Няколко риска пред българската икономика очертава „Индустри Уоч“ в доклад за икономиката. На първо място те поставят влошеното финансово състояние на редица държавни предприятия. Засега е неясна стратегията на новото правителство за реформи – като отказът от реформи, може да доведе до поемане на значителен нов дълг за покриване на финансовите загуби както в компании като БДЖ или ВМЗ – Сопот, така и в държавните енергийни дружества. Същевременно, пазарът на труда е изключително депресиран, а акцизните ставки вече са на нива, силно стимулиращи неплащане.

През 2012 г. продължи постепенното свиване на бюджетните дефицити в ЕС, което обаче се случва заради увеличение на данъците и инфлация, а не заради ограничаването на държавните разходи, които растат с 165 млрд. евро годишно, твърди институтът, който се застъпва за либерална икономическа политика. В почти всички страни икономическата динамика се влошава, а европейската икономика се свива с 0.7% през първото тримесечие на 2013 г.

Бавната реакция на българската икономика към кризата се изрази в продължителна стагнация на инвестициите и значителна загуба на работни места през периода 2009-2012 г. Последните данни дават някои основания за оптимизъм, но те не са категорични за близък изход от стагнацията. Те са сигнали от частния сектор, който е започнал да се ориентира по-добре в новите пазарни условия.

Според данните за БВП реалният растеж беше 0.6% за 12-те месеца до март. Тази бавна динамика се дължи на мудното възстановяване на инвестициите в основен капитал. Инвестициите все пак ускориха своя ръст през последните две тримесечия. Номиналният обем на инвестиции в основен капитал е близо 30% по-малък отколкото преди кризата, но трябва да отбележим че тяхното свиване също спря през 2012 г., подобно на динамиката на заетостта.

Възстановяването, ако изобщо може да говорим за такова, е изключително крехко, смятат икономистите. Увеличаването на чуждите инвестиции е важно условие, за да започне да се съвзема и банковия кредит към бизнес сектора. Сегашното състояние на банковата система позволява бързо разширяване на бизнес кредита при наличие на достатъчно собствен капитал у предприемачите.

В началото на годината изпълнението на бюджета бе изправено пред промени в редица данъчни закони, което постави под риск навременното събиране на приходи, и същевременно – пред политически протести и несигурност. Трябва да се отбележи, че въпреки това, дефицитът до април е 286 млн. лева (при 217 млн. до април 2012 г.). Нивото на бюджетния дефицит за последните 12 месеца до април е същото, като нивото за 2012 г., което е значително под планирания за годината 1.3% от БВП. От гледна точка на финансиране на допълнителни разходи обаче трябва да се отбележи, че фискалният резерв има съвсем малък буфер над минимално изискваното в закона за бюджета – около 300 млн. лева, след отчитане на нуждата от погасяване на 6-месечния краткосрочен заем от 800 млн. лева, който бе използван през февруари за авансово плащане на земеделските субсидии.