Не се беше случвало от много години. Военните заводи в България отново търсят работници, а някои са осигурени с поръчки за години напред. Прогнозите за износа тази година са много добри.

Продажбите растат в пъти

Дори ВМЗ – Сопот, територия на продължителни работнически протести през миналата година, увеличи персонала в началото на тази година.
През първото полугодие производителят на боеприпаси, някога най-голямото предприятие от ВПК (над 2300 заети сега), дори излезе на печалба (142 хил. лв.), наистина крехка сума на фона на натрупаните загуби и дългове (11.2 млн. лв. загуба само през миналата година). Приходите от продажба на специална продукция са увеличени от 8.8 млн. лв. през първото полугодие на миналата година до 31.8 млн. лв.
Търговецът „Кинтекс” отбеляза трикратен ръст на приходите през първото полугодие (до 73 млн. лв.), надхвърляйки прогнозите. Печалбата му се увеличи повече от четири пъти до почти 5 млн. лв. След като целият износ през Кинтекс миналата година е за 35 млн. долара, в края на 2013 г. е подписан договор за 55 млн. долара с Индия. 96% от продукцията е на български заводи, пише в отчета на дружеството за 2013 г.

Данните за първото полугодие, макар и частични, са важни, защото показват обрат спрямо 2013 г., която не беше много силна за военната индустрия. Но ремонтните заводи „Терем”, които зависят от поръчките на българската армия са изключение от тази тенденция (само„Флотски арсенал” преизпълнява плана), показва справката за първото полугодие на 2014 г.

„Аркус Лясковец” (боеприпаси, взриватели, стрелково оръжие) като публично дружество също има данни за първите шест месеца. Те показват увеличение на продажбите с 11% спрямо същия период на миналата година. През 2013 г. имаше спад на приходите с 20% до 31.5 млн. лв., от които 76% бяха реализирани на азиатските пазари.

Завръщане на традиционните пазари

Най-забележим е подемът при „Арсенал”, Казанлък, най-голямото предприятие в сектора и един от най-големите износители изобщо. Този месец дружеството, в което работят 5000-6000 човека, обяви, че търси нови работници от околните селища заради силен ръст на поръчките. Предполага се, че става дума за около 1000 души. Точният брой ще бъде ясен след седмица, когато „Арсенал” приключи разчетите. От дружеството съобщиха още, че предвиждат и значителни инвестиции на стойност милиони левове във връзка с новите поръчки, но разчетите за това също ще станат ясни след седмица.
„В последните 2,5 години два от нашите основни клиенти – САЩ и Индия, намалиха силно бюджетите си за оръжия, което се отрази и на размера на нашите поръчки. През това време ние трябваше да свием производството си. Сега контрагентите ни искат спешно да наваксат и ние имаме много поръчки, които не можем да изпълним с наличния ни персонал”, разказва Христо Ибушев от търговската компания „Арсенал 2000” пред местни издания. Преди дни и посланикът на Израел е посетил предприятието, информират от дружеството.

Някои от договорите, сключени от „Арсенал” и търговското му дружество „Арсенал 2000”, са за две-три години напред. Според Христо Ибушев това се дължи на преодоляването на бюджетните проблеми в САЩ, което е довело до увеличаване на военните поръчки и политическата промяна в Индия. Управляващата доскоро партия Индийски национален конгрес бе отнела бюджета на министерствата, в т. ч. и на отбраната и го е пренасочила за различни социални програми, с цел спечелване на изборите. Последните избори в Индия обаче обръщат резултата и на власт идва националистическата партия на Индия „Бхаратия Джаната”, сред чиийто приоритети е силна държава със силна отбранителна мощ, обяснява той пред заводския вестник на „Арсенал”. Третият ключов фактор е ситуацията в Близкия и Среден Изток, където след размириците, довели до Арабската пролет и последвалата нестабилност в района, вече са установени стабилни правителства и парламенти. На четвърто място, той посочва конфликтът Русия – Украйна, който препраща доста клиенти на тези две държави към „Арсенал”, твърди още директорът.

Една от причините за успеха е фактът, че „Арсенал” работи едновременно по Натовски стандарт и по руските стандарти. Дружеството, което преди години спореше с Русия за марката АК-47, има регистрирана собствена търговска марка в САЩ, ЕС и други 20 страни. От 2000 г. „Арсенал” има и свой завод в Лас Вегас, който отначало произвежда оръжие за филмовата индустрия. Оръжейното ембарго срещу Русия увеличи търсенето на българските автомати.

