Евро

Изтеглянето на лесните пари ще е плавно

от автор

0 коментара Свят

Федералният резерв ще заложи на почти нулеви лихви за по-продължителен период, докато ЕЦБ обмисля покупка на активи. Това е перспективата след изненадващото решение на американската централна банка от септември да се въздържи от затягане на паричната политика и другата изненада, поднесена от ЕЦБ чрез понижаването на базовата лихва. Снощи бе публикуван протоколът от последното заседание на Фед, който показа, че все пак има нагласа за изтеглянето на количествените облекчения на някое от следващите заседания.

През последните дни бяха публикувани множество прогнози, които свидетелстват за бавен растеж на световната икономика. Последните данни за еврозоната също не бяха оптимистични.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Витор Констансио заяви вчера, че банката може да изкупува активи, ако е необходимо. Това средство се използва широко от други централни банки, но предизвиква разногласия в ЕЦБ, която бе разединена и при гласуването за лихвите в началото на месеца. Отново на дневен ред застана и отрицателната лихва, една доста нетрадиционна мярка.

„Всичко е възможно“, коментира Констансио по повод на изявления на главния икономист на банката Питър Прат за възможно изкупуване на активи. Той обаче заяви, че банката не е обсъждала как на практика да приложи евентуални количествени облекчения. По-рано в интервю за Wall Street Journal Прат каза, че ако ако мандатът на банката е изложен на риск, „ние сме готови да предприемем всички мреки, които смятаме, че трябва да приложим, за да изпълним този мандат“. Той добави, че това включва и разширяването на баланса на централната банка, което включва и покупка на активи (разширяването на баланса показва до каква степен централната банка налива ликвидност в икономиката – бел. ред.)

Централната банка в САЩ пък обсъжда как да намали покупките на активи като използва други инструменти за насърчаване на икономиката. Пазарите, които напоследък бяха решили, че няма да има изтегляне на стимулите преди март 2014 г., реагираха нервно на протокола от октомврийскито заседание на Фед, който всъщност съответства на мненията след септемврийската изненада. На последното заседание е било дискутирано как да се направи разлика между покупките на държавни ценни книжа и ипотечни облигации (до това се свежда третия кръг на количествени облекчения, QE3), от една страна, и насоките за лихвената политика, показа публикуваният протокол. Имало е идеи за намаляване на лихвените проценти, плащани на банките за резервите, които държат при Федералния резерв.

Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке пък заяви, че централната банка вероятно ще задържи ниските лихви за дълъг период след приключването на месечните покупки на активи на стойност 85 млрд. долара и вероятно след като безработицата падне под 6.5 процента. Необходимо е превъзходство на силни данни за икономиката, за да започне затягане на паричната политика, каза той в реч пред икономисти във Вашингтон.

При решението дали да намалят покупките на облигации, централните банки претеглят както постигнатия напредък след началото на програмата през септември 2012 г., така и перспективите за продължаващи поли. Трудовият пазар например е показал значително подобрение от началото на програмата, но според Бернанке въпросът е дали този ръст е устойчив.

Фед дискутира от май 2013 г. как да започне да ограничава т. нар. количествени улеснения без да предизвика ръст на лихвените проценти, който би изложил на опасност икономическото възстановяване.  Затова Бернанке подчерта, че решението на лихвите не е свързано с изтеглянето на паричните стимули. За тази смяна на акцента Wall Street Journal писа още през миналата седмица. Коментарите на Бернанке идват след като номинараната за бъдещ управител на централната банка Джанет Йелън също показа, че е склонна да подкрепи по-хлабава парична политика и заяви, че няма признаци на балон.

Очакванията за затягане на паричната политика чрез ограничаване на покупките на активи доведоха доходността на щатските 10-годишни държавни облигации и лихвените проценти по 30-годишните ипотеки до двегодишен връх. Чрез програмата за количествени улеснения, Фед изкупува именно такива книжа. Вчера 10-годишните ДЦК регистрираха доходност от 2.72%, понижение спрямо 3%, достигнати през септември, докато лихвеният процент по 30-годишните ипотеки  бе  4.35 на сто.

Според Бернанке повишението на лихвите в края на лятото е било прекалено и нежелателно.

Решението на Федералния резерв да не ограничи темповете на покупки на активи през септември изненада инвеститорите. В резултат на покупките на активи балансът на централната банка бе раздут до рекордните 3.9 млрд. долара.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *