Внезапната активност на главния прокурор Сотир Цацаров по темата за Корпоративна ТБ наистина се оказа сигнал за обрат по отношение на проблема, който изглеждаше замразен до изборите. Неумелото включване на служебния премиер Георги Близнашки затвърди това впечатление. По-лошото е, че той (вероятно без да си дава сметка) остави впечатлението, че е възможно ново избухване на банковата криза. От поредица изказвания през последните дни остава впечатление, че новият план ще включва бюджетни средства.

Тъй като интерпретациите са опасни, да си припомним фактите:

КТБ бе затворена на 20 юни, първоначално с идеята да бъде отворена на 21 юли. На 11 юли БНБ заяви, че положението е много лошо, изнасяни са пари в чували и липсват кредитни досиетd. Беше предложен спасителен план, предвиждащ прехвърляне на добрите активи на КТБ в ТБ „Виктория“ (бившата „Креди Агрикол“, която бе затворена по съвместителство, без да има проблеми) и държавна помощ за втората банка. Мнозина видяха в този план опит за овладяване на активите на КТБ или опит да се накарат данъкоплатците да платят за лошите кредити на КТБ. Парламентът отказа да гласува специалния закон, както и допълнителна емисия ДЦК, която да се използва за капитализиране на банката. Затова банката остава затворена до 21 септември.

В същото време тече оценка на активите на КТБ, която трябва да завърши на 20 октомври, след изборите (съобщение на БНБ от 31 юли). БНБ твърди, че е отправила покани към основните акционери за участие в увеличението на капитала. Всъщност решения за увеличаване на капитала няма, има размяна на писма. Василев и суверенният фонд на Оман са отговорили, че ще участват в оздравяване на банката, като привлекат и други инвеститори, а фондът на Оман настоява още банката да получи държавна подкрепа.
Мистериозен „мощен виенски фонд“ на 18 август заяви намерения за подкрепа и трябва да внесе предложение до края на август, но за „съжаление тази оферта не дойде“ (цитат на Георги Близнашки).

БНБ отклони всички други идеи за преструктуриране на банката. След среща с представители на Европейската комисия финансовият министър Румен Порожанов се обяви за изплащане на малки суми (до 800 лв.) на вложителите на банката.

Паралелно с поканата към Василев да осигури капитал и ликвидна подкрепа на банката, СГС наложи запор върху имуществото му. Запорното съобщение за „Бромак“ е било получено в Агенцията по вписване едва на 3 септември и още не е вписано.

Започна преструктуриране на бизнеса около КТБ, като смените засегнаха „Петрол“, „Дунарит“ и някои от т. нар. пощенски кутии. В петък БТК съобщи, че ще придобие НУРТС България, което се занимава с цифровизацията. Дружеството формално е собственост на две офшорки (от Кипър и ОАЕ), но, както и БТК, се контролира от Цветан Василев, или поне доскоро беше така. Заедно с продажбата е имало и промени в борда на НУРТС.*

Към 30 юни (за десетина дни след затварянето си) КТБ излезе на загуба от 65.2 млн. лв., а собственият й капитал спадна на 521 млн. лева. Към 31 юли бе натрупана загуба от 259 млн. лв. (заедно с „Виктория“). В началото на август банката пропусна да погаси облигациите си, заради което чуждестранни хедж фондове заплашват да съдят държавата.

На този фон дойдоха изявите на главния прокурор Сотир Цацаров и служебния премиер Георги Близнашки.

В отговор на репортерски въпроси при посещение в Мизия Цацаров се обяви за оздравяване на КТБ, като бъде надскочен заонът за гарантиране на влоговете. След това в интервю за БНТ той уточни, че има предвид разделяне на банката на добра и лоша банка и отново се обяви за преструктуриране вместо за оздравяване на банката.
“Имам предвид разделянето на добра и лоша банка, за мен е по-добрият вариант. Изходът не трябва да бъде финансова смърт на КТБ, защото не сме изправени пред нормална ситуация, в която една банка загива поради рисковете на банкирането и финансовия пазар”, заяви Цацаров. Той също така заяви, че върхът на „тази пирамида“ не е само Цветан Василев и остави впечатление, че ще бъдат привлечени и други лица от БНБ. „Възможно е да има още обвинени длъжностни лица по аферата КТБ“, каза той.

