Еврофондовете след 2020 – по-малко грантове

Оттеглянето на Великобритания от ЕС ще отвори дупка в общия европейски бюджет от 10 млрд. евро, който трябва да се запълни или с орязване на кохезионните и селскостопанските фондове, или с увеличаване на вноските на страните.
Това става ясно от Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС. Той потвърждава предварителните очаквания за съкращаване на грантовете за сметка на финансовите инструменти.  Освен това по-голяма част от европейските средства ще се разпределят директно от Брюксел – както чрез инструменти като плана „Юнкер“, така и чрез различни нови фондове. Част от мерките затвърждават хипотезата за Европа на много скорости.

Документът идва след като на 1 март 2017 г. Европейската комисия публикува своята Бяла книга за бъдещето на Европа. След това Комисията представи редица документи за размисъл, в това число по темата за еврозоната.

Общият извод до голяма степен не е изненада, тъй като съответства на оценките на експертите. Документът е важна насока за преговорите по бъдещата Многогодишна финансова рамка – за периода до 2026 г. Очаква се комисията да обяви предложението си по нея през есента, а преговорите ще се водят догодина и са една от основните теми по време на българското председателство на ЕС.

Според доклада въпреки промените в структурата на бюджета и амбициозните му цели, той остава сравнително ограничен – по-малко от 1 % от приходите на ЕС и само около 2 % от публичните разходи на ЕС.еврофондове

Голяма промяна за селскостопанските и кохезионните фондове

Макар делът на разходите за селско стопанство и сближаване (кохезионните фондове) да намаля с течение на времето, за двете политики, взети заедно, все още се изразходват над 70 % от целия бюджет, подчертава комисията. Разходите все повече се съсредоточават върху области като научните изследвания, трансевропейските мрежи, външната дейност, както и върху програмите, управлявани пряко на европейско равнище.

Ролята на кохезионните фондове е особено важна за новоприсъединилите се страни, в т.ч. България, където те дават над 50% от публичните инвестиции.

Чрез политиката на сближаване ЕС мобилизира над 480 млрд. евро инвестиции – на фона на общ размер на средствата в настоящата Многогодишна финансова рамка от 1087 млрд. евро. Според ЕК резултатът от това трябва да е от това следва да е например 1 милион предприятия, получаващи подкрепа, 42 милиона граждани с достъп до подобрени здравни услуги, над 420 000 нови работни места и пр. Също така 5 милиона европейци ще се възползват от програми за обучение и учене през целия живот, а 6,6 милиона деца ще имат достъп до нови, модерни училища и заведения за детски грижи. За сравнение в предишния програмен период 400 000 МСП са получили подпомагане, 9,4 милиона души са получили работа, а 8,7 милиона граждани са придобили квалификация.

Освен това се очакват 500 милиарда евро чрез разширения „План Юнкер“ (Европейският фонд за стратегически инвестиции).

Мерките за реформа на кохезионната политика са изложени най-общо, но между редовете се чете засилване на ролята на финансовите инструменти и повече средства, които ще се разпределят директно от комисията, а не от държавите. Освен това се предлага увеличаване на националното съфинансиране по кохезионните фондове, което вероятно би струвало десетки милиони левове на националния бюджет на страна като България. Също така се говори за „един по-гъвкав фонд за приспособяване към глобализацията”, без да се дават подробности.

За общата селскостопанска политика в рамките на настоящия период са предвидени 400 млрд. евро, а преките плащания съставляват приблизително 70 % от тази обща сума.
Няма единодушие относно равнището на необходимото подпомагане с оглед конкурентоспособността в земеделието, пише в документа.
В някои случаи тези плащания не допринасят за структурното развитие на отрасъла, а водят до нарастване на цените на земята, което може да попречи на навлизането на млади земеделски стопани на пазара.
Преките плащания в земеделието продължават да се определят до голяма степен от исторически права и да бъдат съсредоточени върху големи стопанства в по-богатите държави членки, твърди комисията. Средно 20 % от бенефициерите получават около 80 % от плащанията.

Сред обсъжданите варианти е ограничаване на преките плащания за големите стопанства. Също така ще се предвиди „известна степен на национално съфинансиране за преките плащания с цел поддържане на общите равнища на текущата подкрепа”. Това може да означава, че страни като България трябва да заделят примерно около 100-200 млн. лева годишно, за да се запази нивото на земеделските субсидии непроменено. На няколко места се споменава насърчаването на производството на здравословна храна.

Нови приоритети

В бъдещия бюджет на ЕС се предвижда пренасочване на повече средства от тези две области към нови приоритети като управлението на миграцията, вътрешната и външната сигурност, контролът на външните граници, борбата срещу тероризма и отбраната.

Все пак намаляването на икономическите и социалните различия между и в рамките на държавите членки остава първи приоритет с акцент върху образованието, здравеопазването, борбата с бедността.

Второ, поставя се въпросът за преки разходи от страна на ЕК в областта на научните изследвания и развитието, в конкурентоспособността на промишлената база на Европа и за Европейски фонд за отбрана. Фондът, привличайки и средства от страните-членки, може да генерира инвестиции в общ фонд за научни изследвания в областта на отбраната и развитието на способностите в размер от 5,5 милиарда евро годишно след 2020 г.

На трето място е една много интересна за нас идея, представена като предоставяне на стимули за структурни реформи. С тези стимули, които могат да бъдат под формата на финансови възнаграждения, ще се вземе предвид икономическата, финансовата и политическата цена на структурната реформа в краткосрочен план и ще се спомогне за успешното им изпълнение, пише в документа. Възможно е да бъде създаден нов фонд, който да подкрепя изпълнението на препоръки в рамките на европейския семестър.

