ЕС пред дезинтеграция

Европа

ЕС изглежда на прага на дезинтеграция, както никога досега. Дълговата криза и съпровождащото я вътрешно напрежение между център и периферия, бежанската вълна, Брекзит и най-накрая популизмът, който се засили след изборната победа на Доналд Тръмп направиха така, че предложението за Европа на много скорости да изглежда като най-малкото зло.
Дали ЕС ще оцелее след като минат тържествата по повод Договора от Рим, ще зависи от изборите във Франция през май и в Германия на 24 септември. Но също така може да се объркат много неща в Италия и Гърция.

Идеята за ЕС на много скорости, която се дискутира от миналата година, бе поставена на масата от Германия и страните от Бенилюкс, а след това бе официализирана от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Мнозина биха казали, че този обрат се дължи на слабости на лидерството на ЕС и няма да са далеч от истината. Но кандидати за силни лидери, които да обединят Европа, не се виждат.

Срещата на четиримата големи в понеделник – германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, италианският премиер Паоло Джентилони и испанският Мариано Рахой не даде големи надежди.
„Европа на различни скорости е необходима, защото в противен случай вероятно ще блокира“, каза Меркел. Миналата седмица тя също изрази предпочитанието си към това „ЕС да прави по-малко, но по-ефективно”. Единствено Рахой настоява за по-голяма интеграция, специално в икономическата политика.

В действителност идеята е на Вили Бранд, един от предшествениците на Меркел, който измисли плана за множество скорости през 1974 г. – само година след като Великобритания се присъедини. Сега тя се възражда по повод напускането на Великобритания, за облече в правна форма един съюз, който отдавна се отказал да бъде едно цяло, коментира FT.
Еврото, Шенген, проблемите на вътрешните работи, патентните и фискални правила – във всички тези политики на ЕС вече могат да се настанят гъвкави коалиции от държави, преследващи интеграция с различни темпове. А в някои случаи и напълно да се откажат от нея. „Това е един въпрос, който винаги е бил на масата повече или по-малко“, заяви Карл Билд, бивш шведски премиер.

Докато някои твърдят, че идеята за интеграция по избор просто дава гъвкавост на страните да преследват само тези политики, за които са готови, други предупреждат, че тя ще доведе до отстъпление от постигнатите нива на интеграция и в крайна сметка ще върне ЕС само до общ пазар за стоки.

Новите страни членки от Източна Европа виждат в това заплаха. Идеята за ЕС на много скорости е много опасна, коментира водещ европейски дипломат, който участва в дискусията за Римската декларация. Този месец ЕС ще отбележи 60-годишнината от Римския договор – какъв по-подходящ момент за дезинтеграция.

Според дипломата, който е цитиран от FT, Европа на много скорости означава различни класи членство и разделение между Изтока и Запада по въпросите на миграцията, върховенството на закона и еврото.

Висши дипломати от Брюксел виждат в позицията на Меркел прикрито предупреждение към източноевропейските страни като Унгария и Полша, които отказаха да подкрепят схемите за споделяне на бежанци. Тъй като ЕС преосмисля своята роля – и стотиците милиарди евро от структурните фондове за новите страни-членки – предстои да видим каква „обратната солидарност“ се очаква от тези получатели.

„Диференциацията винаги е бил средство за оказване на натиск върху останалите държави-членки“, казва Янис Емануилидис от Европейския център за политика. „Тя бе използвана като елемент, за да накара другите да се съгласят, или да им позволите напредък, ако сте готови. Не е случайно, че Меркел говори за Европа на много скорости една седмица преди да отиде във Варшава. “

Но също така има опасност идеята за ЕС на много скорости да отблъсне лидерите на Полша и Унгария и да им даде извинение да не обръщат внимание на основните принципи на членството в ЕС.

Но не става дума за временни предизвикателства и разногласия само между няколко страни.

