Еврофондовете: Време за промяна

Ефектът от европейските проекти, обвързването им с другите публични програми и ролята на финансовите инструменти бяха акцент на конференцията на тема „Еврофондове, публични програми и интелигентен растеж“, организирана от economix.bg, с подкрепата на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Участниците дискутираха и възможностите за опростяване на процедурите и оценяването на проектите.

Саниране на еднофамилни жилищни сгради и студентски общежития чрез нисколихвено кредитиране са сред част от инвестиционните направления за подкрепа чрез финансови инструменти в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие

Зам.-министър Николова уточни, че мярката цели внедряването на мерки за енергийна ефективност в частни еднофамилни жилища и общежития, намиращи се в 39 града от първо, второ и трето ниво на полицентричната система за развитие. Това е шанс да се обновят сгради, които на този етап не са обект на финансиране по други програми, обясни заместник-министърът. Николова представи възможностите, които дават финансовите инструменти.

Фондовете за градско развитие са шанс за подкрепа на проекти, които нямат възможност да получат безвъзмездно европейско или друго финансиране, но в същото време имат потенциал да се развиват и да носят печалба. „От опита, който се натрупа в годините при изпълнение на всички европейски оперативни програми показва необходимостта от промяна в начина на финансиране. Безвъзмездното финансиране не даде очаквания ефект върху икономиката, поне не в размера, в който очаквахме. Затова още преди няколко години започнахме пилотно да подкрепяме промяна на модела на финансирането с цел постигане на повече икономически ползи и заетост“, отбеляза още зам.-министър Николова. По думите й финансовите инструменти насърчават предприемаческия дух и позволяват на всички икономически субекти да участват в развитието на градовете и да получават подкрепа със средства от Европейския съюз.
В миналия програмен период от ОП „Регионално развитие“, чрез финансовия инструмент JESSICA, в периода 2007-2013 г. са инвестирани 60 млн.лв. в проекти на бизнеса и общините, даде пример тя.

В новия програмен период до 2020 г. по ОП „Региони в растеж“ е предвиден ресурс за финансови инструменти от 370 млн.лв. Той ще се разпределя под формата на инвестиции, чрез три фонда за градско развитие в 39 големи града.
Очаква се до края на месец октомври фондовете да бъдат избрани, а още през ноември, или до края на годината, да може да се кандидатства с проектни идеи. С проекти могат да кандидатстват не само общини и министерства, но и църквите, частни инвеститори, публично-частни партньорства и др.

От прилагането на общата селскостопанска политика ОСП през 2007 г. досега България е увеличила с 27% брутната добавена стойност в агросектора, а при инвестициите е постигнат 13 процента ръст, съобщи заместник министърът на земеделието Лозана Василева
Тя обясни, че в преговорите по новата ОСП страната ще настоява за запазването на двата стълба в подпомагането и след 2020 г. „Директните плащания влияят положително върху доходите, а обвързаната подкрепа е важна за икономически по-изоставащите подсектори“, посочи Василева.
Страната трябва да вземе предвид и новите заплахи в световен мащаб като неустойчивите международни пазари, климатичните проблеми, несигурността в продоволствието и др.
В преговорите с ЕС България ще настоява и за промени в европейското законодателство, които да ограничат нелоялните търговски практики при хранителната верига. Ще се иска по-висок процент на подпомагане в държавите, където организираността на фермерите е по-слаба, каквато е България, посочи още Василева.

Според икономистите обаче ефектът от еврофондовете не е толкова видим.

еврофондове, economix.bg
Десислава Николова (ИПИ) и Румен Атанасов (БАСЕЛ, АИКБ)

„Европейските средства са само малка част от огромния пъзел на икономиката на дадена страна. Истината е, че не може да се докаже видим ефект върху ключови икономически показатели като безработица, например, от усвояването на десетки милиарди от Брюксел“, посочи главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова, която също бе сред лекторите на конференцията.

„Не е тайна, че от оперативните програми се възползват главно кръгове, близки до властта. Освен това в повечето случаи се финансират проекти, които не създават нови работни места (или поне не трайни) и не генерират икономически растеж. Говоря за проекти от сферата на културата или развитието на градската среда, които безспорно са чудесни, но не носят добавена стойност към икономиката на Българя. Примерите са много, особено извън София“, посочи Десислава Николова.

Според Николова основният замисъл зад създаването на т.нар. Кохезионна политика в рамките на ЕС е да се постигне сближаването между отделните страни и между регионите. „Повечето части на страната, по-бавно или по-бързо, подобряват благосъстоянието си в относително изражение, т.е. спрямо средноевропейското ниво. Това обаче не изглежда да се дължи на усвоените от тях европейски фондове. В същото време разликите в благосъстоянието между областите в страната се задълбочават. Това е така, защото темповете на подобряване на благосъстоянието са много различни и докато някои области кретат, други (като София, Варна и Стара Загора) буквално летят. Може дори да се спекулира, че евросредствата спомагат за задълбочаването на тези разлики, защото някои от най-силните икономически области усвояват и най-много средства, смята Десислава Николова.

Кирил Величков (СИБАНК), Ивелина Пенева (ОПИК) и Таня Кръстева (водещ)

Ръководителят на Управляващия орган на ОП „Конкурентоспособност и интелигентен растеж“ Ивелина Пенева съобщи, че до края на годината ще бъдат отворени три схеми за бизнеса. Това са Разработване на продуктови и производствени иновации, ориентирана към четирите приоритетни области на ИСИС, Създаване и развитие на тематично фокусирани лаборатории, насочена към средни и големи предприятия, и Подкрепа за пилотни инициативи за ефективно използване на ресурсите в преработващата промишленост.
Нов момент е изискването за изцяло обективно проверими критерии, при които всеки кандидат още на етап разработване на проекта да може да изчисли резултата, който би получил при оценката, съобщи Пенева. „Това го постигаме чрез прилагането на бизнес план (където е приложимо), при който кандидатите се задължават да следват определени резултати, които са заложили за три години напред. В случай, че не постигнат тези резултати, те ще бъдат санкционирани, като максималната санкция при първата процедура е до 25%, ако не изпълнят бизнес плана.
По този начин се опитваме да стимулираме компаниите да излязат на светло, да декларират истинските си резултати, да сме прозрачни в оценката.“

Според Румен Атанасов, председател на БАСЕЛ, еврофондовете могат да бъдат изключително полезни в това да подпомогнат малките и средни предприятия да се приспособят към бързите промени, които технологиите налагат. Eдно малко предприятие трудно може да отделя ресурс за развойна дейност и затова европейските проекти са важни, каза той.

Тези проекти позволяват на МСП да запазват своите позиции на пазара и да ги развиват. Четвъртата индустриална революция предизвиква разместване на пластовете и дава шанс на нашата индустрия да заеме по-изгодни позиции. Тя е шанс на Европа и България да пречупи тенденцията на деиндустриализация и износ на производства в Азия.

Сърцевината й е изоползването на дигиталната технология, работата в облаци, анализът и предаването на огромни масиви от данни (big data), както и възможността за свързване между машината с човека, но и машина с машина, машина с околна среда и машина с продукт, обясни Атанасов.

Той наблегна, че не става дума просто за насърчаване на ИТ сектора (той е един четирите приоритетни сектора според Иновационната стратегия за интелигентна специализация – б.р.), а това развитие да даде нова добавена стойност на традиционните индустрии. „Продуктите и производствените процеси могат  да бъдат направени интелигентно чрез ИТ и комуникацията между  отделните физически обекти чрез интернет да доведе до по-голяма ефективност. И сега български предприятия предлагат бойлери с възможност за управление по интернет. Бих дал пример и за това какво как се променят бизнес моделите. Например, един производител на перални машини досега е бил задължен от техническото законодателство да осигурява резервни части 10 години след като спре да произвежда даден модел. Трябва да поддържа складови наличности. 3D принтирането създава възможност за производство на всякакви такива части и вече отпада необходимостта от произвеждане на тези милиони бройки, които може би никога няма да бъдат използвани, отпадат транспортни и складови разходи. Една от характерните черти на четвъртата индустриална революция е, че се минава от масово към индивидуално производство.“

Една от основните теми бе взаимодействието между програмите, финансирани с европейски средства, и останалите публични програми, както и публично-частното партньорство. Последната тема бе разгледана обстойно от Евгений Кънев, който е автор и на книга за ПЧП.

Темата за ПЧП стана актуална, защото имаме нужда от огромни средства за развитие на инфраструктурата, а данъкоплатците не искат да плащат такива данъци, че да финансират толкова тежка инфраструктура, посочи икономистът.

Грантовете имаха строги процедури и всичко трябваше да се нагажда към тях, отбеляза Кънев.  Сега целта е да се направи ПЧП, а еврофинансирането добавя стойност към един проект, така че той да стане жизнеспособен.

Целта на еврофинансирането е да допълва жизнеспособните проекти, с които има пазарен интерес, отколкото всичко да се върти около тях. Според Кънев, ако проектът е направен разумно, еврофондовете доплащат липсата на търсене от пазара за връщане на тази инвестиция. Много е важно еврофинансирането да е правилно преценено, защото ако е по-голямо от нужното – води до разхищения, ако е по-малко – някой трябва да върне инвестицията, това са данъкоплатците, каза икономистът.

Заместник-министърът на регионалното развитие Малина Крумова обаче изрази мнение, че еврофондовете допълват публичния ресурс, а не частния.

Кънев, а и повечето участници в дискусията, изразиха мнение, че липсата на цялостна стратегия е основен проблем при публичните програми. Той се спря на основните модели, разликата с еврофондовете и прилагането в български условия. Според него еврофондовете трябваше да финансират второкласните и третокласни пътища, а големите магистрали да са принципа на ПЧП с допълващо грантово финансиране за осигуряване на възвращаемост.

Кънев посочи, че не е вярно схващането, че всеки лев публична пара, отишъл в частния сектор, е ПЧП. В един проект има много дейности, част от които се правят по-добре в публичния сектор, друга част – в частния сектор. Идеята е да се прехвърли риск към частния сектор, а данъкоплатците да получат по-добри и по-евтини услуги, посочи експертът.

Ръководителят на дирекция „Европейски програми“ в СИБАНК Кирил Величков сподели, че според техния опит  грантовете и финансовите инструменти не се конкурират, а трябва да работят в синергия. Има сегменти, които се нуждаят от грант, има случаи, когато финансовите инструменти са по-полезни.

Второ, има нужда от гаранционни инструменти, защото благодарение на тях бизнесът получава бързо и евтино финансиране, с по-малко обезпечение, за по-рискови сделки.

Трето, въпреки че наблюдаваме положителна тенденция в правилата за прилагане на програмите, смятаме, че те могат да се опростят допълнително, за да не се прехвърля административна тежест към фирмите .

В Европейския парламент в момента се обсъжда удвояване на Плана Юнкер. В момента той е 315 млрд. евро и трябва да стане 630 млрд. евро, съобщи той. Грантовете ще се запазят дългосрочно, но ЕС заделя все повече и повече ресурс за финансови инструменти като тези по план Юнкер, обобщи Величков.

Малина Крумова, заместник-министър на регионалното развитие

Втората част на форума бе посветена на опростяването на процедурите и критериите за оценка.

В изказването си заместник-министърът на регионалното развитие Малина Крумова, която е член на работната група на ЕК за опростяване на процедурите, коментира целите на процедурните предложения за промяна на европейските фондове. „Трябва да си поставим въпроса дали изпълняваме проекти или правим инвестиции. И тук много често бъркаме. Първият програмен период в България беше утежнен именно от тази гледна точка. Ние правехме проекти, правехме дейности, не изпълнявахме инвестиции. Проектите са свързани с огромен обем документация, излишни дейности, голяма административна тежест. Възможностите включват по-прости процедури и по-гъвкави изисквания.“ В известен смисъл това вече се прави чрез електронизация на процесите, каза Крумова. По думите й трябва да се въведат опростени разходи. Те намаляват вероятността от отчитане и верификация по този сложен начин, който доведе до създаване на огромни управляващи органи, само за да могат да изпълнят всички задължителни контролни функции.

Заместник-министърът говори и за промяна на фокуса на европейските фондове, което е свързано с промяна на грантовия принцип и ориентацията към икономически резултати. От една страна, това ще доведе до по-голям ефект на единица вложен ресурс. От друга страна, ще доближим целта средствата от европейските фондове да водят до повишаване на конкурентоспособността на регионите. Това ще доведе до промяна на фокуса от инфраструктура и публични разходи към изследвания, внедряване на иновации и нови технологии, каза още Крумова.

Интересен паралел даде изказването на Дилян Димитров, основател на Eleven – един от фондовете за стартиращ бизнес по Джереми.

