Колкото и напрегната да бе 2014 г., поне еврозоната изглеждаше в безопасност, а много от засегнатите от кризата страни като Испания показаха много добри резултати. Но след като Гърция се изправи пред предсрочни избори, страховете се завърнаха.
В понеделник гръцкият парламент окончателно се провали в опита си да избере президент на страната, което означава свикването на предсрочни избори на 25 януари. Социологическите проучвания дават значителна преднина за радикалната левица ”Сириза”.
”Съществува риск от около 30% Гърция да изпадне в нова сериозна криза. Трагедията за Гърция може да не се превърне в системна криза за цялата еврозоната“, коментира Холгер Шмидинг от ”Беренберг банк”. Ако лидерът на „Сириза” Алексис Ципрас въплати радикалните си идеи и Гърция престане да изплаща дълговете и сложи край на бюджетните реформи от последните пет години, изходът на тази страна от еврозоната може да стане реалност, добавя той.

За нервността на европейските лидери, свидетелства фактът, че ЕК почти открито подкрепи предложения за президент Ставрос Димас. Обикновено комисията не се меси във вътрешните работи на страните.
Опасенията ясно бяха обобщени в скорошно изявление на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че „не желае екстремистки сили да дойдат на власт“. Новият комисар по икономическите въпроси, Пиер Московиси, посети Атина преди две седмици, за да изтъкне предимствата на спасителната програма за Гърция. Еврокомисарят засегна въпроса за евентуално ново сътресение, което би погубило крехкото възстановяване на Гърция и може би и останалата част на континента. Освен това и експерти предупреждават за влиянието, което ще окаже гръцката политическа нестабилност върху Европа.

Веднага след третия кръг на гласуване в парламента борсата в Атина отчете срив с 11 процента, макар после да се възстанови. Доходността по тригодишните гръцки ДЦК се повиши до 11.9%. Търсенето на сигурност понижи доходността на германските 10-годишни облигации до исторически рекорд – 0.54 на сто.

Провалът на избора за държавен глава води до разпускане на парламента и организиране на предсрочни избори, обявени от премиера Самарас за 25 януари. Проучванията прогнозират победа за радикалната левица СИРИЗА, както и че партиите, които четири десетилетия се сменяха в управлението – консерваторите на гръцкия премиер Андонис Самарас и социалистите от ПАСОК, ще напуснат властта.
Конфликтите помежду им, изпъкнали на фона на икономическата криза, както и създаването на нови партии, промениха традиционната политическа карта на Гърция.

Ципрас заплашва да скъса Меморандума с Тройката кредитори и да обяви дефолт по спасителните заеми на стойност 245 млрд. евро, освен ако ЕС не се съгласи на облекчения. Партията му води с 29.9% в проучванията. Изборният закон в Гърция дава на победилата партия допълнителни 50 места в парламента. Така Гърция може да се окаже първата страна в ЕС, управлявана от екстремистка партия.

Ципрас се представя за спасител на населението, потиснато от мерките за икономии, но ако дойде на власт, няма да има друга опция освен да преговаря с европейците, с инвеститорите, с МВФ, защото Гърция не би могла да оцелее сама. Освен това, според думите на говорителя на политическата формация, партията възнамерява да поиска от Германия обезщетение за Втората световна война. Плановете са част от „Програмата от Солун“ на СИРИЗА, изготвена през септември в този голям гръцки град. За голяма част от гърците тези обещания са привлекателни на фона на рекордната безработица след пет години на мерки за икономии.

Гръцката действителност показва, че традиционната политическа система се разпада под влиянието на световните промени, като 51 от гърците предпочитат да не гласуват, 84 на сто нямат доверие в правителството си, а 83 на сто – и в парламента. Що се отнася до традиционната система, гръцките анализатори се питат дали разпадът й е бил причинен от кризата или именно тази криза е извадила на показ хората, които не са работили за страната си. Системата досега беше монополизирана от един елит, от едни олигарси или от една каста, контролираща политическите игри, медиите и бизнеса. Но правилата се промениха, пише „Романия либера”, цитиран от БТА.

Британският „Телеграф” цитира анализ на JP Morgan, според която водената от СИРИЗА коалиция ще омекне, след като веднъж вземе властта. Гърция няма непосредствени финансови нужди, но въпросът ще стане сериозен с изтичането на спасителната програма през февруари. „Ние може да имаме проблем в началото на март“, заяви финансовият министър Гикас Хардувелис.
Той ще бъде още по-сериозен през юли и август, когато Гърция трябва да изплати 6,7 млрд. евро на Европейската централна банка. Капиталовите пазари са ефективно затворени.
Гръцката банкова система се държи на повърхността благодарение 40 млрд. долара ликвидна подкрепа от ЕЦБ. Франкфурт има задължението да защитава парите на другите членове на еврозоната и не може с лека ръка да подкрепи банките в страна, която в същото време заплашва да не плати дълговете си на ЕС.
Хардувелис предупреди, че ЕЦБ може да „удуши гръцката икономика за част от секундата“, ако изключи финансирането.

Голям е рискът, че примерът на Гърция може да последва и Португалия, която едва тази година се отказа от спасителната програма. Там, както и в Испания през есента предстоят избори, а сегашните правителства не се ползват с голямо доверие.
В Испания води основаната едва през януари протестна партия Podemos. Нейният лидер Пабло Иглесиас настоява за национализация и частично погасяване на испанските дългове. Наистина, Иглесиас трябва да формира коалиция и да отстъпи от тези искания. Но перспективата за отлив на инвестиции е реална.

Така еврозоната остава далеч от стабилността. Затова председателят на Европейската комисия, Съвета на Европа и ЕЦБ планират да представят през лятото доклад за задълбочаване на сътрудничеството във валутната сфера. Инициативата за това е на Марио Драги, но резултатът няма да е голям – лидерите твърде често сваляха тази тема от дневния ред, припомня „Виршафтс Вохе”.