Фед започва сложна маневра

Тази седмица предстои ключово заседание на Федералния резерв (централната банка на САЩ – б.р.), което почти сигурно ще повиши лихвените проценти и ще даде важни насоки за предстоящия цикъл на затягане на паричната политика. След първото повишение на процентите от 10 години, направено в края на 2015, институцията дава сигнал за по-категорично завръщане към нормалната си политика. Това предполага както повишение на федералната фондова лихва над текущите 0.75%, така и изтегляне на паричните стимули.

Икономиката на САЩ сега е по-близо до целевите нива, поставени в последните прогнози на Фед от декември. Безработицата е 4.7%, под дългосрочната норма, а инфлацията (PCE)  – 1.7%. Целевото ниво за инфлацията на Фед, както и на ЕЦБ е 2 на сто.

Освен това февруарската статистика за заетостта разкри още 236 нови работни места и ръст на заплатите с 2.8% на годишна база.

Фед вече подготви  трейдърите и инвеститорите за увеличаване на основния си лихвен процент с 25 базисни пункта. Пазарите обаче ще следят най-вече обясненията на централната банка след заседанието, което приключва в сряда. Всеки намек за повече от три повишения на лихвите тази година ще доведе до ръст на долара, съответно до спад на еврото, юана (особено офшорния юан, който се търгува по-свободно) и други валути.

Федералният резерв ще даде знак за важна промяна в своя подход, целяща една красива нормализация на лихвите, пише Мохамед ел-Ериан във Financial Times.

Изправен пред около 30% предполагаема вероятност за мартенско увеличение на лихвит  само преди две седмици, Фед насочи очакванията на пазара по-високо – дали с късмет, или с умел дизайн. Ястребови (към затягане на паричната политика –б.р.) изказвания от президентите на две регионални банки (Далас и Сан Франциско), бяха последвани от коментарите на президента на Фед в Ню Йорк Бил Дъдли и членът на управителния съвет Лаел Брейнард и всичко това намери кулминация в потвърждаващите бележки на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън и нейния заместник Стенли Фишър. Като резултат Фед сега е готов да увеличи лихвите с подразбираща се от пазарните реакции вероятност от почти 100%.

Въпросът за пазарите вече не е дали Фед ще увеличи лихвите тази седмица; ще го направи. Въпросът е за официалните сигнали за пътя на лихвите и какво означава това за цените на активите, които спечелиха от продължителното прилагане на нетрадициони парични стимули.

Особено след данните за новите работни места в САЩ, обявени в петък, Фед вероятно ще насърчи пазарите да възприемат постепенна промяна на режима. Потвърждаването на основния сценарий за три увеличения първоначало ще закотви очакванията за постепенна нормализация. По-нататък това ще бъде последвано от внушения, че балансът на рискове се накланя в полза на повече, отколкото по-малко увеличения. На пазарите ще бъде напомняно, че централната банка запазва своята гъвкавост и правото да реагира на необичайна несигурност, свързана с икономиката и политиката в Европа и САЩ, като коригира курса. По-този начин Фед ще се трансформира своята тактика от подход, следващ данните, към един по-стратегически подход, който би му позволил да води пазарите вместо да ги следва.

За да успее на вътрешния фронт, Фед трябва да балансира между грешка от Тип 1 – да изостане от събитията, ако Тръмп и Конгресът бързо прокарат политики, насърчаващи растежа, и грешка от Тип 2 – ако преждевременно затегне паричната политика, смята Ел-Ериан.

Международните пазари също са важни. За да постигне нормализация Фед, също така ще се нуждае другите страни да увеличат усилията в подкрепа на растежа, за да не може силният долар да ерозира корпоративните печалби, да увеличи протекционистичните тежнения и да подхрани фрагментация на международната парична система, коментира главният икономически съветник на Allianz.

Доста по-неясно е кога Федералният резерв ще започне да съкращава размерите на своя баланс – тоест кога ще изтегли парите, които наля в икономиката чрез т. нар. количествени облекчения. В момента централната банка държи активи от 4.5 трилиона долара и идеята тя да се разтовари от тях кара играчите на пазарите на облигации да настръхват.

Изкупувайки ценни книжа (в това число ДЦК и ипотечни облигации) централната банка осигури по-ниски лихви за правителството и собствениците на жилища в най-тежките години след кризата. Това съща така пренасочи значителен ресурс към акциите (защото покупките на облигации увеличават цената им/намаляват доходността им) и допринесе за рекордите за Уолстрийт.

За да избегне затруднения на пазарите, Федералният резерв вероятно ще търси по-плавен подход и ще избегне директна продажба на книжа. Предположенията са, че първоначално централната банка просто ще спре да реинвестира постъпленията на падежа на облигациите.

Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън твърди, че централната банка няма да започне да намалява баланса си, докато не е уверена, че икономиката следва стабилен курс и не се нуждае повече от тази подкрепа. Тя неведнъж е подчертавала, че това ще стане, когато лихвите се повишат достатъчно. Предшественикът й Бен Бернанке, който именно въведе количествените облекчения, коментира, че не очаква условията за това да са налице преди началото на следващата година. Но президентът на Фед във Филаделфия Патрик Харкер, коментира, че централната банка трябва сериозно да обмисли съкращаване на баланса си, щом основният лихвен процент достигне 1%.

Застъпниците за съкращаване на баланса на Фед настояват, че по този начин се фаворизира жилищния пазар, а в миналото републиканците отправяха критики, че количествените облекчения са стимул за поддържане на бюджетни дефицити. Според повечето анализатори изтеглянето на паричните стимули е ключов тест за независимостта на Фед.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>