Европейският съюз договори основните принципи за спасяване на банки на фона на съмнения в това, че предвидените нови структури ще заработят така, както е планирано, от 2016 година. Мнозина, включително представители на ЕЦБ, предупредиха, че финансовите буфери може да се окажат недостатъчни.

Бъдещият банков съюз е акцент на започващия днес в Брюксел Европейски съвет, а споразумението бе договорено в рано тази сутрин след 12-часова среща на финансовите министри. Страните извън еврозоната могат да се присъединят доброволно. България избра да не участва, като възприе аргументите на БНБ. Премиерът Пламен Орешарски, цитиран от БНР, също заяви днес, че България не бърза да се присъедини.Великобритания пък успя да си извоюва гаранции, че решенията на еврозоната няма да наложат допълнително натоварване на европейския бюджет и британските данъкоплатци.[quote style=“3″ author=“Пламен Орешарски“]Хубаво е да сме вътре, обаче да ползваме и всички екстри от това, че сме вътре, а когато част от екстрите остават само за страните от еврозоната, няма голям смисъл. Във всички случаи за нас е интересен опитът, все някога ще бъдем вътре (в еврозоната, бел. ред.), така че следим с особено внимание. [/quote]

Механизмът за преобразуване ще поеме отговорността за закриване на 130-те най-големи банки в еврозоната и около 200 трансгранични банки, ако те попаднат в затруднение. Той ще има правото да се намесва и при останалите 6000 кредитора в еврозоната при нужда. Решенията дали да се ликвидира банка и как да се поделят разходите ще се вземат от борд, съставен от представителите на правителствата от еврозоната плюс петима постоянни члена, пише WSJ. Но всяка препоръка трябва да бъде одобрена от финансовите министри на ЕС.

Латвийският финансов министър Римантас Садзиус (страната е председател на ЕС), обяви споразумението за успех, но каза, че има какво да се направи за опростяването на правилата. Комисарият Мишел Барние също призна, че споразумението е твърде сложно, но го обяви за революционна промяна във  финансовия сектор в Европа.

Преговорите бяха насочени към създаването на Единния механизъм за преобразуване (ЕМП), който ще има правото да затваря проблемни банки, както и въвеждането на единния банков надзор. Преговорите се забавиха заради спорове кой трябва да има последната дума по това кога една банка да бъде закрита.

Освен това възникват правни и практически трудности за съчетаване на регламента на ЕС и договорите между правителствата за създаване на регулаторен орган.
Комисията и ЕЦБ са загрижени, че поради сложните и тромави структури, резултат на германските възражения, няма да могат да се вземат бързо трудните решения за закриване на банки.

Текстът на споразумението оставя възможността правителствата да блокират решения на борда на ЕМП, което повдига въпроса дали ще се вземат трудни решения без вето от страна на големите страни като Германия и Франция, пише „Телеграф”. Според документа решенията на борда ще влизат в сила 24 часа след приемането им, освен ако съветът на финансовите министри, гласувайки с просто мнозинство по предложение на комисията, не представи възражения или предложения за промени.

Другият въпрос е кой да плаща за затворените банки, особено през преходния период от 10 години, през който банките ще внасят в нов фонд за подкрепа такси в размер на 0.8% от всички гарантирани депозити. Те ще се внасят в национални фондове, които накрая ще се обединят.

По време на разговорите във вторник Германия направи отстъпка за създаването на общия фонд до 2025 г., който ще осигурява подкрепа от правителства от еврозоната, в случай че ресурсите на фонда се окажат недостатъчни. Това беше важна победа за Франция , Италия и Европейската комисия, но няма детайли за размера и механизма на тази подкрепа .

Договореният фонд, който ще бъде изграден в продължение на 10 години чрез банкови вноски, ще възлезе на 55 млрд. евро, което вече предизвиква опасения, че няма да бъде достатъчен.Така наречената опора ще улесни заемите от фонда, които в крайна сметка ще бъдат възстановени от банковия сектор чрез такси , включително наложени впоследствие“, се казва в споразумението.

В същото време Витор Констансио, вицепрезидентът на ЕЦБ, коментира в сряда, че договореният механизъм не предлага никакво финансиране за спешни случаи по време на 10-годишния преходен период, цитира го „Файненшъл таймс”

Той настоя фондът да получи държавни гаранции, за да може да взема заеми на частните пазари в случай на банков фалит. Германия възрази на това финансирането на фонда по време на преходния период. Страните, които се нуждаят от допълнително финансиране могат да се обърнат за заем от другия фонд на еврозоната – Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който е на стойност 500 млн. евро. Германия възразява на използването на този фонд като източник на мостово финансиране през преходния период. Макар че той е очевиден източник на ресурс, проблемът е, че се захранва с вноски от данъкоплатците, а не от банките.Затова Берлин искаше в случай на недостиг на средства банката да се спасява с пари на данъкоплатците от съответната страна.

Въпреки че това възражение бе преодоляно, средствата от ЕМС ще се използват при досегашните правила, тоест ще се предоставят на правителствата, с които ще се договарят спасителни програми. В някои случаи фондът за преструктуриране също може да се обръща за заем от финансовите пазари, но условията по това тепърва ще се договарят, съобщава WSJ.