След като ГЕРБ заяви, че няма да има специален закон за КТБ, лидерът на партията Бойко Борисов обяви на сайта си план от четири точки за решаване на казуса със затворената банка.

Той изрично подчертава, че държавата няма да се намесва. По време на консултациите при президента преди седмица Борисов предлагаше да се обмисли и вариант за покриване на негарантираните депозити, ако се докаже произходът на парите. Това обаче трябва вече да е направено като мярка срещу изпирането на пари.

Корпоративна ТБ бе поставена под специален надзор на 20 юни, а тази седмица изтича срокът, в който квесторите трябва да обявят доклада си за състоянието на банката. Днес управителят на БНБ Иван Искров, който заяви, че е готов да подаде оставка, заяви, че банката може да остане затворена шест месеца.

Оставката на Искров е първа точка в плана на Бойко Борисов. Ето и следващите:

„Първо. Заради накърнената репутация на БНБ незабавно трябва да бъдат сменени управителят и подуправителят, който отговаря за банковия надзор – Иван Искров и Цветан Гунев. Изключително важно за запазване на доверието в цялата банкова система е ръководството на БНБ да поеме отговорност за случилото се в КТБ.

Второ. Няма нужда от специален закон за КТБ, тъй като ние имаме много добър закон за банковата система, съобразен с европейската практика, който гарантира влоговете до 100 000 евро. Това е прагът на разумния риск, който всеки гражданин приема, когато влага парите си на по-висока лихва.

Трето. Едновременно с оставката на ръководството на БНБ, спазвайки законовите норми, трябва да се отправят покани към акционерите на КТБ и да им се предложи вариант за спасяване на банката, така че да бъдат избегнати каквито и да било съдебни искове впоследствие. Ако се окаже, че нещата в КТБ са поправими, че акционерите искат да я изправят, и тук имам предвид Оманския фонд, който е с много добра репутация в света и ние не бива да я нарушаваме, тогава пак да действаме според закона.

Четвърто. Поради опасенията, че в КТБ са се вършили нередни неща, че има мръсни пари, че са отпускани заеми в огромни размери, и съмненията, че банката е източена, изпратих писмено предложение до главния прокурор, НАП и Комисията за конфискация на незаконното имущество да поставят под запор активите на банката. Целта е да не могат да бъдат извършвани действия за прехвърляне, продаване или фалшифициране на данни през този „мъртъв период“, докато квесторите работят в банката. (Бел. ред. – НАП и комисията могат да налагат възбрани и запори само при неплатени задължения към държавата или незаконно придобито имущество, основанията на писмото до прокуратурата са неясни)

След като всичко това бъде направено, има два пътя. Единият – банката се оздравява и не се налага държавата, респ. бюджетът, да се намеси. Гаранционният фонд покрива влоговете до 100 000 евро, останалите суми стават задължение на банката, която след оздравяването ги покрива. Системата се стабилизира и всичко си продължава плавно и равномерно. Държавата не се намесва. Вторият – ако КТБ не се стабилизира, тогава активите й се прехвърлят към друга банка, която поема и лошото, и доброто. И след съответните търгове и продажби на тези активи се покриват депозитите над 100 000 евро. И пак не се налага държавата да се намесва.“