Изтеглянето на лесните пари ще е плавно

Евро

Федералният резерв ще заложи на почти нулеви лихви за по-продължителен период, докато ЕЦБ обмисля покупка на активи. Това е перспективата след изненадващото решение на американската централна банка от септември да се въздържи от затягане на паричната политика и другата изненада, поднесена от ЕЦБ чрез понижаването на базовата лихва. Снощи бе публикуван протоколът от последното заседание на Фед, който показа, че все пак има нагласа за изтеглянето на количествените облекчения на някое от следващите заседания.

През последните дни бяха публикувани множество прогнози, които свидетелстват за бавен растеж на световната икономика. Последните данни за еврозоната също не бяха оптимистични.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Витор Констансио заяви вчера, че банката може да изкупува активи, ако е необходимо. Това средство се използва широко от други централни банки, но предизвиква разногласия в ЕЦБ, която бе разединена и при гласуването за лихвите в началото на месеца. Отново на дневен ред застана и отрицателната лихва, една доста нетрадиционна мярка.

„Всичко е възможно“, коментира Констансио по повод на изявления на главния икономист на банката Питър Прат за възможно изкупуване на активи. Той обаче заяви, че банката не е обсъждала как на практика да приложи евентуални количествени облекчения. По-рано в интервю за Wall Street Journal Прат каза, че ако ако мандатът на банката е изложен на риск, „ние сме готови да предприемем всички мреки, които смятаме, че трябва да приложим, за да изпълним този мандат“. Той добави, че това включва и разширяването на баланса на централната банка, което включва и покупка на активи (разширяването на баланса показва до каква степен централната банка налива ликвидност в икономиката – бел. ред.)

Централната банка в САЩ пък обсъжда как да намали покупките на активи като използва други инструменти за насърчаване на икономиката. Пазарите, които напоследък бяха решили, че няма да има изтегляне на стимулите преди март 2014 г., реагираха нервно на протокола от октомврийскито заседание на Фед, който всъщност съответства на мненията след септемврийската изненада. На последното заседание е било дискутирано как да се направи разлика между покупките на държавни ценни книжа и ипотечни облигации (до това се свежда третия кръг на количествени облекчения, QE3), от една страна, и насоките за лихвената политика, показа публикуваният протокол. Имало е идеи за намаляване на лихвените проценти, плащани на банките за резервите, които държат при Федералния резерв.

Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке пък заяви, че централната банка вероятно ще задържи ниските лихви за дълъг период след приключването на месечните покупки на активи на стойност 85 млрд. долара и вероятно след като безработицата падне под 6.5 процента. Необходимо е превъзходство на силни данни за икономиката, за да започне затягане на паричната политика, каза той в реч пред икономисти във Вашингтон.

При решението дали да намалят покупките на облигации, централните банки претеглят както постигнатия напредък след началото на програмата през септември 2012 г., така и перспективите за продължаващи поли. Трудовият пазар например е показал значително подобрение от началото на програмата, но според Бернанке въпросът е дали този ръст е устойчив.

Фед дискутира от май 2013 г. как да започне да ограничава т. нар. количествени улеснения без да предизвика ръст на лихвените проценти, който би изложил на опасност икономическото възстановяване.  Затова Бернанке подчерта, че решението на лихвите не е свързано с изтеглянето на паричните стимули. За тази смяна на акцента Wall Street Journal писа още през миналата седмица. Коментарите на Бернанке идват след като номинараната за бъдещ управител на централната банка Джанет Йелън също показа, че е склонна да подкрепи по-хлабава парична политика и заяви, че няма признаци на балон.

Очакванията за затягане на паричната политика чрез ограничаване на покупките на активи доведоха доходността на щатските 10-годишни държавни облигации и лихвените проценти по 30-годишните ипотеки до двегодишен връх. Чрез програмата за количествени улеснения, Фед изкупува именно такива книжа. Вчера 10-годишните ДЦК регистрираха доходност от 2.72%, понижение спрямо 3%, достигнати през септември, докато лихвеният процент по 30-годишните ипотеки  бе  4.35 на сто.