Във връзка с това е и идеята за еврофондове под условие, тоест отпускането на средства от бюджета на ЕС са бъде обвързано със спазването на принципите на правовата държава в държавите членки

Дискусионен въпрос е дали да има функция за стабилизация в следващата многогодишна рамка. Идеята бе представена в документа за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз (еврозоната).
Нейната цел ще бъде да осигури защита срещу големи сътресения, засягащи различните държави по различен начин. Тя може да бъде под формата на схема за защита на инвестициите, презастраховане за националните схеми за безработица или „фонд за черни дни“. Вариантите са тази функция да бъде свързана с нов фискален капацитет, насочен изключително към еврозоната, или да е отворена за всички страни от ЕС. Това ще зависи от отговора на въпроса дали ще има бюджет на еврозоната „с много по-широки цели, значително по-високи средства и собствен поток от приходи”. Развитие по този въпрос вероятно може да се очаква след изборите в Германия, тъй като Берлин досега се противопоставяше на общ бюджет на еврозоната.

Петият приоритет е енергетиката и опазването на климата, но не се казва нищо конкретно.

На следващо място стои въпросът за съгласуване на инструментите. Например в областта
на финансирането на МСП едни и същи бенефициенти може да бъдат допустими за получаване на подкрепа посредством редица инструменти, обхванати по линия на различни програми (COSME, „Хоризонт 2020“ и ЕФСИ) или финансирането да бъде осъществено от държавите членки посредством политиката на сближаване. Това обърква финансовите посредници.
Съществуват също така доказателства за конкуренция и ефект на изтласкване между програмите на ЕС — например, що се отнася до инфраструктура, план Юнкер забавя прилагането на инструмента на Механизъм Свързана Европа и усвояването на средства по линия на фондовете на политиката за сближаване.

Какво се променя

Предлага се скъсяване на срока на многогодишната рамка (МФР) – от седем на пет години. Друг вариант е МФР от 5 + 5 години със задължителен междинен преглед с цел рамката да бъде актуализирана. Част от средствата ще бъдат заделени като буфери (непрограмиран резерв) с цел увеличаване на гъвкавостта.

Финансови инструменти като гаранции, заеми и дялово участие ще играят важна роля. Припомня се, че през 2016 г. беше създаден Общоевропейски фонд за инвестиции във фондове за рисков капитал на стойност 1,6 милиарда евро, който ще започне да функционира през 2017 г.

Друг акцент е опростяването на процедурите и създаването на единен набор от правила.

Поставя се на обсъждане въпросът за реформа на приходите в общия европейски бюджет. Сега той се пълни основно от вноски на страните на база БНД и ДДС, както и от мита. Предлага се вноската на база ДДС да бъде намалена или дори да отпадне. За сметка на това се предвижда определен процент от общата основа за облагане с корпоративен данък или от данъка върху финансовите трансакции. Това е свързано с идеята за хармонизиране на данъчната основа за печалбите и борбата с данъчните измами.

Любопитна е идеята приходите от сеньораж (свързани с емитирането на валута) в дългосрочен план биха могли да станат база за собствен ресурс на ЕС. Това е свързано с идеите за развитие на еврозоната. Идеята е интересна защото приходите от сеньораж са приход на централните банки, но има практика те да правят трансфер към фиска.

Също така има идея бюджетът на ЕС да се пълни с приходи от собствени дейности като търговия с емисии, такси за емисии за автомобилите и, в по-дългосрочен план, приходи от бъдещата Система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им, по която плащат влизащите в ЕС чужденци.

След Брекзит

Документът разглежда последиците при всеки от петте варианта за бъдещето на ЕС след напускането на Великобритания. Те са:

Продължаваме както досега:
По-малко средства за всички региони. Ограничения за земеделските плащания. По-голямо национално съфинансиране и използване на финансови инструменти. Финансиране за нови приоритети (сигурност, контрол на границите)

Правим по-малко заедно:
Сумите за сближаването и за селското стопанство са намалени значително, като може да отпадне ПРСР. Програмите за единния пазар се запазват. Отпадат програми като Еразъм.
Много по-голямо използване на финансовите инструменти и на гаранциите


Някои страни правят повече:
Това е първият вариант + нови политики. Финансиране извън бюджета на ЕС -доверителни фондове, целеви приходи. Фондове само на еврозоната (защита на инвестициите/презастраховане срещу безработица/фонд за черни дни). Бюджетътт се финансира с финансови вноски или данък финансови транзакции


Радикално преструктуриране (в някои области):
Делът на политиката на сближаване и на общата селскостопанска политика е намален, като се ограничават и преките плащания, а кохезионните фондове са само за бедните райони. Много повече финансови инструменти. Нови приоритети – отбрана и сигурност, интелигентни транспортни и енергийни мрежи, високопроизводителни изчислителни технологии, научноизследователска и развойна дейност от световна класа, електронен транспорт. Нови източници на приходи.


Правим много повече заедно:
Значително допълнително финансиране за нови приоритети и за външни действия. При този вариант селскостопанските и кохезионните фондове се увеличават, дори се предвиждат нови схеми – например за териториално сътрудничество или т. нар. гаранция за децата. Освен изброените по-горе нови приоритети (отбрана, НИРД) се предвижда и създаване на Фонд за рисков капитал и цялостен бюджет за еврозоната и Европейски валутен фонд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *