
Европейската централна понижи лихвите си и обяви мащабна операция по рефинансиране на банките под условие в опит да ограничи рисковете от ниската инфлация и поскъпващото (поне допреди месец) евро.
Основният лихвен процент пада от 0.25% на 0.15%. Депозитната лихва, която сега е 0%, стана минус 0.10% и това е първи случай, когато голяма централна банка въвежда отрицателни лихви по овърнайт сметките на банките. Новината, че банките ще бъдат санкционирани за това, че депозират средства при ЕЦБ вместо да дават кредити, поражда разнопосочни коментари. Според „Шрьодерс“ кредитните институции просто ще пренесат този разход върху клиентите и това ще има обратен ефект.
Лихвата по пределното кредитно улеснение също се понижава до 0.40%, считано от 11 юни, което изглежда ще помогне на по-слабите банки в еврозоната. Депозитната лихва и процентът по пределното улеснение задават коридора, в който се движи EONIA, така че това решение ще тласне междубанковата лихва към нулата.
Втората част от пакета включва операция за таргетирано предоставяне на дългосрочни кредити на банките (TLTRO). Тези операции ще започнат през есента и са със срок до септември 2018 г. или срокът на заемите е около 4 години. Това е по-дълъг срок в сравнение с предишни LTRO. За първи път ЕЦБ предостави финансиране със срок над 1 година на 1000 банки през юни 2009 г. През 2011 и 2012 г. имаше две тригодишни операции при лихви около 1%. Голямата разлика е, че банките няма да използват парите, за да купуват държавни облигации, а за кредити.
На пресконференция президентът на ЕЦБ Марио Драги обясни, че целта е да се помогне на кредитирането на малките компании. Операцията ще бъде на стойност 400 млрд. евро (по-малко от последната LTRO) и търговете ще бъдат на цена 10 базисни пункта над ставката по рефинансиране, която вече е 0.15% (това прави 0.25%). Банките ще имат право да заемат до 7% от общата стойност на портфейла си заеми за нефинансови предприятия, с изключение на ипотеките, към 30 април 2014 г. Операцията е подобна на схемата, използвана от Банката на Англия и наречена Финансиране за кредити. Тя ще се проведе на два търга през есента.
Ще бъде преустановена и стерилизацията на операциите по изкупуване на облигации по време на кризата от 2012 г. Става дума за прекратяване на изтеглянето на ликвидност на седмична база, чрез която се компенсират предишни програми за изкупуване на облигации. Това, според WSJ, може да добави 165 млрд. евро в банковата система. Аукционите за предоставяне на рефинансиране (MRO) ще бъдат продължени.
Също така съветът е решил да интензифицира подготовката за покупката на обезпечени с активи ценни книжа. Това ще бъдат прости книжа, обезпечени със заеми за бизнеса, нищо, повдигнато на квадрат или на трета степен, каза Драги, препращайки към сложните деривативи. Според първите коментари тази операция, която изисква регулаторна промяна, също се очаква през есента или декември.
Драги даде да се разбере, че количествени облекчения също остават възможност, което е в съответствие с очакванията, че ЕЦБ няма да прибегне до широко изкупуване на активи сега. Не сме свършили още, каза той.
Също така бяха понижени прогнозите за растежа през тази година и за инфлацията. Очакванията за ръста в еврозоната са както следва: 1.0% през 2014 г. (спрямо 1.2%), 1.7% през 2015 и 1.8% през 2016 г.
Очакванията за инфлацията показват, че тя няма да достигне скоро целта на ЕЦБ от 2% – 0.7% през 2014, 1.1% през 2015, 1.4% през 2016 г.
През март прогнозата предвиди инфлация от 1.5% през 2016 г. с тенденция към покачване до 1.7% през четвъртото тримесечие.
Еврото реагира с понижение до $1.3510, спрямо $1.3606 преди решението. Но след като по време на пресконференцията президентът на ЕЦБ Марио Драги каза, че понижението на лихвите е достигнало долната граница, еврото възстанови част от загубите, за де се покачи по-късно над 1.36. Борсите отчетоха ръст, като германският DAX прехвърли границата от 10 000 пункта, но не се задържа там. Уолстрийт също приветства мерките на ЕЦБ.
Много финансисти предупреждават, че това не са бързи мерки. Според Сосиете Женерал е рано да се прогнозира обрат. Фискалната политика все още е затегната, банките са предпазливи, а кредитополучателите – още повече. „Голдман Сакс“ коментираха, че подобни мерки са закъснели. Самият Драги заяви, че ще са нужни няколко тримесечия, за да се усети ефектът от разхлабването на паричнита политика.
Английската централна банка запази ключовата си лихва на рекордно ниското ниво от 0.5% днес и задържа паричните стимули на ниво 375 млрд. паунда. Комитетът по парична политика на Банката на Англия е разделен между виждането на Карни, че ниските лихви все още са необходими и фракция, която иска затягане на политиката. Но решението на ЕЦБ може да подкрепи Карни, чрез поевтиняване на еврото спрямо паунда, което би помогнали да се овладее инфлацията на Острова. Възстановяването на икономиката и ръстът на цените на жилищата са основание за тези искания за повишаване на лихвите.
Прочетете още – Опитът на Дания с отрицателни лихви