Някои анализатори вече обсъждат немислимото – дезинтеграцията на Европа. Такъв пример е доклад отпреди броени дни на MacroGeo, консултанска компания, оглавявана от Карло Де Бенедети. Анализът, озаглавен „Европа в епохата на Брекзит и Тръмп: Дезинтеграция и Прегрупиране”, твърди, че в сегашния си вид, ЕС най-вероятно ще се разпадне, дори ако привърженици на интеграцията като френският центристки кандидат Еманюел Макрон и германският социалдемократ Мартин Шулц спечелят изборите в страните си през тази година. „До изборния цикъл през 2021-22 г. ЕС може да навлезе в последните пет години от своето „истинско „съществуване“, се казва в доклада, позволявайки на формалните структури в Брюксел да се проточат. Встрани от шокове като Брекзит, атрофията е предизвикана от дългосрочни геополитически тенденции, според MacroGeo.
В същото време САЩ постепенно се дезангажират в Европа, за да се фокусират върху Китай и Азиатско-тихоокеанския регион.

MacroGeo не прогнозират анархична конкуренция между националните държави, а „появата на германско геоикономическо ядро“. То ще се състои от Германия и страни в орбитата на нейните вериги на промишлени доставки и свързани с нейната парична и фискална култура. Те предполагат, че, „ако Италия се разпадне“, северна Италия може да се присъедини към Холандия, Полша, Чешката република, Словакия и някои скандинавски страни.

Всичко това предполага разпадането на еврозоната. Финансовите министри и централните банкери са категорични, че подобна стъпка ще бъде опустошителна за икономиката на Европа и световната финансова стабилност. Въпреки това, тя се обсъжда в кръгове отвъд френския крайнодесен Национален фронт или Движението „5 Звезди” в Италия. Например инвестиционната банка Mediobanca, някога пример на северния италиански капитализъм, публикува спорен доклад през януари, в който предполага, че, от гледна точка на публичния дълг, Италия няма да бъде засегната много от излизане от еврозоната. Като реакция на разочарование от ултра-ниските лихвени проценти на Европейската централна банка и програмите за изкупуване на облигации, холандският парламент гласува миналия месец да възложи проучване на предимствата и недостатъците на членството в еврозоната. Това може би са по-силни знаци от Бялата книга на Юнкер.

Въпреки че всички погледи са приковани в изборите във Франция през май, по-голямата заплаха за еврозоната идва от Италия, според мнението на Burnbrae Group, публикувано от Блумбърг. „Италия, а не Гърция или Франция е най-вероятно да разруши еврото“, смятат и в BI Economics. Този сценарий минава през поблеми в банковия сектор, въвеждане на капиталов контрол и формиране на правителство на „5 звезди“ и Северната лига. Опасността от дефолт в Гърция и напускане на еврозоната все още остава най-голямата заплаха, според Burnbrae Group.
Изглежда осъзнавайки, че гръцкият премиер Алексис Ципрас няма накъде повече да отстъпва, Германия наскоро за първи път даде знак, че е готова да обмисли облекчения за дълга на страната под формата на намалени лихвени плащания и удължено изплащане.

Спасяването на еврото, което все още е по-вероятният сценарий, обаче не зависи само от това дали популистите ще бъдат удържани далеч от властта в Холандия, Франция и останалите страни. След като битката за сърцата на избирателите отмине, лидерите на ЕС трябва да подходят с разум към наличните опции и да преразгледат изоставените цели за интеграция във финансовия сектор. Те трябва да подновят усилията за доизграждане на банковия съюз и общата схема за гарантиране на влоговете и може би да възобновят дискусията за общ финансов министър на еврозоната. А ако центробежните сили не вземат превес, тези реформи могат да стигнат и до отхвърлената (поради нежеланието на текущото управление в Германия) идея за общи еврооблигации на страните от еврозоната, която бе защитавана в разгара на дълговата криза от Института Брьогел.