През последните дни, когато гръцката криза достигна най-високата точка, информационният порой не спира. От сутрин до вечер коментатори ни заливат с мнения и факти, за да подкрепят или отхвърлят политиката на икономии. Но гръцкият случай е ексцесия (само Япония има по-висок дълг спрямо БВП), той не е подходящ пример, когато трябва да се оправдава или отхвърля политиката на остеритет.

Парадоксално този информационен поток не включва съществени факти, които биха позволили по-трезва оценка на ситуацията. Както всяка тема, която предизвиква поляризация, на повърхността излизат само твърдения, които безусловно подкрепят едната или другата теза.
Няколко въпроса са важни, ако не следите темата според това, което ви се поднася наготово като изявления на главните действащи лица. Нека започнем с предисторията.

Как Гърция натрупа този огромен дълг?

Знаете поне част от тази история. През 2009 г. Гърция внезапно откри, че финансовите й показатели (за бюджетния дефицит) са манипулирани – вместо 6-8% от БВП дефицитът е бил 15%. След това стана ясно, че тя е манипулирала и нивото на дълга си преди присъединяването към еврозоната – с помощта на финансови деривати, изобретени от Голдман Сакс. Но общата стойност на тези суапи (10 млрд. долара) съвсем не обяснява дълговата криза, пред която се изправи Гърция.

Трябва да разграничим два етапа:
От 2001 г., когато влезе в еврозоната, до третото тримесечие на 2009 г., когато достигна пика си, дългът на Гърция се е увеличил от 176 млрд. евро до 375 млрд. евро – 200 млрд. евро за девет години! Само през 2009 г. бюджетният дефицит достига 30.8 млрд. евро. През този период делът на държавните разходи спрямо БВП е средно 47%, един сравнително висок показател.
След редукцията на дълга през 2011 г., Гърция отново започва да трупа дългове. Този път под надзора на Тройката. Това вече са предимно задължения към институционални кредитори, които са с по-голямо разсрочване. В края на 2014 г. те вече достигат 329 млрд. евро. Увеличението на задълженията за три години е със 110 млрд. евро.
То е съпроводено с рязко съкращаване на БВП – през миналата година гръцката икономика произведе с 62 млрд. евро (25.2%) по-малко отколкото през 2009 г.
В резултат нивото на дълга към БВП достига рекордните 177% от БВП. Делът на държавните разходи също се увеличава рязко – до над 59% от БВП, което показва растящата зависимост на гръцкото население от държавния бюджет. И това въпреки съкращаването на държавните разходи с близо една пета след кризата (отново проблем със знаменателя – БВП).

Така в края на 2014 г. вече става ясно, че планът не работи. Икономическият ръст до 2009 г. бе неустойчив, такъв и е и дългът, натрупан към момента.
Ако теглим чертата, по-голямата част от проблемите на Гърция се дължат на голямото харчене преди 2009 г. Но благодарение на икономиите дългът на Гърция нараства до нива, които са неустойчиви по всички стандарти. В общественото съзнание те са последната капка, затова гневът се проектира върху кредиторите, а не върху правителствата преди 2009 г.

Можеше ли да се избегне днешната криза?

През 2010 и 2012 г. Гърция подписа две спасителни програми, които й позволиха да избегне фалит и да остане в еврозоната. По-голямата част от средствата в двете спасителни програми (общо 240 млрд. евро) отидоха за обслужването на вече натрупаните дългове.

Втората програма бе на стойност 130 млрд. евро плюс остатъка от първата. Като цяло мобилизираната финансова помощ от тройката кредитори по тази програма достигна 164.5 млрд. евро до края на 2014 г. Ангажиментът на еврозоната е 144.7 млрд. долара, предоставяни чрез EFSF (временния спасителен фонд, създаден през 2010 г.), докато МВФ предоставя 19.8 млрд. евро. (Това е част от четиригодишното споразумение на стойност 28 млрд. евро). В допълнение през март 2012 г. бе одобрено преструктуриране на дълга към частните кредитори (50% подстрижка), чрез дългова замяна, в която бяха включени книжа на стойност 197 млрд. евро.

Къде се изпариха тези десетки милиарди евро?
Най-мекото определение е, че тези пари купиха време на гръцките правителства, но те не решиха проблемите на гръцката икономика. Страната обърна голяма част от дълга си към частни кредитори в официален дълг и сега три четвърти от нейните задължения са към страните от еврозоната, МВФ и ЕЦБ.
Освен това, само лихвените плащания по дълга на Гърция п рез миналата година са от 2.5 до 4% от БВП, според различните оценки (и това въпреки договерените отстъпки, които понижиха значително разходите за лихви; през 2011 г. обаче 7% от БВП на Гърция отиде за лихвени плащания). Затова и първичният излишък е толкова важен.

Все пак трябва да се отбележи, че срочната структура на гръцкия дълг в резултат на преструктурирането е по-добра от тази на повечето европейски страни. Средната срочност е 16 години и като се изключат 2014 и 2015 г., няма големи погашения на главници преди 2022 г.

Въпреки това е очевидно, че гръцката икономика се нуждае от значителен растеж и подобряване на конкурентоспособността си, за да започне да разтоварва дълговото бреме. Прогнозите, заложени при подписването на втората спасителна програма, бяха повече от розови – те предвиждаха годишен ръст от 3%.
В допълнение WikiLeaks разкри част от подслушаните от американската Агенция за национална сигурност разговори на Ангела Меркел от 2011 г., от които става ясно, че Меркел се е страхувала, че Гърция няма да може да се справи с останалия след преструктурирането дълг. Обсъждан е бил дори спасителен фонд с участието на БРИКС.

