Евклид Цакалотос

Предварителните резултати от референдума в Гърция изненадаха с убедителна преднина на тези, които отхвърлят предложенията на кредиторите. Гласувалите с „Не“ водят с над 20 пункта пред тези, които са за приемане на реформите, за които настояват еврозоната и МВФ.

Финансовият министър Янис Варуфакис подаде оставка, за да не пречи на преговорите. Това дава ясен сигнал, че Атина ще търси споразумение. Според професора по икономика, след референдума той е научил,  че участниците в еврогрупата и другите партньори на страната смятат, че ако той не присъства на преговорите би могло да се стигне до споразумение по-лесно. Премиерът Алексис Ципрас е преценил, че оставката ще е потенциално полезна за преговорите. Вероятен наследник на Варуфакис е главният преговарящ Евклид Цакалотос.

Все пак прогнозите за бъдещето на Гърция са трудни. Поне засега вариантът с оставка на правителството отпада от дневния ред.

Но е възможно кабинетът да бъде ремонтиран, така че да включи проевропейски партии, което би направило нови преговори по-приемливи за кредиторите. В Атина ще се състои среща на Ципрас с ръководителите на всички партии.

Сценарият, при който Гърция в крайна сметка ще бъде изхвърлена от еврозоната, не може да бъде изключен.

Засега по-вероятно изглежда засилването на капиталовия контрол, като Ройтерс съобщи, че ограниченията ще засегнат и притежателите на сейфове. Банките, които по данни на тяхната асоциация са останали с ликвидност от само 1 млрд. евро, вероятно няма да отворят във вторник, въпреки първоначалните обещания. По-вероятно е те да останат затворени още няколко седмици.

Възможно е въвеждането на паралелна валута – по-вероятно като разписки от типа IOU още с първото плащане на пенсии и държавни заплати. Сам Варуфакис заяви, че това е трябвало да бъде направено още преди седмица, под формата на електронни купони, като тези, въведени временно от Калифорния след кризата от 2008 г.

Гръцкото правителство заяви, че иска да започне отново преговорите с кредиторите, но настроенията на водещите страни в еврозоната не дават основания за голям оптимизъм. Единствената подкрепа за Атина идва от италианския премиер Марио Ренци, който призова за преосмисляне на подхода.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд призоваха за среща на еврозоната във вторник. Тя бе свикана от президента на ЕС Доналд Туск, който не коментира резултатите от референдума. Като цяло реакциите са пестеливи. Председателят на ЕП Мартин Шулц призова да се обсъди въпросът за хуманитарна помощ.

Според „Катимерини“ еврозоната може да започне нови преговори, за да се достигне междинно споразумение. Но то ще бъде далеч от това, което иска Атина. В най-добрия случай Гърция може да разчита на подкрепа, която да й позволи да избегне хуманитарна криза.
В най-лошия случай преговорите ще бъдат прекратени, а ЕЦБ ще изтегли подкрепата си, което означава пълно затваряне на банките. Според гръцкия вестник обаче ЕЦБ вероятно ще подкрепи гръцките банки с ликвидност, но лимитът за теглене от банкоматите може да бъде променен.

В същото време политическите анализатори в еврозоната казват, че гърците са дали най-добрия подарък на тези, които искат Атина да се раздели с еврозоната и ЕС. Политическите лидери на еврозоната няма да позволят на Ципрас да си припише победа в преговорите. Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум даде подобен сигнал, като нарече резултатите от вчерашния референдум в Гърция „достойни за съжаление“. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел засили твърдата линия, като каза, че с отхвърлянето на правилата на еврозоната, преговорите за програма на стойност милиарди едва ли са възможни.

Според „Гардиън“ гръцките искания ще срещнат отпор не толкова от Германия, а от държави като Ирландия, която успешно преодоля болезнени спасителни мерки и като Словакия и балтийските страни, които направиха огромни жертви, за да изпълнят условията за присъединяване към еврозоната.

Много ще зависи и от позицията на МВФ, чийто анализ дни преди референдума призна, че нивото на дълга на Гърция е неустойчиво. Институцията обяви, че ще разгледа молбата на Гърция за удължаване с 4 месеца на срока за плащане на нейното задължение. На 30 юни Гърция стана първата развита страна, която пропусна плащане към МВФ. В същия ден изтече и удължената втора спасителна програма на страната, без да бъде отпуснат последния транш от нея.