Това бе една забележителна седмица. Световната икономика се разтресе, напомняйки за 2008 г., но пък една война може би е на път да свърши и с това да преформатира представите за съюзници и противници на международната сцена. България излъчи очаквана (и оспорвана) номинация за генерален секретар на ООН, но българската дипломация остава тиха по отношение на големите въпроси от световния дневен ред – от бежанската криза до конфликта в Близкия изток или искането на Великобритания за т. нар. реформа в ЕС. Единствено изявите на външния министър Даниел Митов представяха българската позиция по тези теми. След злополучната изява в Лондон премиерът общуваше с публиката чрез съобщения на пресцентъра или чрез страницата си във фейсбук.

Единственият проблем, по който Бойко Борисов показа по-сериозна активност, бе неизбежен – блокадата на българо-гръцката граница. Заръката му към транспортния министър Ивайло Московски да си вземе храна за три дни и да стои на границата, докато не реши въпроса, ни дава надежда, че премиерът има отношение поне към този проблем.
Знаем това, защото отстъствието на Борисов от политическата сцена тази седмица бе толкова очебийно, че трябваше да разчитаме на снимките от заседанието в сряда и на обичайната стенограма, за да се уверим, че премиерът е на работа. Пак от снимките знаем, че преди заседанието в сряда Борисов е имал среща с главния прокурор Сотир Цацаров. През уикенда стана ясно, че премиерът е разговарял с германския канцлер Ангела Меркел.

Почти няма друга информация за заниманията на премиера през тази седмица, която имаше финал, предполагащ бурно продължение. Турция обяви почетния председател на ДПС Ахмед Доган и силния депутат от движението Делян Пеевски за персона нон грата. Това има потенциал да разклати управлението, твърдят редица наблюдатели.

Мълчанието на премиера вероятно означава, че той има да потушава други пожари и няма ресурс за това да формулира външнополитически приоритети или да се занимава с вътрешните дела.

Но събитията чукат на вратата му.

Следващата седмица е заседанието на Вишеградската четворка, която иска да предложи свое виждане за граници и буферна зона, която да спира мигрантите към Евросъюза. На 18 февруари ще се проведе извънреден Европейски съвет. Той ще разглежда важни теми, сред които и позицията по британските искания. Нормално е българският премиер да отиде там с предварително приета и съгласувана позиция, но такава няма. Неформалната позиция също не е много ясна, въпреки опита на Митов. Борисов бе в Лондон, но предпочете да говори за еврофондове с българите, живеещи там. Но това не е единственият пример за подменен дневен ред.

Страните с по-добро политическо представителство изграждат внимателно позицията си за подобни събития, като отчитат не само интересите на пряко засегнатите, но и по-широкия контекст. Ние така и не научихме за какво, освен нестинари, са говорили Борисов и Камерън при посещението на британския лидер в България.

Във вътрешен план не е по-леко. След две седмици изтича окончателният срок за приключване на споразуменията с двете американски централи. Въпросът тук дори не е до 100-те милиона лева, които ще се спестят, ако влезе в сила споразумението, а в това, че трябва да се осигури ресурс, за да се погасят задълженията към мините. Според специалисти технологичните рискове поради неизвършените ремонти вече са прекалено големи. Освен това висят цяла поредица дела срещу държавата (от делото за АЕЦ „Белене“, което се твърди, че вече е спечелено от руската страна, до иска на Оманския фонд) и тя не е в добра позиция. Още по-малко е в позиция за планира мегаломански проекти с неосигурено финансиране като нови изтребители, фрегати или магистрали.

Това самоотстраняване на премиера от голямата политика и от критичните вътрешни проблеми започва да става тревожно.