от това с чий мандат ще е, колкото е подкрепата, която ще има. Енергийните лобита са твърде силни и кабинет с крехка подкрепа трудно ще потуши конфликтите в сектора.

И ГЕРБ, и БСП имат вина за непропорционалното развитие на сектора на възобновяеми източници. Евентуално правителство на БСП е по-вероятно да отреже тези преференции в полза на конвенционалната енергия.

Най-слаба е тази вероятност при служебния кабинет. Последните му действия са по-предпазливи и почти заличиха доброто впечатление, което оставиха някои мерки, обявени от икономическия министър Асен Василев.

Преструктуриране и рефинансиране на Българския енергиен холдинг е друга неизбежна необходимост.

Колкото до АЕЦ „Белене“, шансовете на проекта не изглеждат големи, поне на този етап, при който и да е от трите варианта.

6. Приоритетни сектори

Приказките за приоритетни сектори (идващи предимно отляво) заглъхнаха през последните години, но това не означава, че държавата не фаворизира фактически определени сектори. Заради обществените поръчки и еврофондовете през последните години в благоприятна позиция бяха строителите на пътища и други инфраструктурни обекти. Можем да очакваме леко изместване на този приоритет по няколко причини: ако не се договорят достатъчно средства по новата оперативна програма Регионално развитие и ако бюджетът намали средствата за инвестиции, за да изпълнява социални мерки.

Нови приоритети прозират от заявката на служебното правителство и от изказванията на президента Росен Плевнелиев – проекти за енергийна ефективност, електронно правителство (със съответните обществени поръчки към ИТ фирми), иновативни предприятия. Въпреки краткия си хоризонт, служебният кабинет ще се опита да пренасочи ресурс към тези мерки.

БСП обяви курс към реиндустриализация и подкрепа за малките и средни предприятия. Тепърва ще видим какви стимули за работни места ще обяви партията.

Последна актуализация: 5 май 2013 г.