„Критериите за подбор при нас са различни – обясни той. Понеже инвестираме в много ранна фаза, буквално сме първи инвеститор, не оценяваме проекти, а екипи и потенциал. Съответно имаме много опростена форма за кандидатстване – буквално един онлайн въпросник и следва това избраните проекти минават през интервюта и презентации пред жури. Цялата процедура на подбор от първия до последния ден при нас отнема около месец“.

Евгений Иванов, изпълнителен директор на Евроконсултантс България продължи темата с особеностите на критериите за оценка на иновативни проекти. Той посочи, че България разполага с огромен ресурс за финансиране на такива проекти (общо 1.5 млрд. до 2023 г.), но има неразбиране за това какво е иновация и как те трябва да допринесат за икономиката.

„Иновация е изобретение, което е внедрено на пазара. Няма иновация до момента, в който едно мобилно приложение или часовник или безпилотен самолет не започне да се продава. Грантовата схема по ОПИК се нарича „Внедряване на иновации”. Това е неточен термин. Можем да говорим за дифузия на иновация – това е периодът между първата продажба и 100% насищане на пазара“, посочи консултантът.  Иванов обърна внимание на някои особености на критериите за оценки. Например, по посочената схема са предвидени точки за европейски или световни иновации, но България не е в състояние да предложи такива проекти.  Вторият критерий за оценка по тази схема е ниво на технологична готовност от 6 нагоре, което означава прототип и според него също показва неразбиране.

Иванов коментира и опита на Министерството на образованието и науката от началото на тази година: „По ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ грантовите схеми за центрове за върхови постижения и центрове за компетентност – въпреки целия процес на опростяване на режимите – бяха най-сложните грантови схеми в целия свят. Няма по-сложна грантова схема с няколко хиляди документа, всеки и на английски език, които трябва да се качат в системата, всеки с електронен подпис. Това са хиляди човекочасове безсмислен труд. Резултатът беше, че ИСУН – системата, която приема документите, не издържа. 11 от 44 проекта не бяха подадени в рамките на крайния срок, при това заради дефект в системата и невъзможност да се управлява процеса.“

От гледна точка на бързина, ефективност и прозрачност на оценката, от четирите грантови програми, насочени към бизнеса – ОПИК, ПРСР, ОП РЧР и Моско дело и рибарство, най-добрата програма е ОПИК. Това бе обобщената оценка на Кристина Цветанска, председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми и изпълнителен директор на „Елана Инвестмънт“.

Тя критикува ОП РЧР заради това, че оценката на предложения по последната схема  – Добри и безопасни условия на труд е продължила 10 месеца. Процесът беше много бавен, непрозрачен и изключително субективен, каза консултантът. По тази схема имаше 2800 предложения,  като прекаленият интерес се дължи на това, че е бил предвиден 100% грант.

По ПРСР оценката е обективна, но минават месеци и години, през които нямаме краен резултат по проектите, смята Цветанска. Тази година все още не е стартирала нито една нова процедура. От 15 мерки и 50 подмерки през този програмен период са стартирали по-малко от половината, предупреди консултантът.

По Програмата за морско дело няма нито един проект, тъй като стартът й се забави.

Анна Николова, заместник-директор на ОП РЧР в отговор на критиките обясни, че се използва европейска методика, а оценката по следващите четири процедури е в срок. Тя се спря и на възможностите за опростяване, като посочи, че те са най-вече при обобщаването на разходите. Вече не се опитваме да детайлизираме разходите, а акцентът е върху това каква цел ще изпълни бенефициентът със своето проектно предложение.

Един от сериозните проблеми, поставен от Анна Николова, са последващите промени в хода на изпълнение на проектите: „За съжаление, при нас се наблюдава едно текучество и първото, което се променя след сключване на договора, е екипът за управление на проекта и ръководителят.“ Опитът на ръководителя на проекта носи точки при класирането и затова, когато той напусне трябва да се търсят адекватни заместници.

След това се оказва, че не е направено проучването на пазара и в съответния район няма толкова представители на целевата група, за чието обучение или друго подпомагане се кандидатства, продължи Николова. Тогава се налага да се разшири териториалният обхват. „После се оказва, че не можем да намерим толкова неграмотни лица, които да обучим, тъй като те вече са минали обучение. В крайна сметка се оказва, че проектът, който в началото е обещал, че ще намери 10 или 100 лица, за които е идентифицирал потребността, в крайна сметка не може да се доведе докрай.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *