Под нарастващия натиск от антиевропейски сили в Консервативната партия и извън нея, Дейвид Камерън обеща референдум за членството на Великобритания в ЕС, ако бъде преизбран на общите избори през май. Това може да промени сериозно политическия баланс в рамките на Общността. Икономическият баланс също вече претърпя промени, като не само Германия, но и Великобритания, която тази година изпреварва Франция, играят все по-голяма роля.
Въпреки изказванията му, че предпочита Великобритания да остане в ЕС, Камерън натрупа доста политически точки с намеци, че може и да приеме обратната позиция ако не бъдат приети някои негови основни искания. „Ако нашето безпокойство бъде посрещнато с безразличие и не можем да поставим отношенията си с ЕС на по-добри основи, тогава естествено не изключвам нищо“, каза той. Критиките срещу Брюксел се приемат радушно във Великобритания, където евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) се класира на второ място в тазгодишните избори за Европейски парламент.
Проучванията на общественото мнение показват, че британците неохотно приемат европейското си членство, въпреки че са в ЕС от 40 години. Дори ръководството на опозиционната Лейбъристка партия, което не обещава референдум, полага усилия да не звучи твърде въодушевено към 28-членния блок.
Един от главните проблеми е имиграцията и по-специално неспособността на Великобритания да попречи на граждани на ЕС да влизат на нейна територия поради европейския принцип за свободата на движение, коментира ДПА. Най-новите официални данни сочат, че към юни т.г. във Великобритания са пристигнали 228 000 граждани на ЕС – над двойно повече от обещаните от Камерън под 100 000 души годишно към май 2015 г.
Камерън обаче изпраща противоречиви сигнали за членството в ЕС. Неговата Консервативна партия губи членове, които се прехвърлят в ЮКИП, но по-голямата част от бизнеса иска да остане в състава на съюз, който дава преференциален достъп до своите 500 милиона потребители. Майкъл Рейк, шеф на работодателската организация Конфедерация на британската индустрия, предупреди, че излизане от ЕС ще „капсулира Великобритания, която ще се изолира от света в период на неизбежни глобални промени“. Показателно е, че Камерън реши да направи широко отразената си реч за Европа в машиностроителен завод на Джей Си Би, за който би могло да се каже, че нямаше да съществува, ако не бяха предимствата на единния пазар, които носи членството в ЕС. И въпреки че предложи ограничения върху изплащането на социални помощи на имигранти от ЕС, Камерън настоява, че „не иска да унищожи“ принципа на ЕС за свободно движение, от който са се възползвали над 1,3 милион британци. Вместо това Камерън се опитва да смекчи позициите на Брюксел като заплашва да извади Великобритания от ЕС, освен ако не се направят компромиси по важни въпроси като имиграцията.
Британските искания за специално отношение не са нищо ново. През 1984 г. тогавашната министър-председателка Маргарет Тачър договори прословутата отстъпка при вноските на Великобритания в бюджета на ЕС с искането „да си получим парите обратно“.
ЕС обаче категорично отхвърля всякакви обсъждания за промени в основополагащия си принцип на свободно движение между страни членки. При управлението на Камерън Великобритания все по-често изпадаше в разногласия с останалите страни от ЕС, по въпроси от назначаването на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия до британското вето от 2011 г. върху мерки за справяне с икономическата криза в евросъюза. Това поведение обаче става досадно за европейските партньори на Великобритания.
През октомври тогавашният председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че Камерън „си играе с огъня“ като подклажда антиевропейски настроения. „Не може от понеделник до събота да критикуваш ЕС, а в неделя да призовеш хората да гласуват за ЕС“, предупреди Барозу в интервю за френската телевизия „Франс 24“, цитиран от БТА.
Приемникът му Жан-Клод Юнкер обеща да работи за оставането на Великобритания в ЕС. Редица страни обаче не желаят да се преразглеждат договорите на ЕС за промяна на основните правила за членство, защото се опасяват, че това може да отвори кутията на Пандора с множество национални искания. Германската канцлерка Ангела Меркел, която насърчава усилията да се задържи Великобритания в състава на ЕС, според някои сведения е поставила границата, когато Камерън е заговорил за въвеждане на квоти за имигранти – нещо, което той се отказа да спомене при обявяването на плановете си за ограничаване на имиграцията.
Други виждат в поведението на Великобритания трайно нежелание да скъса с миналото, в което бе световна сила със специални отношения със САЩ, а също и запазващо се чувство на културно превъзходство, за което континентална Европа е най-вече място за прекарване на ваканцията. „Внушението е, че има някаква самородна британска култура, създадена вероятно преди 2000 години, съхранена през цялото това време, която сега е застрашена от всички тези варвари, които тропат на вратата ни“, каза неотдавна за в. „Индипендънт“ специалният докладчик на ООН за правата на мигрантите Франсоа Крепо. „Това е пълна идиотщина, но кой ще го каже?“, добавя той.
Но въпросът съвсем не приключва с британския изолационизъм. Излизането на Великобритания от ЕС, може да доведе до сериозна промяна в геополитическия баланс. В основата на тази промяна е Германия, най-силната икономика в Общността, която неохотно подкрепя натиска върху Русия, търси сближаване с Китай и неутралитет по много от темите, които налага САЩ.
Засега е неясно дали Германия ще продължи да действа заедно със своите парньори от Запада, при положение, че икономическият й ръст идва от незападни страни. Износът за Китай вече доближава този САЩ и правителствата на двете страни провеждат ежегодни консултации. Най-драматичната илюстрация за това как може да изглежда външната политика на Германия се прояви през 2011 г., когато Берлин се въздържа при гласуването за военна интервенция в Либия, заемайки страната на Китай и Русия.
Украинската криза отново повдигна старите въпроси за отношението на Германия към Запада. През април германската ARD проведе допитване сред немците за това каква роля трябва да играе Германия в конфликта. Само 45% заявиха, че Берлин трябва да заеме страната на партньорите си от НАТО, а 49% заявиха, че Германия трябва да е посредник между Русия и Запада.
Реакцията на Германия може да се разбере най-добре на фона на отслабването на процесите на Westbindung – следвоенната интеграция със Запада. Падането на Берлинската стена и разширяването на ЕС даде на Берлин свобода от опеката на САЩ, които го защитаваха от мощния Съветски съюз. В същото време експортно ориентираната икономика на Германия зависи все повече от новите пазари. Макар Германия както и преди да е предана на идеята на европейска интеграция, тези фактори позволяват да си представим нова външна политика, която не е толкова привързана към Запада. Залозите са високи. Тъй като влиянието на Германия в рамките на ЕС нарасна, нейните отношения с останалите страни в света ще определят политиката на целия съюз.
Тя може да увлече зад себе си много страни от Централна и Източна Европа, чиито икономики са свързани с германската, опасяват се в САЩ. Ако Великобритания излезе от състава на ЕС, което се обсъжда сега, ЕС ще следва все повече предпочитанията на Германия, особено по отношение на Русия и Китай. В този случай може да пострадат отношенията между ЕС и САЩ.
А както пише Ян Бремър в „Тайм“, ролята на САЩ на геополитическата сцена започва да отслабва и една от причините е разминаването на целите с ЕС, както и засилването на Китай. „Макар че САЩ и ЕС досега координираха санкциите срещу Русия, през 2015 г. ще видим повече спорове по това как да се постъпи с Путин“, предрича той.