Според Бернанке повишението на лихвите в края на лятото е било прекалено и нежелателно.

Решението на Федералния резерв да не ограничи темповете на покупки на активи през септември изненада инвеститорите. В резултат на покупките на активи балансът на централната банка бе раздут до рекордните 3.9 млрд. долара.

Подем на борсите, петрола и златото след изненадата на Фед

Бернанке, Фед

Федералният резерв на САЩ запази месечния обем на покупки на облигации от 85 млрд. долара. Пазарите очакваха количествените облекчения да бъдат намалени с 10 млрд. долара. Изненадващото решение доведе до подем на борсите и до поскъпване на петрола.
Решението не е било единодушно (9:1). В съобщението на централната банка на САЩ се казва: „Като се има предвид степента на бюджетните съкращения, Комитетът вижда подобрението в икономическата активност и условията на трудовия пазар след като започна програмата за изкупуване на активи преди една година като съответстващи на растящата сила на икономиката. Въпреки това Комитетът по парична политика е решил да изчака повече доказателства, че напредъкът ще бъде запазен, преди да регулира темпото своите покупки“. Купувайки обезпечени с ипотеки облигации и дългосрочни ДЦК, централната банка налива пари в най-голямата световна икономика.
„Уолстрийт джърнъл“ направи бързо сравнение на сегашното изявление и това от юли. Освен цитирания по-горе параграф друга разлика е промяната на оценката на възстановяването – от скромно към умерено, отбелязва се, че инфлацията не създава грижи, с изключение на енергийните цени и се подчертава ролята на фискалните рестрикции. Прегледът на тона на това изказване и последните събития и коментари водят към извода, че изненадващото решение на Фед се дължи на загриженост за трудовия пазар след последните недобри данни и за бюджетните ефекти във връзка с наближаващия отново проблем с тавана по дълга.
Централната банка на САЩ намали прогнозата си за ръстта на икономиката до 2-2.3%, при юнска оценка за растеж през тази година от 2.3 до 2.6%. Понижението на прогнозата за догодина е още по-голямо.
По време на пресконференцията след заседанието председателят на Фед Бен Бернанке заяви, че се ръководи от данните, а не от мнението на пазарите. Той настоя за увеличаване на тавана по дълга и предупреди за рисковете, ако поредната дискусия по този въпрос се проточи. Републиканците, които имат мнозинство в Камарата на представителите, имат своите условия, свързани с бюджетния дефицит и здравната реформа.
В предишни изявления Бернанке бе заявил, че изтегляването на последния кръг стимули трябва да приключи до средата на следващата година, когато безработицата падне до 7% (7.3% през август), а обещанието за запазване на екстремно ниските лихви зависи от това кога безработицата ще падне до 6.5%. Днес той не направи промяна по тези два пункта.
В трите кръга на количествени облекчения досега Фед наля 3.66 трилиона долара.
След обявяването на решението индексът S&P 500, а после и Dow Jones Industrials постигнаха нови рекорди, но отстъпиха по време на изявлението на Бернанке. В крайна сметка те регистрираха ръст с 1.22% и 0.96%. Много повече – с 4.5% поскъпна златото. Щатската валута поевтиня до 1.35 долара за евро, американските 10-годишни облигации регистрираха рязко понижение на доходността до 2.67%. Доходността по 10-годишните германски облигации, които са бенчмарк за нашите, падна до 1.87 процента – добра новина (засега) за българското правителство, което готви излизане на международните пазари. Петролът също регистрира повишение с повече от три долара, като сорт Брент отново се търгува близ до 111 долара. Според анализ на Barclays, ако той премине 112 долара до края на месеца ще видим нива от 115 долара за барел.