През 2008 г. Русия обвини „Арсенал”, че произвежда незаконно „Калашников” и подбива цените на международните търгове, като даде за пример голяма поръчка на иракската армия. Американците позволиха на България да построи завод за производство на автомати „Калашников“ в САЩ и ги продават в Ирак и Афганистан, заяви тогава директорът за специални задачи на руската компания за оръжейна търговия „Рособоронекспорт“ Николай Демедюк. Въпросът бе разгледан в българо-руската комисия и изглеждаше, че Русия се е отказала от претенциите си.

Приходите на „Арсенал” (според откъслечни вестникарски публикации) се колебаят от 25 млн. долара до 130 млн. долара годишно. Използвайки специалния си статут дружеството не публикува отчета си. Според класацията „Капитал 100”, приходите му (включително производството на фрези и друга гражданска продукция) през 2011 г. са били 184 млн. лв., за да спаднат до 116 млн. лв. през 2012 г. и 97 млн. лв. през миналата година.

За „Дунарит” също е известно, че тази година е сключило договори с арабски страни за износ на боеприпаси на значителна стойност. Русенското предприятия, което произвежда авиационни и артилерийски боеприпаси, имаше продажби за 52.5 млн. лева за 2013 г. (18% спад), но почти тройно по-голяма печалба – 10 млн. лева. То е под контрола на „Кемира” – дружество, свързано с КТБ, чието ръководство обаче бе поето от Бисер Лазов – доскоро приближен на Цветан Василев, който се обърна срещу него през последния месец.

Внезапна спирачка

Затварянето на Корпоративна ТБ, с която работят повечето военни заводи, накара представителите на сектора да не бъдат толкова пестеливи на информация. Те твърдят, че само КТБ е била склонна да открива акредитиви и да отпуска заеми на военните заводи, докато банките с чуждестранни собственици не са. От отчета на ВМЗ знаем, че дружеството разчита на кредити от ПИБ. „Кинтекс” работи с КТБ и УниКредит Булбанк, стана известно от справките за концентрация на парични средства.

Петьо Милков, съпредседател на Сдружение „Българска отбранителна индустрия”, казва, че затварянето на банката е дошло в много неподходящ момент. Отбранителната индустрия средно прави по 200-300 млн. евро годишно износ. Тази година се очаква износът да е по-голям, заяви той на конференция, организирана от в. „Банкеръ”.
Русенският „Дунарит“ се оплака многократно, че заради блокиран акредитив не може да плаща поръчаните за дейността материали и трябва да плаща неустойки по подписани договори. Блокираният акредитив в КТБ е на значителна стойност. От дружеството отказаха коментар.
„Аркус“ – Лясковец вече изплаща 60% от месечното трудово възнаграждение след затварянето на КТБ.

Удвояване на износа?

Военните заводи за първи път имат договори за около 1 млрд. евро, казва Милков.
За да поставим тази прогноза в контекст, средният годишен износ на военна продукция в края на 80-те години е бил 900 млн. долара, а в най-добрите години достига 1.5 млрд. долара, според изследването на ЦИД „“Българският износ на оръжие“. Тогава в 134-те военни завода работят над 110 хиляди души, около 9-10 пъти повече от сега.

Обобщени официални данни за производството и износа на военна продукция през последните години няма. НСИ е постелив по отношение на данните за търговията с оръжие и специална продукция. Според Комбинираната номенклатура оръжията и боеприпасите се водят в раздел 93. (Тук не се включват други изделия на ВПК, като електроника, бронетанкова техника и др.) По тази позиция НСИ дава информация само за износа на саби и ножове, но не и за карабини, револвери и амуниции.

Такава информация може да се намери в базата на ITC и тя показва низходящ тренд до миналата година, когато износът на оръжие достига 133 млн. лева. Огледалните данни (тоест отчетеният внос от държавите, за които е предназначена българската продукция) показват още по-малки числа. Например, Индия, която е основен пазар за стрелково оръжие, изобщо не внася оръжие от България, според тяхната статистика. А пък през 2010 г. азиатската страна трябва да е внесла въоръжение от всички страни за 5 млн. долара. А през същата година „Арсенал” спечели поръчка за износ на автомати за индийската полиция, отразена широко от българските медии. Що се отнася до казалнъшкото предприятие, трябва да се напомни, че то сглобява оръжие и на територията на САЩ. Реекспортът също затруднява оценките.

Средният обем на износ на българско оръжие и боеприпаси за последните години е в рамките на около 300 млн. евро, според Антон Салджийски, който през 2013 г. се върна начело на „Кинтекс”.
На среща в министерството на икономиката преди година Салджийски прогнозира удвояване на износа през 2014 г. Освен на договори с Индия, се разчита и на добри отношения с Алжир, както и на реекспорта, който се осъществява предимно с Украйна и достига до 30% от износа в определени години, съобщи тогава пресцентърът на МИЕ.
Силното първо полугодие потвърждава тази прогноза, засега.