Ключовият въпрос е дали е било възможно изобщо да се постигнат параметрите, заложени във втората спасителна програма. Както призна МВФ в скорошен анализ, поначало предвижданото съкращаване на съотношението дълг/БВП до 120% през 2020 г. е било нереалистично.

Какво се обърка през 2014 г.

След приемането на втората спасителна програма изглеждаше, че Гърция е на път да стъпи на краката си. Страната дори успя да се завърне на международните пазари, скочи с 48 места в класацията Doing Business И тогава дойде първият сигнал, че възстановяването не е необратимо – приватизацията на стратегически активи удари на камък.
В края на 2014 г., когато се заговори, че може да има предсрочни избори, Клаус Реглинг, шефът на Европейския спасителен механизъм и EFSF, коментира пред “Катимарини”: „Повратната точка за гръцката икономика е зад нас. Растежът през последните тримесечия се завръща и прогнозите за следващата година са окуражаващи.“ Но тази оценка, както и самото споразумение от 2012 г. се оказват твърде оптимистични. Както пишат от Брьогел, гръцката икономика попада в омагьосания кръг на дефлацията, икономиите и дълга.

Малко преди това е минал петият преглед на спасителната програма и правителството на Нова демокрация безуспешно е опитало да издейства разсрочване на дълга.
Кабинетът, ръководен от Андонис Самарас, иска още по-ниски лихвени проценти и увеличен гратисен период. Появяват се изследвания, според които дори след отпускане на последния транш от втората програма, Гърция ще се нуждае от най-малко 15 млрд. евро, за да покрие нуждите си до края на 2015 г. Авторитетни икономисти, включително в Германия, заговарят за трета спасителна програма.

Днес малцина искат да си спомнят, че Сириза де факто беше поканена да дойде на власт по повод, който изглежда маловажен – избора на президент, една церемониална длъжност. Според гръцката Конституция, ако парламентът три пъти не успее да избере президент, то следват предсрочни избори. Правителството на Нова демокрация доброволно падна от власт.

Къде сгреши Сириза?

Кенет Рогоф, вероятно един от най-компетентните хора в света, когато става дума за дългови кризи, казва, че големият урок от Гърция е, че структурните реформи не могат да се наложат без съавторство от страна на гърците. Вместо програми за предоставяне на нови кредити, може би по-полезно е да се предостави хуманитарна помощ и не е важно дали Гърция ще остане в еврозоната, пише икономистът в статия за Project Syndicate. Той също допуска отписване на частните загуби като по-добър вариант от даването на нови кредити.

Това, което прави гръцкият случай изключително труден, не е преструктурирането на дълга, а усещането за злоупотреба със солидарността, постоянните опити за тестване на правилата на ЕС.

Сириза дойде на власт с обещания, които не включваха съавторство в реформите, напротив – тя обеща на гърците да сложи край на икономиите, запазвайки привилегиите на еврочленството. Управлението й влоши нещата и сега Гърция е в още по-тежко положение. Това не се отнася толкова за макроикономическите показатели, някои от които дори се подобриха.
Гърция, например, има по-голям първичен излишък в сравнение с миналата година (1,5 млрд. евро през първите пет месеца на 2015 г. спрямо 707 млн. евро), защото Сириза, която бе лишена от достъп до кредити, приложи по-големи икономии от Нова демокрация (съкращаване на разходите с 3.8% спрямо януари-май 2014 г.). Икономиката регистрира спад от 0.2% през първото тримесечие; все пак този спад бе по-голям през последното тримесечие на 2014 г., когато на власт все още бе Нова демокрация. Резултатите за второто тримесечие е възможно да бъдат по-лоши.

Но големият проблем е загубата на доверие. Първоначалният план на Янис Варуфакис не бе лишен от смисъл – той искаше преструктуриране на дълга чрез облигации, индексирани за ръста на БВП и т. нар. вечни облигации. Това предложение бързо бе свалено от дневния ред, а Варуфакис се оказа въвлечен в преговори, за които не бе подготвен. Стратегията на Сириза бе хаотична. Въпреки това Гърция и кредиторите й рано или късно ще възприемат варианти на  преструктуриране на дълга (по-вероятно имплицитно – чрез промяна на сроковете и условията). Въпросът е как тази сделка да се представи пред публиката – в Гърция, но и пред данъкоплатците в останалите страни от еврозоната.

Грешката на левите радикали e и това, че не предвидиха резервен вариант и оставиха паниката постепенно да обхване гърците и да пресуши ликвидността на банковия сектор. За половин година Сириза не успя да постигне компромис, нито направи необходимото да събере пари от данъци и продажба на активи. И тъй като пое управлението на страна, която не може да си позволи да се лиши от помощта на кредиторите, тя бе принудена да предприеме самоубийствен ход, лишавайки хората от достъп до парите им в банките.

Изводът: Сириза, в предполагаемата роля на полезния глупак, свърши повече пакости отколкото се очакваха от нея. Но не е виновна само тя. Проблемите на Гърция съществуваха много преди изборите и до известна степен спасителната програма също допринесе за тях.