Близнашки също се обяви за пазарно решение, но изключи от него Цветан Василев. Той трябва да обясни защо се е стигнало дотук, преди да ни предлага своите решения, заяви премиерът пред Нова тв. „Ще трябва да търсим по-дългосрочни решения, защото ще дойде моментът, когато ще се отвори КТБ.“

По думите му проблемите на малките вложители лесно ще бъдат решени. Големият проблем е как да спасим нашия ВПК, добави още той. Това е първото официално изявление (ако не броим един намек на военния министър Велизар Шаламанов), което признава, че случаят КТБ има значително отражение върху отбранителната индустрия. То идва дни след като бе сменен целия борд на „Кинтекс“, начело с Антон Салджийски въпреки подобрените резултати на това дружество.

Включването на Близнашки остави впечатлението, че има проблеми и в други банки. „Надзорът на БНБ си е затварял очите за нередности, мисля, че и по други въпроси, но прокуратурата прави обобщение”, каза той и повтори твърдението, че има и други банки в отговор на уточняващия въпрос „Надзорът само за тази банка ли си е затварял очите?“.

„Добре е, че се направиха положителни стъпки, но дълго време сме си затваряли очите – не се предприемаха необходимите мерки и то във времена, когато във властта бяха хора, които минаваха за финансови експерти“, заяви Близнашки . Имаме много неприятни моменти, но те се мултиплицират, допълни той.
„Донякъде се стабилизира другата банка, която имаше проблеми“, коментира още служебният премиер. Той има предвид ПИБ, която наскоро внесе в МФ план за преструктуриране, предвижващ срок от 18 месеца (ако се съди по изявление на Румен Порожанов, от банката не отговориха на въпроси на economix.bg).

Това заявление насочва вниманието към тлеещата опасност от нова вълна на недоверие на вложителите, които засега търпеливо очакват решенията на БНБ и правителството. За това намекна и бившият премиер Иван Костов в интервю през БТВ преди две седмици. „Лесно е да бъдат предотвратени тези рискове сега. Страната ще бъде в критична ситуация между 27 ноември и 20 декември. Точно преди Коледа ще бъде тежък момент за всички тези, които си мислят, че пусната по улея шейна ще стигне до финала. Ама няма да стигне, точно тогава ще изхвърчи“, каза тогава Иван Костов. На 20 декември изтича максималният шестмесечен срок, в който КТБ може да остане под особен надзор.
Последните изказвания на Цацаров и Близнашки предполагат да се потърси решение след изборите, когато бъде обявен одитния доклад. Дали това ще е разделяне на добра и лоша банка или друг проект е трудно да се каже. Това ще зависи от ГЕРБ, които досега не са обявили мнението си, но по едно време бяха готови да подкрепят специален закон.

Във вторник, 9 септември, Цацаров изпълни обещанието да организира срещи на лицата, имащи отношение към проблема. Той се видя последователно с управителя на БНБ Иван Искров и финансовия министър Румен Порожанов, а по-късно и с широк кръг лица, включващ президента на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев, финансиста Емил Хърсев, вицепрезидента на КНСБ Николай Ненков, президента на БСК Сашо Дончев и бившият министър на културата и голям вложител в КТБ Вежди Рашидов. От думите на Сашо Дончев става ясно, че БНБ е обещала доклад за състоянието на банката и възможностите за оздравяване на 21 септември. С всеки следващ ден спасяването на банката без вкарването на публични финанси става все по-невъзможно, каза Дончев. „До вчера бяхме на мнение, че не трябва да се използват публични финанси, но за съжаление за два месеца след като банката не функционира нормално, ситуацията там е все по-лоша и е очевидно, че без публични финанси там няма как да се получи“, заяви той. От БНБ обаче се разграничиха от изявлението на Дончев и заявиха, че срокът за одиторските доклади е 20 октомври.

* БФБ съобщи по-късно, че НУРТС е погасило изцяло облигациите, които притежава Корпоративна банка. „Капитал“ предполага, че става дума за прихващане, тъй като БТК има депозит в банката за над 70 млн. лева (прихващане на вземането на банката по облигациите със задължението й към БТК). БНБ разреши прихващанията от собствени сметки, но не и цесии, сключени след 10 юни. При придобиване на НУРТС от БТК формално няма цесия, а може би ще се твърди, че става дума за едно и също лице, особено ако има вливане в БТК. Това означава, че свързаните компании имат предимство пред останалите за уреждане на задълженията си.