Най-добрият начин да се разруши капиталистическата система е да се поквари нейната валута, казвал руският лидер Владимир Ленин. Централните банки след началото на финансовата криза започнаха да печатат пари, сякаш светът свършва днес, коментира „Телеграф”.

За щастие, те още не са успели да да съборят свободния пазар. Но успяха да заложат ракета под цените на активите и по този начин увеличиха разделението на богатството.

В редица случаи, включително САЩ и Великобритания, тези програми, наречени количествени облекчения, значително помогнаха на правителствата да финансират растящите бюджетни дефицити. Ако те имат някакъв ефект, главните печеливши са цените на активите и правителствата. Днес това може да изглежда стара тема. Банката на Англия спря изкупуването на активи преди повече от две години, а Федералният резерв бързо изтегля паричните стимули. За САЩ и Великобритания, епохата на нетрадиционната парична политика изглежда приключва.

Но на други места, тя е в развитие. В Япония количествените облекчения продължават с героични темпове, докато в Европа ЕЦБ е натискана от МВФ да спре да се колебае и да приложи програма за изкупуване на активи, за да се справи с дефлацията.

Професорите Андрю Джонстоун и Тревър Пю от Института по корпоративно и търговско право на Шефилд в нов анализ твърдят, че количествените облекчения не само са безплодни, но и са били незаконни.

Като обикновени бандити централните банки действат извън закона. Единственото им реално извинение е, че по-висшата цел на икономическата необходим, един вид операция в стила на Робин Худ, за когото целта оправдава средствата, с един малък недостатък. Като увеличават стойността на финансовите активи и недвижими имоти, количествените облекчения допълнително изкривяват разпределението на богатството към тези, с които вече имат доста от него. Те ограбват от бедните и дават на богатите.
Не че има някаква възможност съдът да реши срещу количествените облекчения. Съдът на Европейския съюз бе помолен да се произнесе по изкупуването облигации от ЕЦБ, но почти сигурно ще реши, че това е необходима цена за поддържане на еврозоната.

Директорът и заместник директорът на отдела на МВФ за Европа твърдят в блога на институцията, че доколкото ЕЦБ преследва своя мандат, а не фискални резултати, това не нарушава забраната за парично финансиране на фискални дефицити.

Най-доброто, което може да се каже, че количествените улеснения  повишиха доверието в критичен момент на кризата, когато имаше заплаха от финансов армагедон. Но продължаването им след това повдига въпроси.  Няма доказателства, че изкупуването на активи съдейства за увеличаването на растежа.

Предполага се, че тези програми работят по няколко начина, например, като подтискат дългосрочните лихви. Някои се възползваха от това, по-специално държателите на ипотеки и големите компании, но не изглежда цената и достъпността на финансирането за реалната икономика да е понижена.

Също така се смята, че количествените улеснения водят по ребалансиране на портфейлите, като инвеститорите заместват облигациите, които централните банки купуват, с други активи. Това на свой ред може да е понижило малко цената на капитала, но отново за по-голямата част от частния бизнес не е довело до сериозна разлика.

Друга заявена цел бе да се повишат инфлационните очаквания, което да поощри харченето и ръста на заплатите. Отново имаме  нулев ефект, твърди „Телеграф”. Във всеки случай реалните работни заплати, основен мотор на вътрешната инфлация, не се промениха от почти 10 години.

Увеличаването на паричното предлагане чрез увеличени резерви на централната банка се предполага също така да увеличи желанието на банкерите да кредитират, създавайки изкуствено същия ефект на паричния мултипликатор, какъвто наблюдаваме в по-нормални времена, когато кредитирането и паричното предлагане са изобилни. Има малко доказателства, че това се случва.

Вместо това дребните кешови спестители са притиснати, а длъжниците са подпомогнати. Най-големите длъжници бяха правителствата. Централните банки позволиха продължаващо дефицитно финансиране.

При изобилието от пари намалявянето на недостига в бюджета вече не е толкова спешна задача. Нито една централна банка няма да признае неприятната истина, че чрез количествените облекчения се монетизира държавния дълг през задната врата – което е незаконно по европейското, а и вероятно по британското право.

Изследването на двамата учени от Шефилд е публикувано на 7 юли. То твърди, че количествените облекчения противоречат на чл. 123 от Договора за функциониране на ЕС. Джонстън и Пю признават, че с оглед на практическите политически решения Съдът едва ли ще удара евентуална програма за изкупуване на активи, ако ЕЦБ реши да я приложи.

Те се основават на решението на съда, засягащо Европейския механизъм за стабилност (въведен като отговор на кризата в еврозоната) по т. нар. дело Pringle v Ireland . Основният въпрос в този случай е дали този договор трябва да се разглежда като мярка за икономическата или паричната политика. Съдът на ЕС отбелязва липсата на определение на паричната политика в ДФЕС. Той се фокусира върху факта, че тези разпоредби, които се отнасят до паричната политика, се отнасят по-скоро до целите, отколкото до инструментите, чрез които тя се осъществява. С други думи, паричната политика може да бъде отделена от другите области на политиката чрез позоваване на целите на интервенцията. Съдът на ЕС отбеляза, че основната цел на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), посочени в чл 127 (1) на Договора е ценовата стабилност, както и че тя също трябва да „подкрепя основните икономически политики на съюза”. По отношение на Европейския механизъм за стабилност се казва, че тъй като неговата цел е „да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло“, той е мярка на икономическата политика, и поради това е било позволено на държавите-членки да я въведат чрез договор. Въпреки това прилагането на подобна политика в ЕС изисква много по-голям обществен дебат, отколкото е вероятно да се случи, смятат учените. Липсата на дискусия затвърждава мнението, че вземането на решения от централната банка е извън принципите на правовата държава.