Можеше ли банковият съюз да предотврати кризата у нас?

Немислимата криза с Корпоративна ТБ постави редица въпроси за качеството на регулациите и за ролята на БНБ. За броени дни рухна изгражданото с години доверие в българския банков сектор и увереността, че той е управляван консервативно и надзираван строго. И докато все още кризата остава изолирана в рамките на КТБ, наченките на недоверие към БНБ могат да имат тежки последици.

Това поставя въпроса дали би могло да бъде друго, ако страната ни беше в еврозоната или поне бе избрала да бъде част от банковия съюз.

Замислен като отговор на кризата, банковият съюз, който на практика започна да функционира през 2014 г., обхваща страните от еврозоната, а останалите могат да се присъединят доброволно. Неговата цел е да създаде рамка, която да уреди превенцията срещу финансови кризи, да подобри банковия надзор и оздравяването на проблемни банки.

България избра да не се присъедини към Банковия съюз с аргумента, че имаме достатъчно строги регулации, а тъй като не сме в еврозоната, банките ни не могат да ползват ликвидна подкрепа в случай на нужда. Основният противник на идеята бе БНБ, която не искаше да отстъпва надзорни правомощия на Франкфурт.

Присъединяването на България към банковия съюз ще означава прехвърляне на значителен национален суверинитет към Брюксел, без в замяна на това страната ни да получи нещо, обясняваше управителят на БНБ Иван Искров през есента на 2012 г. Няколко месеца по-късно в интервю за Дарик той нарече банковия съюз „чудовище, което трудно ще бъде управлявано”. Тогава Искров отново подчерта, че „когато става въпрос за страните извън еврозоната, ЕЦБ не поема никакви ангажименти. Той получава права, но нито нашите банки, като казвам нашите банки, имам предвид на всичките страни извън еврозоната, не получават достъп до рефинансиране при това евтино рефинансиране от ЕЦБ, не получават подкрепа при ликвидни затруднения, не получават достъп до европейския стабилизационен механизъм”.

Той бе подкрепен от тогавашния финансов министър Симеон Дянков, който заяви, че това е нужна стъпка за развитието на единния финансов пазар, не само на еврозоната  и, че  има много детайли, които са още „твърде сурови и противоречиви“.

Темата не се радваше на голям интерес сред експертите, единствено Институтът за пазарна икономика тогава коментира, че е „е цяла радост, че България в лицето на управителя на БНБ Иван Искров заяви липсата на желание или намерение да се присъединява към него (банковия съюз)”. Основната критика бе заради това, че единният надзор ще направи националните регулатори „пощенски кутии” и по-малко отговорни.

Позицията на Дянков бе наследена и от новия финансов министър Петър Чобанов, но отношението бе смекчено. Премиерът Пламен Орешарски подкрепи БНБ. „Хубаво е да сме вътре, обаче да ползваме всички екстри, от това, че сме вътре. А когато част от екстрите останат само за страните от еврозоната, няма голям смисъл. Във всички случаи за нас е интересен опитът, все пак някога ще бъдем вътре. Така че следим с особено внимание“, коментира той миналия декември. Като цяло темата не присъстваше в дневния ред на обществото, докато кризата с КТБ не я извади на преден план.

Реформаторският блок поиска България да подаде заявка за присъединяване към Банковия съюз, както и към Механизма на валутните курсове ERM 2, по-известен като чакалнята на еврозоната.

Дали ЕЦБ можеше да предотврати банковата криза у нас? Отговорът е по-скоро положителен, въпреки че банковият съюз се създава в момента. (ЕЦБ тепърва ще обяви резултатите от стрес тестовете на големите банки в еврозоната.)

Самото решение за присъединяване към банковия съюз предполага силен ангажимент на ЕЦБ и БНБ. Това е така, тъй като с искането за присъединяване към Единния надзорен механизъм България би трябвало да се съгласи да предостави на ЕЦБ цялата необходима информация (включително конфиденциална) за състоянието на банките. ЕЦБ на свой ред прави оценка преди да се съгласи на сътрудничество с БНБ. Тя също така ще има право да дава указания на БНБ. Молбата за членство в Единния надзорен механизъм се подава пет месеца преди членството.

Така със самото подаване на молба за членство в този механизъм БНБ престава да бъде черна кутия и става обект на партньорска проверка. След като ръководството на централната банка с няколко лекомислени изявления за чували и „каца без дъно” пося съмнение, че е консервативната институция, за която я смятахме, това е критично важно. В противен случай съмненията, че може да има и други „каци”, могат да създадат ненужни проблеми в банковия сектор. Присъединяването към банковия съюз е внос на репутация.

Ако България беше член на банковия съюз, ЕЦБ щеше да е отговорна за издаването и отнемането на лицензи на банките.

Трябва да се отбележи още, че въпреки, че не е участва в надзорния механизъм на еврозоната, доста от новите правила за банките се отнасят и за България, тъй като са въведени чрез законодателство, приложимо за целия ЕС.

Например директивата за преструктуриране се отнася за всичките 28 страни-членки на ЕС, докато Единният механизъм за преструктуриране покрива страните от еврозоната и онези, които се включат към него. Единният банков надзор, респективно прегледа на активите и стрес тестовете от ЕЦБ се отнася само до еврозоната и присъединените страни, но европейските регламенти засягат и България.

Банковият съюз бе договорен на срещата на върха на ЕС през юни 2012 г. Окончателно общата рамка на банковия съюз бе одобрена през април 2014 г. Тя елиминира риска от спасяване на банки с парите на данъкоплатците чрез:

• изграждане на система на надзор над големите банки от ЕЦБ, така че проблемите да бъдат идентифицирани достатъчно рано, за да могат да бъдат решени, без да се налагат разходи за данъкоплатците
• създаването на фонд, набиращ средствата си от банките, за покриването на разходите за преструктуриране на неплатежоспособни банки
• задължаването на акционерите и на държателите на облигации да поемат загуби при фалит, което ги стимулира да контролират по-добре работата на банковите мениджъри
• изграждането на финансирани от банките схеми за гарантиране на влоговете, така че да не се налага на данъкоплатците да осигуряват защитата на вложителите

Банковият съюз въвежда нови правила, според които загубите ще се прехвърлят върху акционерите, притежателите на облигации и дори големите вложители (bail-in).

Страните извън банковия съюз, включително България, ще трябва, в рамките на 10 години – до 2024 г., да създадат свой собствен фонд, който също ще се финансира с вноски от кредитните институции в тези страни и който трябва да възлиза на 1% от гарантираните депозити. Ще се създаде общ фонд за 55 млрд. евро, който ще обедини националните след преходния период (мючуализация). Това се смята за най-слабата част от плана и тя бе съгласувана най-трудно.

Прочетете още:
България влиза в банковия съюз

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *